Определение № 5159 от 11.11.2025 г. на ВКС по д. № 1297/2025 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на КОНПИ срещу въззивното решение на Бургаски апелативен съд/АС/ по гр.д. №390/24 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен искът на касатора срещу П. Ч. с пр. осн. чл.142, ал.2, т.1, вр. с чл.141 ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 20 243,89 лв., формирано от два недвижими имота – дворни места, 20 дружествени дяла от капитала на посоченото ЕООД и налична сума в размер на 43,89 лв. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежищо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. Поставя като значими за спора и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото следните правни въпроси:1. Представлява ли противоречие на ЗОНПИ отъждествяването на придобитото и наличното в края на проверявания период имущество с понятието „значително несъотвествие“ по см. на пар.1, т.3 ДРЗОНПИ? 2. Следва ли в случаите на установено налично имущество в края на проверявания период под 150 000 лв. да се изследват доходите, приходите или източниците на финансиране, както и обичайните и извънредни разходи, за да се определи нетния доход и установи наличието на „значително несъответствие“, от което да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито и са налице изискуемите от специалния закон предпоставки за гражданска конфискация? 3. Представлява ли противоречие на ЗОНПИ ограничаването като положителна величина на нетния доход с понятието „нетен доход“ по см. на пар.1,т.8 ДРЗОНПИ? 4. Съставна част от определянето на несъответствието ли е установения недостиг на парични средства /отрицателен нетен доход/, получен при съпоставяне размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице, членове на семейството му и установените техни доходи, приходи или източници на финансиране? Във връзка с въпросите касаторът сочи, че размерът на значителното несъответствие се формира като математическа величина между нетния доход, който може да бъде и отрицателна величина, т.е. недостиг на средства, и имуществото, като следва да надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период. Или нетният доход участва при формирането на значителното несъответствие, като нетният доход може да е както положителна, така и отрицателна величина. Очевидната неправилност на въззивното решение касаторът обосновава с приложение на правната норма – пар.1, т.3 и 8 ДРЗОНПИ, в противоположния й смисъл и грубо нарушение на правилата на формалната логика. Според касатора законодателят не предвижда да се съпоставя само наличното в началото и в края на проверявания период имущество, а имуществото като съвкупност през целия проверяван период. Противоречи на закона отъждествяването на притежаваното в края на периода имущество с понятието „значително несъответствие“. Не може да се отъждествява и положителния нетен доход с понятието „нетен доход“. В действащия ЗОНПИ няма въведен стойностен праг на имуществото и положителна величина на нетния доход. Така съдът е приложил несъществуващо в закона правило. Прилагането на несъществуващо в закона изискване нарушава основополагащи процесуални правила, гарантиращи обективното решаване на правния спор. Според касатора поради това решаващия извод на съда противоречи на основни логически правила и игнорира ясната законодателна воля, изразена чрез премахване на стойностния праг на имуществото и положителната величина на нетния доход в законите, уреждащи отнемането на незаконно придобито имущество. По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е приел, че общата стойност на наличното притежавано от ответника имущество в края на проверявания период възлиза на 17 403,76 лв. Така не е налице разлика в имуществото на ответника в началото и в края на периода, която да надвишава 150 000 лв. и не се установява „значително несъответствие“ по см. на пар.1,т.3 ДРЗОНПИ. Въззивният съд е приел също, че нетният доход по см. на пар.1,т.8 ДРЗОНПИ представлява разликата между общия размер на приходите и общия размер на разходите или това са оставащите свободни, разполагаеми средства, които могат да са нулева, но не и отрицателна величина. Позовал се е и на практика по чл.290 ГПК в този смисъл. Нетният доход на ответника в случая, изчислен математически е отрицателна величина - -160 284 лв. При прилагане на закона обаче нетния доход е нулева величина. Не може да има нетен доход с отрицателен размер, който да се прибавя към установеното налично имущество, тъй като подобен подход е в разрез с дефинитивните разпоредби на пар.1,т.3,4 и 8 ДРЗОНПИ и с ТР №4/21 г. ОСГК. При данните по делото сочените основания за допускане на обжалването не се установяват: приетото от въззивния съд по поставените от касатора правни въпроси и във връзка с оплакването за очевидна неправилност, съответства на формираната практика на ВКС, обобщена в опр. по гр.д. №345/25 г. на трето г.о., а именно: „ Съгласно наличната в тази връзка практика от легалната дефиниция, установена с § 1, т. 8 ДР на ЗОНПИ за "нетни доходи" - доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му-следва, че нетният доход по смисъла на тази разпоредба е превишението на общия размер на приходите (т. нар. "брутен доход") над общия размер на разходите през проверявания период, т. е. - оставащите свободни, разполагаеми средства, които могат да са нулева, но не и отрицателна величина; когато установената стойност на имуществото по смисъла на § 1, т. 4 ДР на ЗОНПИ е по-малка от 150 000 лв., извод за наличие на значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 ДР на ЗОНПИ е неправилен; до такъв се достига, когато към стойността на наличното имущество се добавят отрицателни величини, неправилно възприемани като "отрицателен нетен доход" на ответниците; по този начин към имуществото им се добавят техни разходи, превишаващи брутните им приходи - което е в нарушение и на трите дефинитивни разпоредби на § 1, т. 3, 4 и 8 ДР на ЗОНПИ, респективно – в противоречие и с трайно установената практика на ВКС, вкл. и с актуалната задължителна такава, обективирана в ТР № 4/21 от 18.05.23 по тълк. д. № 4/21, ОСГК на ВКС - в което изрично е разяснено, че стойността на т. нар. "значително несъответствие" е специално законово понятие, означаващо превишаване c най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото (не и на сбора на разходите) над общата стойност на нетния доход за проверявания период; при това положение в случаи, когато стойността на самото имущество по смисъла на § 1, т. 4 ДР на ЗОНПИ не надвишава 150 000 лв., няма как да се формира значително несъответствие по смисъла § 1, т. 3 ДР на ЗОНПИ – независимо от размера на нетните доходи по смисъла на § 1, т. 8 ДР на ЗОНПИ / реш. № 50130/3.01.24 по г. д. № 5134/21, реш. № 50004/08.04.24 по г. д. № 3649/20, ІV ГО, опр. № 815/20.02.25 по г. д. № 2866/24, ІІІ ГО, опр. № 2525/20.05.25 по г. д. № 14/25, ІІІ ГО, и мн. др. /. Противоречие с ТР № 4/18.05.23 по тълк. д. № 4/21, ОСГК на ВКС, няма и доколкото със същото е прието, че "не представляват "имущество" по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период". В случая въззивният съд се е съобразил с актуалната практика на ВКС, на която се е и позовал. Наличието на задължителна и трайна практика на ВКС по въпросите, на която въззивното решение съответства, изключва основанията по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, както и очевидната неправилност на обжалваното решение, мотивирана с доводи за превратно прилагане на закона и явна необоснованост на изводите на въззивния съд. Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват и ВКС на РБ, трето г.о.