Определение № 144 от 12.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 4654/2013 г.

Производството е по чл. 274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] против определение № 670 / 21.10.2013 год. по ч.т.д. № 645 / 2013 год. на Варненски апелативен съд, с което е оставена без уважение жалбата на същата страна против определение № 3230 / 07.08.2013 год. по т.д.№ 1451/ 2013 год. на Варненски окръжен съд, търговско отделение, с което е постановено спиране на производството по вписване на промени по партидата на дружеството в търговския регистър, на основание взети решения на ОС на съдружниците от 01.08.2013 год., до приключване с влязъл в сила съдебен акт производството по т.д. № 1456 / 2013 год. на Варненски окръжен съд. Жалбоподателят оспорва правилността на определението, постановено по реда на чл. 536 ал.1 т.1 ГПК, като счита, че противно на възприетото от въззивния съд, допускането на спиране на вписванията предпоставя не само формална проверка на подадено заявление за вписване на обстоятелства в ТР и висящ спор - в случая относно законосъобразността на решенията на ОС - предявен иск по чл. 74 ТЗ за отмяната им, на основание който се претендира вписването, но и преценка за допустимостта и вероятната основателност на иска по чл.74 ТЗ, изрично позовавайки се на прекратяването на производството по същия с определение на първа инстанция, като недопустимо. В останалата си част жалбата съдържа доводи относно недопустимостта на иска по чл.74 ТЗ, заведен от молителя М. Х. Х. - съдружник в [фирма]. Ответната страна - М. Х. – оспорва частната жалба като неоснователна, споделяйки изводите на въззивния съд за обхвата на дължимата преценка при допускане спиране на вписването, на основание чл. 536 ал.1 ГПК. Навежда и довода, че определението за прекратяване производството по т.д.№ 1456 / 2013 год. на Варненски окръжен съд, с оглед изхода на което е предпоставено вписването, е обжалвано и не е влязло в сила. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе съставът съобрази следното: Съдружникът в дружеството на касатора -М. Х. е подал молба за спиране вписванията в Търговския регистър по партидата на [фирма], на промени, на основание решения на ОС на дружеството от 01.08.2013 година. Решенията касаят освобождаване на М. Х. като съдружник и като управител на дружеството / на основание отправено от кредитор на същия, по реда на чл. 517 ал.3 ГПК, изявление за прекратяване качеството му на съдружник /, за промяна представителството на дружеството и за увеличение дела в капитала на дружеството на оставащия съдружник, с дяловото участие на освободения, както и за приемане нов дружествен договор, с оглед наложилите се и предприети промени, въз основа които дружеството се преобразува в еднолично дружество с ограничена отговорност. За оспорване законосъобразността на взетите решения М. Х. е завел иск по чл. 74 ТЗ, по който е образувано т.д. № 1456 / 2013 год. на ВОС, прекратено поради недопустимост с определение на първа инстанция, без доказателства същото да е влязло в сила. За да потвърди първоинстанционното определение въззивния съд е счел, че спиране вписването по реда на чл.19 ал.5 ЗТР вр. с чл. 536 ал.1 ГПК предпоставя преценка единствено на наличието на отправено заявление за вписване на обстоятелства, основани на решения на ОС на дружеството, атакувани по реда на чл. 74 ТЗ, по което е налице висящо исково производство. Счел е ирелевантно установяване допустимост и вероятна основателност на исковата претенция. В обосноваване допускане касационното обжалване, жалбоподателят е формулирал следния процесуалноправен въпрос: При подаване молба за спиране производство по реда на чл.19 ал.5 ЗТР, на основание чл. 536 ал.1 т.1 ГПК, следва ли съдът да съобрази освен формалните критерии за спиране на производството и вероятната основателност на заведения иск, с който е обосновано прилагането на чл. 536 ал.1 т.1 ГПК и може ли, въпреки наличието на формалните предпоставки, да откаже спиране на регистърното производство при вероятната му неоснователност ? С оглед преждеизложеното така формулираният процесуалноправен въпрос покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК – включен е в предмета на спора и отговор на същия е обусловил решаващите мотиви на въззивния съд. Не се явява обоснован допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Единствено липсата на задължителна съдебна практика по приложението на чл. 536 ал.1 ГПК, вкл. с оглед близкото по време въвеждане нормата на чл. 536 ал.3 ГПК / ДВ бр. 99 от 14.12.2012 год. /, открила пътя на касационното обжалване на постановените по този ред определения, отречено при действието на чл. 430 ГПК / отм./, като аналогична на чл.536 ал.1 и ал.2 ГПК процесуалноправна норма, не е достатъчна да обоснове нуждата от тълкуване на иначе ясна и непротиворечива процесуалноправна норма. Не е обосновано наличие на непоследователно, нееднозначно приложение от съдилищата на чл.430 ГПК / отм./, респ. чл.536 ал.1 ГПК. Съгласно чл.536 ал.1 т.1 ГПК вр. с чл.19 ал.5 ЗТР, регистърното / охранително по естеството си / производство се спира, когато има дело относно правоотношение, което е условие за постановяване на исканото вписване / аналогично - за исканото заличаване на вписването /. Буквалното съдържание на нормата ясно въвежда дължима от съда, постановяващ спирането, преценка само относно наличието на обвързващи за издаването на охранителния акт последици на резултата от спорното правоотношение, т.е. доколко от постановимия акт по същото би било обусловено издаването, респ. отказа за издаване на искания охранителен акт / в случая допуснато или отказано вписване или заличаване на вписването/. Аналогичен е подхода на законодателя при уредбата на спирането по чл.282 ГПК и чл.309 ГПК. Ясното и непротиворечиво съдържание на нормата на чл. 536 ГПК логично кореспондира с действието на вписването и смисъла на предоставяната с чл.536 ГПК защита. Паралел с разпоредбата на чл.391 ГПК е изключен, тъй като в същата изрично е въведена преценката за допустимост и вероятна основателност на иска / да е подкрепен с писмени доказателства и / или да бъде предоставена парична гаранция от ищеца / и няма изрично препращане към същата за нуждите на охранителното производство. Основното, обаче, е различния обективен и субективен обхват на даваната с обезпечителното производство защита. Обезпечението обслужва само и единствено удовлетворяване резултата от образуваното или предстоящо да бъде образувано исково производство. Спирането на охранителното производство и конкретно в хипотезата на спиране на регистърното производство, защитава интереса на дружеството и оттук косвено интереса на претендиращото спиране на вписването лице – съдружник или интереса на третото заинтересувано лице, от неизвършване на неограничен, неиндивидуализиран към момента на постановяването му, възможен кръг правни действия на дружеството със и спрямо трети лица, на които последващото заличаване на вписването, респ. вписването, ако се е претендирало спиране на заличаване на вписването, би било непротивопоставимо, с оглед последиците му eх nunc. Ето защо и логично е законодателят да е ограничил дължимата за допускане спирането преценка до формалното наличие на обвързаност на издаването на охранителния акт с резултата от образуваното дело, в максимално охраняване на интерес, неограничен до предмета и до кръга на субектите, ангажирани в спорното правоотношение. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение