Определение № 5264 от 20.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4984/2025 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повдигнат спор за подсъдност между Административен съд – София – град и Административен съд – Благоевград, относно обстоятелството кой е съдът, компетентен да се произнесе по жалбата на Т. Ф., гражданин на Република Северна Македония, против Отказ за издаване на разрешение за продължително пребиваване в Република България, с рег.№ 5365р – 3037/02.10.2024 год., издаден от директора на Областна дирекция на МВР – Благоевград. За да се произнесе по така повдигнатия спор за подсъдност, Върховният административен съд – тричленен състав на четвърто отделение взе предвид следното: Жалбата срещу законосъобразността на административния акт е била предявена пред Административен съд – София – град. С определение № 27990 от 20.12.2024 г., постановено по адм. д. №10796/2024 г., административният съд е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на Административен съд – Благоевград като е изложил съображения, че от приложените по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е чужд гражданин с постоянен адрес в гр. Петрич, обл. Благоевград, поради което местно компетентен да се произнесе по жалбата е Административен съд – Благоевград. С протоколно определение № 2162 от 29.04.2025 год., Административен съд – Благоевград е прекратил производството по образуваното пред него адм. дело № 1991/2024 г. и е повдигнал настоящия спор за подсъдност, като изложил съображения, че от служебно извършената справка в НБД „Население“, жалбоподателят Т. Ф. няма регистриран постоянен адрес в Република България и предвид установеното, че същия не е получил разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в страната, не му е предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут и не е с предоставено убежище, делото не е подсъдно на Административен съд – Благоевград. Върховният административен съд намира, че компетентен да се произнесе е Административен съд - София - град, предвид следното: Жалбоподателят Т. Ф., гражданин на Република Северна Македония е чужд гражданин, притежаваща разрешение за продължително пребиваване в страната с последен разрешен срок до 29.08.2024 г. и няма постоянен адрес на територията на страната по смисъла на чл. 133, ал. 1 от АПК и относимите норми на Закона за гражданската регистрация /ЗГР/. С оглед на разпоредбата на чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗГР на гражданска регистрация подлежат чуждите граждани, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в страната (чл. 23, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗЧРБ); на които е предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут или е предоставено убежище. Следователно, по силата на изрична законова разпоредба чуждите граждани, които имат разрешение за продължително пребиваване (чл. 23, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ), не подлежат на гражданска регистрация, а с оглед на това не са и субект на задължението за посочване на постоянен и настоящ адрес. Поради това те не биха могли да разполагат с постоянен адрес, въз основа на който да се определи местно подсъдният съд при оспорване на индивидуален административен акт, на който са адресат. Мотивът на Административен съд – София - град, че адресът за пребиваване е гр. Петрич, обл. Благоевград и поради това този адрес следва да се приеме за постоянен адрес по смисъла на чл. 133, ал. 1 АПК, е в противоречие с релевантните материалноправни разпоредби на АПК и ЗЧРБ. С оглед на приетия от законодателя признак, въз основа на който се определя връзката на едно дело със съответния административен съд, и при отчитане на регламентацията на употребените от законодателя понятия в посочените по-горе норми, следва да се приеме, че оспорването на актове с адресат са чужд гражданин, който няма постоянен адрес на територията на страната, е подсъдно на Административен съд - София - град. По изложените съображения и на основание чл. 135, ал. 4 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение