Определение № 154 от 24.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1109/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 20174/16.12.2019 г., подадена от А. Ф. К. и Е. М. К., чрез адв. Б. Д., срещу определение № І-2319 от 27.11.2019 г., постановено от Бургаския окръжен съд по ч. гр. д. № 1677/2019 г.

С обжалваното определение е отменено определение № 383 от 26.06.2019 г. по гр. д. № 634/2012 г. на Районен съд - Поморие в частта, с която Д. Д. Т. и К. М. Т. (граждани на Република И.), са осъдени да заплатят на А. Ф. К. и Е. М. К. (граждани на Република И.), сумата от 1 560.21 лв., представляваща съдебни разноски по делото; потвърдено е първоинстанционното определение в частта, с която районният съд е отхвърлил искането на Д. Д. Т. и К. М. Т. за присъждане на разноски по гр. д. № 6714/2014 г. на ВКС, ІІІ г. о. над размера от 1 144.99 лв. до претендирания размер от 5 034.57 лв.; оставена е без разглеждане и производството е прекратено по подадената от А. и Е. К. насрещна частна жалба срещу определение № 383/26.06.2019 г. по гр. д. № 634/2012 г. на РС - Поморие, като А. и Е. К. са осъдени да заплатят на Д. и К. Т. сторените от последните съдебноделоводни разноски по частното дело в размер на 2 948.75 лв.

Бургаският окръжен съд е посочил в определението си, че в случая, видно от диспозитива на решение № 127/21.06.2013 г. по гр. д. № 634/2012 г. на PC - Поморие, производството по исковете на А. и Е. К. срещу ответниците Т. е било прекратено, поради недопустимост на исковите претенции. Ето защо, като се е позовал на разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК, е направил извод, че разноски в тежест на ответниците Т. не следва да се присъждат. Приел е за недопустима подадената от А. и Е. К. „насрещна частна жалба“ срещу постановеното от РС - Поморие определение № 383 от 26.06.2019 г. по гр. д. № 634/2012 г., като е заключил, че такава процесуална възможност при обжалване на съдебни определения не е уредена в ГПК, както и че дори същата да има характер на частна жалба (а не на насрещна частна жалба), то тя е просрочена и като такава не подлежи на разглеждане.

Жалбоподателите атакуват определението в отменителната и прекратителната му части, като го считат за недопустимо, незаконосъобразно, необосновано и неправилно.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК А. и Е. К. твърдят, че с определението съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на ВКС, като дадените разрешения биха допринесли за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Считат обжалвания акт и за недопустим и очевидно неправилен.

Формулират следните въпроси, за които твърдят, че са от значение точното прилагане на закона и за развитието на правото:

1. Допустимо ли е изготвянето и разглеждането от въззивния съд на насрещна частна жалба срещу определение на първата инстанция, с оглед разпоредбата на чл. 278, ал. 4 ГПК, която сочи, че доколкото няма особени правила за производството по частни жалби се прилагат правилата за обжалване на решенията;

2. Какво следва да се приложи с предимство - буквата или духът на закона.

По отношение на първия въпрос жалбоподателите излагат, че като е приел, че насрещната им жалба е недопустима, Бургаският окръжен съд не само е приложил неправилно закона, но и на практика е отказал правораздаване и тотално е погазил принципа, заложен в чл. 2 и чл. 13 ГПК, както и не е съобразил разпоредбата на чл. 278, ал. 4 ГПК, допускаща възможността за субсидиарно прилагане на разпоредбите досежно обжалване на решенията, доколкото няма особени правила.

Във връзка с втория формулиран въпрос се позовават на недобросъвестното поведение на насрещните страни и оспорват извода на съда, че ответниците Т. не следва да бъдат санкционирани за това им поведение и на К. не следва да се присъждат разноски.

Жалбоподателите твърдят в изложението, също така, че съдът изобщо не е разгледал възражението им за прекомерност на хонорара, евентуално не е присъдил разноски в частта, в която е отхвърлил на практика възраженията в частната жалба на Т. и е потвърдил определението на районния съд; незнайно защо е присъдил изцяло разноски на Т., в противоречие с разпоредбите на чл. 78, ал. 1 за съразмерност на уважената, евентуално отхвърлената част, като по този начин е действал в противоречие на приетото в ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г., ППВС № 1/1985 г., ТР № 1/4.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Втората съдебна инстанция не е спазила задължението си да обсъди в мотивите към акта си всички допустими и относими към спорния предмет доводи, твърдения и възражения на страните.

От Д. Д. Т. и К. М. Т. е постъпил отговор на частната касационна жалба, в който са изложени съображения за неоснователност на същата.

С определение № 85/27.05.2020 г. по настоящото дело, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение е изпратил за разглеждане по подсъдност на основание чл. 274, ал. 2, изр. първо, пр. второ ГПК на Апелативен съд – Бургас частната жалба с вх. № 20174/16.12.2019 г., подадена от А. Ф. К. и Е. М. К., чрез адв. Б. Д., срещу определение № І-2319 от 27.11.2019 г., постановено от Бургаския окръжен съд по ч. гр. д. № 1677/2019 г., в частта, с която съдът е оставил без разглеждане насрещната частна жалба, респ. – частна жалба, на А. Ф. К. и Е. М. К., и е прекратил производството по нея. Спрял е производството по делото в останалата му част до приключване производството по изпратената по подсъдност част от жалбата.

Видно от постановеното от Апелативен съд – Бургас определение № 100603/28.08.2020 г. по ч. гр. д. № 248/2020 г., частната жалба е оставена без уважение. Това обуславя възобновяване на настоящото дело.

Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира следното:

Частната жалба, в частта й срещу въззивното определение, в частта му за отмяна определението на първоинстанционния съд за присъждане на разноски в полза на ищците К., е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване пред ВКС съдебен акт; внесена е дължимата по жалбата държавна такса.

В частта й, съдържаща аргументи за неправилно присъдените от Окръжен съд – Бургас разноски за въззивното производство, подадената жалба има характера на молба по чл. 248 ГПК, по която компетентен да се произнесе е Окръжен съд – Бургас.

Съдът намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на определението на Бургаския окръжен съд в частта, в която последният е отменил определение № 383 от 26.06.2019 г. по гр. д. № 634/2012 г. на Районен съд - Поморие в частта, с която Д. Д. Т. и К. М. Т. са осъдени да заплатят на А. Ф. К. и Е. М. К. сумата от 1 560.21 лв., представляващи съдебни разноски по делото.

Съгласно разпоредбите на чл. 280, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК, и постановките на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда в обжалвания съдебен акт. Допълнително касаторът следва да аргументира наличието на някое от допълнителните основания за допускане на касационно обжалване, визирани в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.

В случая по отношение на тази обжалвана част от определението на Бургаския окръжен съд е формулиран вторият въпрос от изложението. Същият обаче е твърде общ, неконкретен и без действителна връзка с изложените решаващи мотиви от въззивния съд. Ето защо този въпрос няма характера на такъв по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Същевременно, в тази му част обжалваното определение е валидно и допустимо. Същото не е и очевидно неправилно, тъй като не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано. В случая, предвид недопустимостта на предявения срещу ответниците Т. иск, приложение намира разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК. При недопустим иск, правно ирелевантно за отговорността за разноски се явява извънпроцесуалното поведение на ответника.

Д. Д. Т. и К. М. Т. имат право на разноски за адвокат в производството пред ВКС в размер на 1 466.88 лв. (1/2 от заплатеното от тях възнаграждение, припадаща се на разгледаната от настоящия съд частна касационна жалба).

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,