Определение № 50388 от 17.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 1829/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Технострой“ ЕАД срещу решение № 759 от 08.12.2021г. по т.д. № 437/2021г. по описа на Софийски апелативен съд, поправено с решение № 197/28.03.2022г. и с решение № 396/13.06.2022г., с което е потвърдено решение № 260339/26.02.2021г. по т.д. № 889/2020г. по описа на СГС, ТО, VІ - 21 състав, с което „Технострой“ ЕАД е осъден да заплати на „Нова сити резидънс“ ООД на основание чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД сумата 200 000 евро, представляваща неустойка за неизпълнение на задълженията му по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 02.04.2019г. и анекс към него от 31.05.2019г., разноски в общ размер на 175 лв. за предварително обезпечаване на иска и налагане на обезпечителни мерки, ведно със законната лихва върху неустойката от 19.05.2020г. до окончателното ѝ заплащане, както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 25 003,32 лв. - разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение, и са присъдени разноски за въззивната инстанция.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно предвид постановяването му в нарушение на материалния закон и с оглед неговата необоснованост. Излага, че съдът, макар да е изяснил делото от фактическа страна, е направил неправилни и неточни тълкувания на клаузите на сключения между страните договор. Оспорва като необосновани изводите на въззивния съд, че се касае за постигнато съгласие за прекратително, а не за отлагателно условие. Сочи, че страните ясно са изразили воля за поставяне на условие за сключване на окончателния договор, която уговорка е в полза и на двете страни по договора. Поддържа, че несбъдването на условието е пречка за сключване на окончателен договор. Излага, че условието не се е сбъднало, безспорно установено по делото, поради което действието на предварителния договор е прекратено на 21.08.2019г. По тези доводи моли решението да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което искът на ищеца „Нова сити резидънс“ ООД бъде отхвърлен като неоснователен.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението по следните въпроси, които сочи като значими за предмета на делото:

1. Ако сключването на окончателен договор е обусловено от издаването на документ от държавен орган и той не е бил издаден в предвидения в договора срок, за какво условие се касае – прекратително или отлагателно?

2. Може ли да се търси вина в някоя от страните, ако такъв документ не бъде издаден от държавния орган?

3. Ако за сбъдването на дадено условие е предвиден срок, това променя ли характера му на условие или се касае за срок?

4. Условие в полза на едната или двете страни е уговорката, която поставя сключването на окончателен договор в зависимост от издаване на документ от държавен орган?

5. Счита ли се предварителният договор за прекратен по право, ако условието за сключване на окончателен договор /в случая условието е издаване на документ от адм. орган/ не се е сбъднало, и може ли заинтересованата страна да се позове на това, респективно да иска безвиновно прекратяване на договора?

6. Допустимо ли е, ако се приеме, че условието по т. 3.1. не е договорено в полза на двете страни, договорът да бъде сключен под условие, поставено изцяло в зависимост от волята само на едната страна?

Твърди се противоречие на обжалвания съдебен акт с практиката на ВКС, обективирана в решение № 417/03.06.2004г. по т.д. № 703/2003г. по описа на ВКС, ГК, II ГО, решение № 161/19.07.2018г. по т.д. № 1561/2017г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, определение № 347/04.06.2010г. по ч.гр.д. № 311/2010г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО, определение № 106/09.02.2016г. по т.д. № 306/2014г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, и решение № 89/30.09.2020г. по т.д. № 3827/19г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО, с което поддържа допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Излага въпросите да са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – чл. 280, ал 1, т. 3 ГПК.

Ответникът по касация, „Нова сити резидънс“ ООД, поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на разноски по делото.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд с обжалваното решение е приел, че срещу установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка липсват възражения както в депозираната въззивна жалба, така и в подадения писмен отговор, поради което изцяло е споделил изводите на първата инстанция в тази насока и препратил към същите на основание чл. 272 ГПК.

Счел е за неоснователен поддържаният от жалбоподателя довод, че процесният предварителен договор е прекратен на 21.08.2019г. поради несбъдването на уговорени в него отлагателни условия до 02.08.2019г., в частност до изтичане на удължения с анекса срок по чл. 3.1.1. от договора. Посочил е, че с чл. 3.1 от договора страните са се задължили да сключат окончателен договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот в срок от 30 дни, считано от: издаване на заповед за деактуване на имота; положително становище на купувача за правния и технически анализ на имота и одобрение на подробен устройствен план, съгласно представени от продавача скици, които заповед за деактуване на имота и положително становище на купувача за правния и технически анализ на имота следва да бъдат получени в срок от 60 дни от подписване на договора. Изтъкнал е, че, противно на изложеното от жалбоподателя, с чл. 1 от анекс № 1 от 31.05.2019г. към предварителния договор страните не са договорили 02.08.2019г. като дата на прекратяване на договора, а като дата, с която срокът за получаване на заповедта за деактуване на имота и на писменото уведомление на купувача за положителния резултат от правния и технически анализ на имота е удължен, която им воля е ясно формулирана: „Страните се съгласяват да удължат срока за получаване на заповедта за деактуване на имота като държавна собственост и получаването на уведомлението по чл. 3.1. и чл. 3.1.1. до 02.08.2019г. Срокът за сключване на окончателен договор остава непроменен.“ Подчертал е, че е обективно невярно твърдението на жалбоподателя, че неиздаването на заповедите за ПУП и за деактуване на имота е предвидено условие за прекратяване на договора, а не условие за сключване на окончателния договор. Споделил е изводите на първоинстанционния съд, че при тълкуване на клаузите на предварителния договор неиздаването на заповед за деактуване на имота и неодобрението на ПУП не представляват прекратителни условия. Посочил е, че единственото предвидено в договора прекратително условие е липсата на получено в срок от 60 дни от сключването на договора положително становище от купувача от правния и технически анализ на имота. Изтъкнал е, че, обратно на изложеното от жалбоподателя, купувачът има правото да закупи имота дори новият ПУП да не е одобрен и влязъл в сила или да е одобрен не според представените от продавача скици и документи - чл. 3.2.1. от договора, преценявайки сам риска от евентуална бъдеща евикция. Допълнил е, че с чл. 3.2.2. от договора страните изрично са уговорили датата 15.12.2019г., от която купувачът може да развали договора поради липсата на одобрен ПУП, което право възниква при неизпълнение в уговорения срок на задължението за сключване на окончателен договор. Съобразил е, че наличието на уговорен краен срок за изпълнението - 15.12.2019г., следва и от буквалният прочит на разпоредбата на чл. 3.3. от договора: „При невъзможност за сключване на окончателен договор в посочения срок“, а именно срокът в предходния чл. 3.2.2. - 15.12.2019г., който срок за сключване на окончателния договор остава непроменен, съгл. чл.1, изр. 2 от анекса към предварителния договор. Въззивният съд е изложил съображения, че определеният с чл. 3.2.2. от договора срок е изцяло в полза на купувача, поради което и до изтичането му продавачът не може да се разпорежда с имота, предмет на предварителния договор. Обобщил е, че предварителният договор не е прекратен или развален на поддържаните от ответника основания, поради което ответникът, като е продал процесния имот на трето за спора лице преди изтичане на уговорения срок за изпълнение на задължението за сключване на окончателен договор, виновно е нарушил задължението си по чл. 4.4. от договора - да не прехвърля имота, и дължи на купувача уговорената с чл. 6.3. неустойка в размер на 10 % от продажната цена, или 200 000 евро.

По тези мотиви и предвид съвпадението с изводите на първоинстанционния съд въззивният съд е потвърдил обжалваното решение.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.

Формулираните в изложението първи, втори, четвърти, пети и шести въпроси нямат характеристиката на правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като изискват преценка и обсъждане на събраните по делото доказателства - предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и сключения към него анекс, и тълкуване клаузите на същите. Съобразно постоянната практика на ВКС обсъждането на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност е част от възложената от законодателя правораздавателна функция на решаващия съд, правилността на която съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК е предмет на осъществяваната от ВКС касационна проверка при разглеждане на касационната жалба по същество. Въззивният съд с обжалваното решение е извършил тълкуване на клаузите на договора и анекса, включително досежно уговорено с договора единствено несбъднало се прекратително условие – липсата на дадено в срок до 02.08.2019г. положително становище от купувача от правния и технически анализ на имота, както и за две условия – деактуване на имота и приемане на нов ПУП, несбъдването на които е основание купувачът да откаже да сключи окончателен договор, като е приел, че независимо от сбъдването на последните две условия купувачът има признато с договора право на свой риск да сключи окончателен договор в договорения краен срок – 15.12.2019г. Несъгласието с тези изводи на въззивния съд, обосновало зададените въпроси с искане за проверка правилността на извършеното от въззивния съд тълкуване на клаузите на договора, не може да бъде основание за допускане на касационно обжалване съобразно разясненията, дадени с ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д. 1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС.

Зададеният трети въпрос е хипотетичен и не покрива изискването към общия селективен критерий въпросът да е конкретен, да е обяснено значението му за спора и да е обусловил изводите на съда. Същият и не кореспондира с решаващата дейност на въззивния съд, доколкото съдът не е основал решението си на правни доводи, касаещи така формулирания от касатора въпрос.

Непокриването на общия селективен критерий изключва необходимостта от обсъждане на допълнително сочените такива по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Само за пълнота следва да бъде добавено, че относима практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК съставлява цитираната от касатора такава само по постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 161/19.07.2018г. по т.д. № 1561/2017г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, и решение № 89/30.09.2020г. по т.д. № 3827/19г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО, но касаторът не е обосновал кои правни изводи на въззивния съд са формирани в противоречие на приетото с цитираните съдебни решения. Съобразно сочената съдебна практика преценката за това, каква е правната характеристика на условието, като модалитет на договорното съдържание, е винаги обусловена от обективираните в договора насрещни волеизявления на страните, от което разрешение въззивният съд не се е отклонил. Касаторът не излага и никакви доводи, които да обосноват приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

При този изход на спора право на разноски има ответникът по касация „Нова сити резидънс“ ООД. Доказва извършването на разноски в размер на сумата 12 000 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, които ще му бъдат присъдени с настоящото определение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение