Определение № 208 от 18.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3659/2020 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД срещу решение № 260422 от 21.08.2020 г. по в. гр. дело № 1002/2020 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, четвърти състав, с което е потвърдено решение № 919 от 25.02.2020 г. по гр. дело № 19501/2019 г. на Варненския районен съд за признаване за установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че Д. Н. Г. не дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД сумата 8 486,39 лв., представляваща служебно начислена стойност на електроенергия за периода 23.02.2018 г. – 22.02.2019 г. по фактура № 0287515328/20.11.2019 г. за клиентски № 1100152158.

Касаторът се позовава на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК по следните правни въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства?

2. Налице ли е правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия, установени при извършени проверки в периода от 23.11.2018 г. до 03.05.2019 г. при констатирано реално количество доставена и незаплатена енергия?

По първия въпрос касаторът твърди, че въззивното решение противоречи на решение № 222/27.03.2018 г. по т. д. № 505/2017 г. на IІ ТО на ВКС, а по втория въпрос – на решение № 150/26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. на IІІ ГО на ВКС и решение № 21/01.03.2017 г. по гр. д. № 50417/2016 г. на I ГО на ВКС. По този въпрос поддържа наличие на основание и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като отговорът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК Д. Н. Г. моли решението на Варненския окръжен съд да не се допуска до касационно обжалване, като излага съображения и за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Д. Г. е предявила отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че не дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД сумата 8 486,39 лв., представляваща допълнително начислено количество потребена, но неплатена електрическа енергия за периода 23.02.2018 г. – 22.02.2019 г. в размер на 43 836 кв. ч., отчетена при извършена с констативен протокол № 1105508 от 02.12.2019 г. техническа проверка на електромера. Според констативния протокол при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер следва да се състои от две тарифи – дневна /Т1/ и нощна /Т2/, като действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа /Т3/ – 043836,5 кв. ч. Ищцата е уведомена за извършената в тази връзка едностранна корекция на сметката, като ѝ е предоставен срок за погасяване на задължението.

Съгласно приетата по делото съдебно-техническа експертиза метрологичната годност на процесния електромер не е изтекла към датата на извършване на корекцията. Констатира се неправомерно вмешателство в програмата за параметризация на средството за търговско измерване, в резултат на което част от действително потребената енергия в размер на 43 836 кв. ч., не е отчетена в регистрите за нощно и дневно потребление (1.8.1 и 1.8.2), а в скрит регистър 1.8.3. Нарушаването на тази функция на процесора на електромера означава, че е осъществено вмешателство в програмата му за тарифиране, като според вещото лице при нулеви показания на нощна и дневни тарифи, показанията на скрития регистър 1.8.3. не могат да бъдат различни от нулеви, а електромерът може да отчете енергия само когато такава е преминала през него.

Варненският районен съд е приел, че ответното дружество няма основание да претендира исковата сума, позовавайки се на отмяната на разпоредбите на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, уреждащи коригирането на сметките в случай на неточно отчитане на потребената електроенергия и липсата на действащи други такива правила към датата на извършване на проверката – 25.02.2019 г. Освен това е посочил, че в случая не може да се установи кога и какви количества електрическа енергия са потребени, а разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ позволява извършването на корекция на сметката за времето от допускане на грешката до установяването ѝ, но за период не по-дълъг от една година.

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение. След анализ на действащата към процесния период /23.02.2018 г. – 22.02.2019 г./ нормативна уредба и съобразяване на настъпилите промени в ПИКЕЕ вследствие на отменителните решения на ВАС, постановени по адм. дела с № 2385/2016 г., в сила от 14.02.1017 г. и № 3879/2017 г., в сила от 23.11.2018 г., този съд е заключил, че няма регламентиран ред за извършване на проверка за метрологична, функционална и техническа изправност на средствата за търговско измерване. Поставил е под съмнение изводите на експертизата, тъй като не е осъществяван контрол за метрологична и техническа изправност на електромера за един дълъг период от време. Изложил е съображения, че електромерът не е SMART и не осъществява дистанционно отчитане на натрупани количества електроенергия, поради което не може да бъде установено несъответствие с получените при редовен отчет показания, нито кога и колко електрическа енергия е преминала през електромера. Затова е счел, че начисляването на допълнително количество електрическа енергия съобразно фактическия състав на приложения чл. 50 от ПИКЕЕ е правно необосновано.

Въззивният съд не е изложил мотиви по довода на дружеството, че ако не са приложими правилата на ПИКЕЕ, следва да се съобрази общото правило на чл. 183 от ЗЗД. Следователно по първия въпрос на касатора обжалваното решение противоречи на трайната практика на ВКС, която изисква да бъдат обсъдени всички относими към спора възражения и доводи на страните.

Разрешението на Варненския окръжен съд по материалноправния въпрос също е от решаващо значение за изхода на спора и противоречи на практиката на ВКС, съдържаща се в цитираните от касатора решения № 150/26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. на IІІ ГО и № 21/01.03.2017 г. по гр. д. № 50417/2016 г. на I ГО, както и със служебно известната на настоящия състав съдебна практика, инкорпорирана в решения № 160/31.12.2020 г. по гр. д. № 1174/2020 г., IV ГО, № 237/11.01.2021 г. гр. д. № 1553/2020 г., IV ГО и № 216/13.01.2021 г. гр. д. № 989/2020 г., IV ГО. Според тази практика електроразпределителното дружество може да преизчислява сметките за потребена електрическа енергия за минал период, когато действително доставената енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер. Това е възможно и в хипотезата, при която са отменени разпоредбите на ПИКЕЕ от 2013 г., с изключение на чл. 48 – чл. 51, дори да липсва приложима специална подзаконова нормативна уредба, когато не е отчетена и не е заплатена част от действително потребената електрическа енергия, измерена в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване в резултат на установено софтуерно въздействие. Този извод произтича от договорния характер на правоотношенията между електроразпределителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия и не изключва субсидиарното приложение на разпоредбата на чл. 183 от ЗЗД, когато липсва действаща специална нормативна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от 2013 г. и след отмяната им с решения на ВАС, постановени по адм. дела с № 2385/2016 г., в сила от 14.02.1017 г. и № 3879/2017 г., в сила от 23.11.2018 г./. В тези случаи съдебната процедура по реда на ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители..

По тези съображения настоящата инстанция приема, че следва да се допусне касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд по повдигнатите от касатора въпроси на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,