Определение № 60424 от 30.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4169/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. С. Б., представляван от адв. К. Х., против въззивно определение № 580/23.08.2021 г. по в. ч. гр. д. № 540/2021 г. на Русенски окръжен съд, трети състав, с което е потвърдено определение на № 260043/19.08.2020 г. по гр. д. № 6855/2019г. на Русенски районен съд, с което е изменено решение № 859/06.07.2020 г., постановено по същото дело, в частта за разноските, като М. Б. е осъден да заплати на „Фиксед“ ООД разноски в размер на още 300 лв.. В жалбата се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и противоречи на практиката на ВКС, обективирана в определение № 259/15.09.2015 г. по гр.д. № 1241/2015 г., I г.о. След като до приключване на устните състезания в първоинстанционното производство съдът е бил сезиран с искане за присъждане на разноски в размер на 720 лв., той бил ограничен от това искане и не следвало да излиза извън неговите рамки, присъждайки разноски в по-висок размер, а собствените си пропуски и/или грешки, страната не можела да поправя, използвайки производството по чл. 248 ГПК. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното определение по въпроса: 1. Допустимо ли е с оглед диспозитивното начало в гражданския процес страната да иска присъждане на разноски, които не е претендирала до приключване на устните състезания пред съответната инстанция, а да иска тяхното допълнително присъждане едва в производство по чл. 248 ГПК?; Настоящият състав на ВКС счита, че частната жалба е основателна. Определението на въззивният съд е в противоречие по поставения правен въпрос с определение № 259/15.09.2015 г. по гр.д. № 1241/2015 г., I г.о. Това е така, защото съдът е обвързан от размера на поисканата сума за разноски, заради диспозитивното начало в процеса (чл. 6 ГПК). В производството по чл. 248, ал.1 ГПК, молителят не може да изменя или поправя искането си за присъждане на разноски, защото същото производство е за изправяне допуснати грешки на съда, а не на страната (опр. №259/15г. на І ГО). В обжалваното в настоящото производство определение, въззивният съд неправилно е приел, че представеният списък за разноски не е обвързващ по отношение на посочения от страната общ размер, както и че е възможно да бъде допусната грешка при пресмятането на разноските в списъка, каквато била налице в случая, която грешка може да се отстрани в производството по чл. 248 ГПК. В случая пред първоинстанционния съд ищецът „Фиксед” ООД е осъществил и съответно заплатил разноски в общ размер на 1020 лв.. В списъка по чл. 80 ГПК са посочени направените разноски по пера, но като обща стойност на сторените разноски е посочена сумата от 720 лв.. Видно е, че има разминаване/противоречие между стойността на разноските по пера и общопретендираната сума. В този случай следва де се приеме, че ищецът претендира разноски в размер на 720лв., защото това е крайната му воля, която е меродавна, заради възможността да се иска присъждане на разноски до края на устните състезания. Втората причина, за да се приеме тази сума е, че при тълкуване на волята на страната, поради констатирана неяснота или противоречие, резултатът от тълкуването следва да е срещу страната, извършила писменото волеизявление, и в полза на насрещната страна, която ще търпи неблагоприятни последици от волеизявлението (в случая упражняване на правото да се присъдят разноски). Това е общо правило за тълкуване волята на страните по чл. 20 ЗЗД, което е приложимо по аналогия, защото и в двата случая предмет на тълкуване е волеизявление, а спрямо искането за присъждане на разноски не са приложими правилата за отстраняване на нередовност на искането чрез даване на указания и налагане на процесуална санкция при неизпълнение. В случая ищецът по делото „Фиксед” ООД е осъществил и съответно заплатил разноски за първа инстанция в общ размер на 1020 лв.. Но в Списъка на разноски по чл. 80 ГПК е поискал присъждане на 720лв.. С решение № 859/20г. Русенският районен съд му е присъдил разноски за 720лв. съгласно искането и с оглед изхода на делото (решението е в полза на ищеца). Подадената след това молба по чл. 248, ал.1 ГПК от ищеца за изменение на решението, в частта за разноските, поради допусната техническа грешка в пресмятането, и за присъждане на още 300лв., е неоснователно, поради изложените по- горе мотиви. Оттук определенията по чл. 248, ал.1 ГПК на РРС и потвърдителното определение на РОС по реда на чл. 274, ал.2 ГПК следва да се отменят. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,