Определение № 50429 от 16.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 1763/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „В.-89“ ООД, [населено място] срещу решение № 120 от 11. 03. 2022 г. по в. т. д. № 963/2021 г. на Пловдивски апелативен съд, първи търговски състав, с което е потвърдено решение № 260329 от 12. 07. 2021 г. по т. д. № 21/2021 г. на Пловдивски окръжен съд в обжалваната част, с която са отменени като незаконосъобразни решенията, взети на общо събрание на съдружниците във „В.-89“ ООД, проведено на 7. 01. 2021 г., а именно: за освобождаване на М. Д. от длъжността управител, без освобождаване от отговорност, за предявяване на иск/искове срещу М. Д. за вреди от дейността й като управител и назначаване на представител на „В.-89“ ООД при предявяването на иск/искове срещу М. Д. на адвокат Н. Н.. Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за установяване нищожността на същите решения на общото събрание. Касационният жалбоподател поддържа, че въззивното решение е недопустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл и по второто основание за незаконосъобразност на оспорените решения на процесното общо събрание, което не е било разгледано в първоинстанционното решение, а именно за липсата на предвиденото в чл. 137, ал. 3, изр. 3 ТЗ мнозинство за вземането на решенията. Излага доводи и за неправилност на въззивния акт поради нарушение на материалния закон. Счита за неправилен извода на състава на апелативния съд, че в случая липсва редовно връчване на поканата за общото събрание на съдружниците в ответното дружество от 7. 01. 2021 г. до ищцата Д.. Поддържа оплаквания за незаконосъобразност на заключението на съда, че избраният способ за връчване на писмената покана до Д. – чрез възлагане на това задължение на нейния работодател с писмо на управителя на ответното дружество е нетрадиционен и не установява връчването на поканата. Оспорва становището на съда, че в случая не е налице хипотезата на чл. 46, ал. 2 ГПК, тъй като връчването е извън правомощията на работодателя. Касаторът излага съображения, че по този начин съдът в противоречие с разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ТЗ ограничава възможните способи за връчване на поканата за общото събрание на съдружниците в дружество с ограничена отговорност. Счита за неправилен и извода на съда, че липсват доказателства ищцата да е узнала какъв точно документ и с какво съдържание иска да й връчи работодателят преди да е отказала да го приеме. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 2 ГПК. Касаторът твърди, че въззивният акт е недопустим с оглед произнасянето на апелативния съд свръхпетитум по съображенията, посочени при обсъждането на касационната жалба. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя следните въпроси: „1. Редовно ли е уведомяването на съдружник за свикване на общото събрание на дружество с ограничена отговорност и връчване на покана по чл. 139 ТЗ чрез работодател или негов служител, натоварен да извърши връчването?; 2. Следва ли уведомяването на съдружник в дружество с ограничена отговорност за провеждане на предстоящо общо събрание на съдружниците на същото да се счита за редовно единствено и само при лично връчване на покана или при определени обстоятелства е допустимо и приложението на фикцията за получаване в хипотезата на отказ на адресата/съдружника/ да получи същата?“. Сочи, че формулираните въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, като се позовава на постановени по реда на чл. 290 ГПК решение № 85 от 12. 07. 2019 г. по т. д. № 1966/2018 г., II т. о., решение № 104 от 10. 03. 2011 г. по т. д. № 876/2010 г., I т. о., решение № 196 от 17. 12. 2009 г. по т. д. № 208/2009 г., II т. о., решение № 74 от 14. 07. 2011 г. по т. д. № 633/2010 г., I т. о. Ответницата по касационната жалба М. С. Д. изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 2 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови въззивното решение, предмет на обжалване, Пловдивски апелативен съд е приел, че на 7. 01. 2021 г. е проведено общо събрание на съдружниците в ответното дружество, на което е присъствала само Р. Г. в качеството й на пълномощник на двама от съдружниците Р. Д. и Б. К., с чиито гласове са взети оспорените решения. От справка в ТРРЮЛНЦ е установено, че Д. има 50% от дяловете в дружеството / 5000 дяла/, а останалите двама съдружници – по 25% / по 2500 дяла/. Решаващият състав е обсъдил доказателствата във връзка със спорния въпрос относно редовното връчване на ищцата на покана за проведеното общо събрание на 7. 01. 2021 г. Констатирал е, че т. нар. „придружително писмо“, на което се позовава ответното дружество, е адресирано от Р. К. в качеството й на управител на „В.-89“ ООД до директора на Многопрофилна транспортна болница – Пловдив, като е поискано връчване на приложената към него покана за свикване на общо събрание на дружеството на съдружника Д. - старша медицинска сестра в отделението по неврология на болницата поради невъзможността за връчване на постоянния и настоящ адрес на лицето. Съдът е установил, че на 29. 12. 2020 г. върху писмото с това съдържание е направено отбелязване от служител „Човешки ресурси“ Н. С., че по нареждане на директора лицето е извикано по телефона, но отказва да получи документа. В обжалваното решение е отразено, че съобразно твърденията на ответника към писмото е била приложена представената по делото покана, съдържаща информация за датата, часа, мястото на провеждане и дневния ред на общото събрание. Въззивният съд е посочил, че по делото не е установено Д. да е получавала по какъвто и да било друг начин покана за общото събрание на 07. 01. 2021 г. Установил е, че съгласно неоспорена от страните нотариална покана, връчена на ищцата на 4. 01. 2021 г., тя е била поканена да участва в общо събрание на съдружниците в ответното дружество с дневен ред и място на провеждане, съвпадащи с тези на събранието от 7. 01. 2021 г., но на различна дата и час, а именно на 11. 03. 2021 г. от 11 часа. С оглед така установените по делото факти, въззивният съд е направил извод, че липсва редовно връчване на ищцата Д. на покана за общото събрание на 07. 01. 2021 г. Изтъкнал е, че съгласно съответстващия на разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ТЗ чл. 16, ал. 3 от дружествения договор на ответното дружество общото събрание се свиква с писмена покана, отправена до всеки съдружник и получена най-малко седем дни преди датата на провеждането му, като в поканата задължително се посочват датата, часът и дневният ред на събранието. Решаващият състав е приел, че в случая няма данни такава да е връчвана на ищцата на постоянния й и настоящ адрес, който е посочен в дружествения договор и на който по същото време /на 04. 01. 2021 г./ й е връчена лично нотариална покана, но за насрочено за 11. 03. 2021 г. общо събрание. Подчертал е, че в дружествения договор не е предвиден конкретен способ за връчване на писмената покана и такъв липсва и в разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ТЗ, като в тази хипотеза акцентът е върху доказаността на факта на получаването на поканата за събранието от съдружника. Счел е избраният способ за връчване на писмената покана на Д. – чрез възлагане на това задължение на нейния работодател с писмо, изпратено от управителя на ответното дружество, за нетрадиционен и неустановяващ връчването на поканата. Подчертал е, че отразяването, че по нареждане на директора на болницата ищцата е извикана по телефона, но е отказала да получи документа, е извършено извън кръга на служебните правомощия на лицето Н. С.. В решението е изразено разбиране, че в случая не е налице хипотезата на чл. 46, ал. 2 ГПК, тъй като работодателят на ищцата е получил поканата като приложение към писмо, адресирано лично до него и възлагащо му функции по нейното връчване. Посочено, че връчването на поканата е извън правомощията на работодателя и липсват доказателства, че ищцата е узнала какъв точно документ и с какво съдържание иска да й връчи работодателят, преди да откаже да го приеме. Неспазване на процедурата по чл. 16, ал. 3 от дружествения договор и чл. 139, ал. 1 ТЗ е счетено от съда за достатъчно основание да се приеме незаконосъобразност на взетите решения и да се постанови тяхната отмяна. За пълнота на изложението съдът е разгледал и другото поддържано от ищцата основание за незаконосъобразност на взетите решения, а именно липсата на предвиденото в чл. 137, ал. 3, изр. 3 ТЗ мнозинство за вземането им. Посочил е, че в чл. 15, ал. 3 от дружествения договор на ответното дружество е предвидено решенията, извън изискващите квалифицирано мнозинство, да се вземат с мнозинство 1/2 от капитала, но същият противоречи на императивната законова уредба, съдържаща се в чл. 137, ал. 3 ТЗ /предписваща мнозинство повече от 1/ 2 от капитала и даваща възможност дружественият договор да предвиди само по-голямо мнозинство/, поради което липсва необходимото мнозинство при вземане на решенията на общото събрание на съдружниците в ответното дружество на 07. 01. 2021 г. С оглед така установената незаконосъобразност на оспорените с иска по чл. 74 ТЗ решения, въззивният съд е счел иска за основателен и е потвърдил обжалваното решение в частта по този иск. Настоящият състав на ВКС намира, че касационно обжалване не може да се допусне на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК – вероятна недопустимост на въззивното решение. Съгласно задължителната съдебна практика – т. 9 от ППВС № 1/1985 г ., недопустимо е това съдебно решение, което е постановено, без да отговаря на изискванията за решаване на делото по същество, като при липса на право на иск, ненадлежното му упражняване, десезиране на съда, както и когато е разгледан непредявен иск, тоест когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл извън заявения предмет на делото и обема на търсената защита. Неоснователни са доводите на касатора за недопустимо произнасяне от въззивния съд, произтичащо от обсъждането на въпроса за опорочаване на решенията на процесното общо събрание с оглед липсата на предвиденото в чл. 137, ал. 3, изр. 3 ТЗ мнозинство за вземането им. В исковата молба изрично е било въведено твърдението, че не е спазено това изискване, което представлява самостоятелно основание за незаконосъобразността на решенията. Именно тези оплаквания са били обсъждани във въззивния акт, след като е достигнато до извода за нередовно връчване на поканата за събранието на ищцата. В този смисъл се касае до основание за отмяна на решението на общото събрание на съдружниците, въведено от ищцата в предмета на спора. Следователно въззивният съд не се е отклонил от диспозитивното начало на процеса и не съществува вероятност актът му да е недопустим. Не са налице и основания за допускане на касационно обжалване по поставените от касатора въпроси. Въведените с изложението въпроси са свързани и са обуславящи решаващите изводи на въззивния съд за основателност на предявения иск по чл. 74 ТЗ за отмяна на решения на общото събрание на съдружниците в ответното дружество поради нарушаване на изискванията на закона /чл. 139, ал. 1 ТЗ/ и дружествения договор за редовното му свикване, поради което отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Неоснователни са обаче твърденията на касационния жалбоподател за наличието на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради разрешаването на въпросите в противоречие с практиката на ВКС. Във връзка с тълкуването и приложението на разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ТЗ е формирана практика на ВКС, намерила израз в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, между които цитираните от касатора. В нея се приема, че в нормата на чл. 139, ал.1 ТЗ са предвидени изчерпателно изискванията, на които следва да отговаря поканата за свикване на общото събрание на съдружниците в дружествата с ограничена отговорност, а именно - изискване за писмена форма на поканата; за включване в съдържанието й на дневния ред на събранието и за получаване на поканата от всеки съдружник най-малко 7 дни преди датата на заседанието. Разяснено е, че по отношение на способа за връчване на поканата в закона липсва изрично предписание и поради това следва да се приеме, че връчването може да се осъществи по различни начини - чрез нотариус, по пощата, чрез факс и др., като преценката за избор на такъв е предоставена на самото дружество. ВКС е приел, че при липса на изричен способ за връчване на поканата за общото събрание в дружествения договор /който би имал приоритет/, законът акцентира върху доказаността на факта на получаването на поканата за събранието от съдружника, без оглед начина, по който е извършено връчването. Уведомяването на съдружника чрез нотариална покана съставлява допустим способ за свикване на общото събрание на съдружниците; уредените в чл. 37 и сл. ГПК процесуални правила за връчване на съдебни книжа, вкл. чл. 47 ГПК, са приложими и към реда за връчване на поканата по чл. 139 ТЗ /решение по т. д. № 1966/2018 г. на ВКС, ІІ т. о. и цитираното в него решение № 76 от 21. 02. 2014 г. по т. д. № 822/2012 г. на ВКС, І т.о./. В решението по т. д. № 876/2010 г. на ВКС, I т. о. е посочено, че няма пречка при „отказ“ за получаване на поканата за събранието от съдружник, този „отказ“ да бъде оформен и с подписите на присъствалите лица. В случая въззивният съд въз основа на преценка на събраните по делото доказателства е приел, че по делото не се установява релевантното за законосъобразното свикване на общото събрание връчване на поканата за събранието на ищцата. Съдът не е отрекъл възможността съдебни книжа и документи да се връчват и чрез работодателя съгласно чл. 46, ал. 2 ГПК. Посочил е обаче, че не такъв е настоящият случай, доколкото поканата е изпратена за връчване на самия работодател с придружително писмо, тоест не е налице връчване от длъжностно лице, натоварено с функциите по връчване на книжа. Освен това са изложени аргументи, че отразяването от служител на работодателя на отказа на ищцата да получи поканата няма характера на официално удостоверително изявление, като не е удостоверено и ищцата да е узнала за съдържанието на приложения документ преди да откаже да го приеме. Решаващият състав е отчел и установените по делото обстоятелства, че на постоянния и настоящ адрес на ищцата, посочен в дружествения договор, покана за процесното събрание не й е връчвана и няма данни за опити за връчването на такава, като именно на този адрес на 4. 01. 2021 г. Д. е получила нотариална покана за общо събрание на съдружниците в ответното дружество, но за 11. 03. 2021 г. Извършената от решаващия състав преценка касае факта на получаването на поканата от съдружника, на който се акцентира в императивната норма на чл. 139, ал. 1 ТЗ съобразно последователното становище на ВКС, намерило израз в цитираната практика. Следователно изводите на въззивния съд не са формирани в отклонение от практиката на ВКС по поставените в изложението въпроси и не е налице допълнителната предпоставка за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски апелативен съд. С оглед резултата по делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответницата по касация следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред настоящата инстанция в размер на 1200 лв., чието договаряне и извършване се установява от договор за правна защита и съдействие и преводно нареждане на „Банка ДСК“ АД от 26. 07. 2022 г. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение