Определение № 2613 от 18.09.2026 г. на ВКС по т. д. № 928/2026 г.

Производството е по реда на чл. 247 ГПК. Образувано е по молба с вх. №15726/20.07.2026г., подадена от Р. Ж. Б. чрез процесуалния му пълномощник - адв. П., с искане за поправки на очевидни фактически грешки в постановеното по делото определение № 2114/14.07.2026г. Молителят поддържа, че следва да се допусне поправка на мотивите на акта по подробно изложените доводи. Твърди, че неправилно съдът бил посочил, че било представено за установяване на предмета на частно гражданско дело № 3097/2025г. на САС неподписано от съдия и секретар съдебно удостоверение. Твърди, че с молба от 16.02.2026г. бил приложил заверен препис от получено на същата дата удостоверение, подписано от съдия и съдебен секретар. Изтъква, че в мотивите е налице и неправилно посочено име на наследодателката му, изписано - В. Б., вместо В. Б.. Ответникът - „Юробанк България“ АД е подал становище от 12.08.2026г. чрез процесуалния си пълномощник – адв. Д. Д., в което оспорва молбата като неоснователна. Сочи, че не са налице предпоставките на чл. 247 ГПК, а от страна на Р. Ж. Б. се излага невярна фактическа и правна обстановка, правят се произволни тълкувания на законови разпоредби и съдебна практика, неприложими по конкретното дело. Останалите ответници са получили препис от молбата и не изразяват становище в срок. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите по молбата и данните по делото, намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 247 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка се допуска, когато е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в диспозитива на писмения текст на решението или определението. Формираната от съда воля следва от мотивите на съдебния акт, а изразяването й се обективира в неговия диспозитив. Недопустимо е по реда на поправката да се променя решаващата воля на съда, която е отразена в мотивите. В настоящия случай не е налице очевидна фактическа грешка, изразяваща се в несъответствие между формираната воля на съда и изразяването й в диспозитива на акта. С диспозитива на определението не е допуснато касационно обжалване на атакуваното определение, което е изцяло съответно на волята на съда, отразена в мотивите на акта. Твърдяното от молителя несъответствие на посочено в обосновката относно намиращото се в кориците на въззивното дело неподписано съдебно удостоверение се поддържа с оглед сочена допълнителна молба от жалбоподателя, която е от 16.02.2026г., и очевидно не е била депозирана по въззивното дело до приключването му с определението от 26.01.2026г., постановено от Софийски апелативен съд, а след това. При упражняване контрола в рамките на основанията, предвидени в чл. 280 ГПК, Върховният касационен съд следва да изхожда от установеното от въззивния съд, съобразно приетите от него доказателства. Независимо от горното, съдът е осъществил проверка относно предмета на соченото частно гражданско дело от документите по преписката и е установил същия, като е приел, че не е преюдициално. Съдът не е приел, че висящото частно дело не следва да се обсъжда поради прилагането на неподписано съдебно удостоверение, вместо подписано. Последващото произнасянето на САС представяне на подписано удостоверение не би променило изводите на съда. По отношение на втората сочена от молителя техническа грешка в изписването на презимето на първоначалната ищца, това също не води до порок на волята и несъответствие с външното й изразяване в диспозитива на акта. Предвид горното настоящият състав счита, че не са налице предпоставките по чл. 247 ГПК и молбата като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. Воден от горните съображения, ВКС, състав на Първо търговско отделение,