Определение № 20 от 25.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4067/2015 г.

ВКСI гражданско отделение25.01.2016 г.

Диспозитив

СПИРА производството по гр.д.№ 4067 от 2015 г. на ВКС, ГК, Първо отделение до постановяване на Тълкувателно решение по тълк.д.№ 8 от 2014 г. на ОСГК на ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Областния управител на Област Д., упълномощен от Министъра на регионалното развитие и благоустройството да представлява Държавата, срещу решение № 137 от 07.05.2015 г. по в.гр.д.№ 10 от 2015 г. на Добричкия окръжен съд, гражданско отделение, поправено за допуснати в него очевидни фактически грешки с решение № 357 от 19.11.2015 г. по в.гр.д. № 10 от 2015 г., с което е потвърдено решение № 76 от 30.10.2014 г. по гр.д.№ 1166 от 2014 г. на Добричкия районен съд за уважаване на предявените от [фирма]- [населено място] срещу Държавата, Българската агенция по безопасност на храните и [община] искове по чл.53, ал.2 З. и по чл.108 ЗС. В жалбата се поддържа, че решението на Добричкия окръжен съд е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.2 ГПК- противоречива съдебна практика по следните въпроси: 1. Допустим ли е иск по чл.53, ал.2 З. /сега чл.54, ал.2 З./, ако не е проведена предварителна административна процедура по констатиране на непълноти и грешки в кадастралната карта и 2. Допустим ли е иск по чл.108 ЗС преди уважаването на иска по чл.53, ал.2 З. /сега чл.54, ал.2 З./ и преди провеждането на процедура по изменение на подробния устройствен план. В писмен отговор от 17.07.2015 г. ответникът по касационната жалба [фирма]- [населено място] оспорва същата. В писмен отговор от 21.07.2015 г. представителят на Българската агенция по безопасност на храните счита, че жалбата е основателна. Върховният касационен съд, ГК, състав на първо отделение по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предявеният иск по чл.53, ал.2 З. /сега чл.54, ал.2 З./ е допустим, тъй като между ищеца и БАБХ е била проведена предварителна административна процедура по констатиране на грешка в кадастралната карта. Приел е също така, че е допустим иск по чл.108 ЗС преди администрацията да поправи констатираната грешка в кадастралната карта. Предвид на тези мотиви на съда в обжалваното решение, поставените от касатора правни въпроси са съществени за делото. По тези въпроси обаче има образувано тълкувателно дело № 8 от 2014 г. на ОСГК на ВКС, поради което настоящото дело следва да бъде спряно на основание чл.290 ГПК до постановяване на решение по това тълкувателно дело. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на Първо отделение

Цитирани разпоредби

7