Определение № 145 от 09.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 239/2012 г.
ВКСII гражданско отделение09.04.2012 г.докладчик Здравка Първанова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима касационна жалба на Б. В. П. и Н. В. П., [населено място], срещу въззивно решение от 12.01.2011г. по гр.д.№3953/2004г. на Софийския градски съд. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. В. П. и Н В. П., [населено място], срещу въззивно решение от 12.01.2011г. по гр.д.№3953/2004г. на Софийския градски съд. Ответникът по касация Б. Л. М., живущ в И., сочи в становища по делото /молби от 26.06.2011г., от 29.03.2012г./, че касационният контрол е недопустим на основание чл.280,ал.2 ГПК, както и че касационната жалба е неоснователна. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното: Не е изпълнено изискването на чл.280, ал.2 ГПК за наличие на цена на иска над 5000 лева. Предявеният иск е по чл.108 ЗС и касае недвижим имот. Исковата молба е заведeна на 25.09.1996г. при действие на отменения ГПК/1952г./. В първоинстанционното производство по реда на чл.56,ал.1 и чл.55,б. «б» ГПК/отм./ цената на иска е определена с приложената от ищеца още с исковата молба данъчна оценка – 130 000 лева /удостоверение № 23167/1996г./. Със Закона за деноминацията на лева /ДВ,бр.20/1999г./, в сила от 05.07.1999г./, българският лев се деноминира като 1000 стари лева се заменят с 1 нов лев. Касационната жалба е подадена на 10.02.2011г. Ето защо е налице хипотезата на чл.280, ал.2 ГПК /изм.ДВ,бр.100/2010г./, съгласно която не подлежат на обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева. Паричната оценка на предмета на делото е цената на иска.Тя е определена съобразно разпоредбата на чл.55 ГПК /отм./ и въпросът за цената на иска не е повдиган по делото по реда на чл.56,ал.1 ГПК/отм./. С оглед липсата на други данни, установяващи цена на иска към релевантния момент над минимално определения в разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, касационната жалба се явява недопустима. Направеното от ответника по иска възражение за задържане до заплащане на извършени в имота подобрения, не рефлектира върху цената на така предявения иск с правно основание чл.108 ЗС. Поради горните мотиви касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане. С оглед изложените съображения и на основание чл.280, ал.2 ГПК, ВКС, състав на ІІ г.о.
Цитирани разпоредби
7- чл. 280, ал. 2 ГПК
- чл. 288 ГПК
- чл. 55 ГПК
- чл. 56, ал. 1 ГПК
- чл. 108 ЗС
- чл. 55
- чл. 56, ал. 1