Определение № 684 от 22.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5176/2015 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 от ГПК Образувано е по частна жалба на Н. П. Н. от [населено място] срещу въззивно определение № 248 от 22.07.2015г по ч.гр.дело № 204/2015г на Бургаски апелативан съд ,с което е потвърдено определение № 1013 от 21.04.2015г на Бургаски окръжен съд, прекратил производството по гр.д №251/2015г поради недопустимост на предявен от частния жалбоподател установителен иск.На свой ред въззивният съд е приел, че заявените в исковата молба факти: сключен на 28.10.2006г граждански брак с ответницата по иска М. К. Н.; родено по време на брака дете А. Н. Н. ,за който факт е съставен акт за раждане на детето от 04.04.2008г и в който акт ищецът вписан като баща, прекратяване на брака с решение от 27.06.2011г на СРС и утвърждаване на споразумение по чл.51 СК, искът,предявен с искова молба от 11.02.2015г за това „да образувате гражданско производство и след като докажа твърденията си да приемете за установено че Н. П. Н. (ищецът) не е биологичен баща на А. Н. Н.”,представлява иск от съпруг на майката по чл.62 ал.1СК ,иск с който се оспорва отразеното в акта за раждане на детето ,родено през време на брака поради твърдение ,че ищецът не е биологичен баща на това дете и който иск е недопустим поради това,че изрично условие на закона за допустимостта му (прекрлузивен срок ) е да бъде предявен до една година от узнаване на ражаденето.Въззивният съд е изтъкнал още ,че жалбоподателят няма правен интерес от иск за установявате на биологичен произход на дете ,родено от брака му с майката ,защото в този случай детето има установен произход ,видно от удостоверението за раждане ,както и че акта на съда не нарушава права по чл. 6 от ЕКПЧОС, тъй като правото му на иск за оспорване на този произход е преклудирано още на 24.03.2009г – една година след раждане на детето В касационната жалба като въпрос, изразяващ оплакване за несправедлив процес и в израз на поддържаното становище ,че съдилищата превратно и в нарушение на диспозитивното начало са тълкували искането чрез погрешна квалификация по чл. 62 ал.1 СК, се отправя питане как трябва да се формулира искането, за да установи Съда в РБ и да се произнесе справедливо на така отразеното от мен (ищеца )с български думи. В обосновка се изтъква ,че съдилищата са се произнесли по незаявено искане,т.е нормата на чл.62 ал.1 СК има предвид «оспорване», а ищецът не е оспорвал. Поискал е установяване на факт, на истината - било то, че е биологичен баща на детето, или обратното. Съдът е отказал да изследва и установи истината,прилагайки превратно тълкуване на искането,отказал е да образува производство по установяване на биологичен произход,каквото ищецът желае.В изложение, изискано от съда с оглед предпоставките за допускане до касационно обжалване, се изтъква основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, тъй като въпросите ,повдигнати в настоящето дело ,подлежат на различно разрешаване от становището на горепосочените съдилища В практиката си след приемането на новия ГПК, ВКС не е дал отговор на тях. Жалбоподателят не е формулирал изрично в изложението си въпросите, които има предвид. Частната жалба е постъпила в срок и е процесуално допустима. Същата не следва да бъде допусната до касационно разглеждане нито по служебен критерии, с оглед вероятност обжалваното определение да е недопустимо, нито за да се дава отговор на правен въпрос, какъвто не е и формулиран в изложението Съображенията са следните: Съгласно чл.124, ал.1 ГПК, установителният иск е средство за установяване съществуването или несъществуването на правоотношение или право и тогава установителният иск като правно средство за защита не е обвързан с ограниченията пред възможността за установяване истинност или неистинност на документи, или други факти, били те и с правно значение.. Ограничението пред възможността за установяване на факти чрез съд, без да се търси и изисква връзката им с правата и правоотношенията, търпи изключение. То е законът да допуска и предвиди тези факти като предмет на установителен иск – чл.124, ал.4 ГПК. В случая законът е предвидил и допуснал чрез изрични правни норми как и от кого фактът относно биологичния произход на човека може да бъде заявяван за установяване по съдебен ред. Ищецът е заявил за установяване този факт именно по съдебен ред и го счита допустим предмет на съдебния процес ,при положение че по силата на закона (чл. 61 ал.1 СК) се смята за баща на роденото от брака дете, за който случай пак законът в чл.62 ал.1 СК определя правото му на иск като „оспорване”. Ето защо когато спрямо неговия иск е приложено съответното регулиращо правило, не се касае за нарушено диспозитивно начало, за вменено „оспорване” каквото ищецът не поддържа, а за дължима правна квалификация, за съобразяване със законовата уредба по предпоставките за допустимост на иска включително. Само в рамките на своето право на иск той може да докаже чрез съда ,че детето не е могло да бъде заченато от него, но този иск е погасен, тъй като не е бил предявен в срока ,в който ще е допустим ,според закона. Противно на твърденията в изложението, в практиката на ВКС ,по реда на чл. 290 ГПК включително (реш.№254/2014 гр.д №1526/2013г ВКС, опр. №875/2012 ч гр.д №751/2012г ) е изяснено отграничението между общите предпоставки за допустимо предявяване на установителен иск и предпоставките за допустимост на възможността по исков ред положително или отрицателно да се установява фактът на биологичен произход. Установителен иск е този, чийто петитум се ограничава с искането да се разреши граждански спор със сила на пресъдено нещо. Оспорването съставлява форма на правен спор и поражда нуждата от защита чрез установителен иск, така че за да съществува интерес от установителния иск ,оспорването в смисъла, изтъкнат от въззивния съд, е необходима предпоставка. Спор може да възникне относно всяко гражданско право, затова установителният иск е допустим относно всякакви граждански права .Установителен е също така искът за неверност на официален документ или съществуване или несъществуване на факт, когато законът допуска оспорването да се осъществи по съдебен ред. При спор относно записаните в акта за раждане факти с правно значение, спорът се решава по съдебен ред ( чл.38 ал.4 ЗГР ), като приложимата правна норма зависи от конкретния случай.Произходът се оспорва с иск, когато той е надлежно установен с акта за раждане. Случаят е такъв. Като ищец частният жалбоподател е въвел обстоятелства за надлежно установяване - редовно съставен акт за раждане, официален писмен документ, удостоверяващ настъпване на юридическо събитие. Актът има доказателствена сила за отразените в него данни до доказване на тяхната неистинност – чл.34 ал.2 ЗГР. По този въпрос съществува задължителна съдебна практика – т.6 от ППВС №5/1978г. и определения на ВКС на РБ, постановени по реда на чл.274 ал.3 ГПК ( опр. №197/27.03.2013г. по гр.д. №1925/2013г., IV г.о., опр. №193/17.03.2015г. по гр.д. №6800/ 2014г.,IV г.о.,опр. №236/06.04.2015г. по гр.д.№1238/2015г., IV г.о., опр.№17/ 06.01.2014г. по гр.д.№7410/2014г. III г.о.) При положение ,че при съставяне на акта е спазен чл.61 ал.1 СК презумпцията за бащинство може да бъде оспорена от съпруга само по съдебен ред чрез предявяване на иск при условията и в сроковете, предвидени в чл.62 СК.(ТР №2/2015 по т.д № 2/2014г ОСГК ). Искът е личен, а срокът за предявяването му е преклузивен. Правото да оспорят презумпцията за бащинство принадлежи само на изрично посочените в закона правни субекти - лицата, обвързани от родствената връзка по силата на установената в чл.61 СК презумпция за бащинство, като всеки един от тях разполага с възможността да вземе решението дали да предяви иска по свое вътрешно убеждение, доколкото правните последици от постановеното решение ще рефлектират върху гражданскоправния му статут,но в рамките на посочения от закона срок. Въззивният съд е съобразил горните насоки в установената практика при преценката за допустимост на исковия процес. В изложението правен въпрос не е формулиран. Доколкото, макар и без да е отговорено на общите условия на чл. 280 ал.1 ГПК единственият зададен въпрос е как трябва ищецът да формулира искането си, за да се произнесе съда на така отразеното от него справедливо, отговорът е - съответно на обстоятелствата, на които искът се основава и като съобрази съответните за случая източници на правото. По изложените съображения,Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.