Определение № 7 от 13.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 1565/2013 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца С. М. А. от [населено място] чрез Адвокатско дружество „Б. и П.”, представлявано от адв. А. Б. срещу решение № 1442 от 12.12.2012г. по в. т. дело № 1296/2012г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, 1 състав, с което е потвърдено решение № 453 от 20.07.2012г. по т. дело № 467/2009г. на Пловдивски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от С. М. А. срещу [фирма], [населено място] на основание чл. 422 ГПК за признаване съществуването на следните вземания: 1/ вземането му по заповед № 582/05.09.2008г. и допълнителна заповед от 29.09.2008г. по ч. гр. дело № 10031/2008г. на Пловдивски районен съд, ХІІ гр. състав за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 9 ГПК за сумата 32 053 лв. и за сумата 5 644 лв. - разноски с длъжник [фирма] /сега с наименование [фирма]/ – издател на запис на заповед от 15.04.2008г. към 03.09.2008г.; 2/ вземането му по заповед № 593/12.11.2008г. по ч. гр. дело № 10875/2008г. на Пловдивски районен съд, ХV гр. състав за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 9 ГПК за сумата 32 053 лв., държавна такса 641,06 лв. и адвокатско възнаграждение 1 980 лв. с длъжник Р. Р. Д. – поръчител по запис на заповед от 15.04.2008г. към 16.10.2008г. С първоинстанционния съдебен акт ищецът е осъден да заплати на Р. Р. Д. от [населено място] направените по делото разноски в размер 1 000 лв. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба писмено изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК – въззивният съд е процедирал и се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси в противоречие с постоянната практика на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1/ „Следва ли решаващият съд да даде конкретни указания на страните за допълване или конкретизиране на фактическите им твърдения, както и за посочване кои факти и обстоятелства се нуждаят от доказване /чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК/ и за кои от твърдяните от страните факти те не сочат доказателствени средства /чл. 146, ал. 2 ГПК/ или е достатъчно решаващият съд да посочи, че т. к. няма обстоятелства, които се признават, то всяка от страните следва да докаже това, което твърди?” – чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК; 2/ „Може ли във въззивното производство страната да иска да бъдат събрани доказателства, които страната не е представила пред първоинстанционния съд поради пропуск на съда при изпълнение на служебните му задължения по чл. 146 ГПК да разпредели доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и да укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства, както и длъжен ли е въззивният съд да ги допусне, когато с въззивната жалба страната е поискала събирането им?” – чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК; 3/ „Всяко лице, което не е участвало в съставянето на документ, респ. не го е подписало, следва ли да се квалифицира като „трето лице” по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК, респ. по отношение на него важи ли датата на документа?” – чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК; 4/ „При редовен от външна страна запис на заповед, следва ли при възражение от страна на длъжника за липса на каузално правоотношение между него в качеството му на издател на менителничния ефект и поемателя по него, обвързано с твърдението за съществуването на каузално правоотношение, чието изпълнение обезпечава, но възникнало между издателя на записа на заповед и трето лице, да се въвежда в процеса и да се доказва съществуването му, и ако да – в кои случаи, както и кой носи доказателствената тежест да установи съществуването му, респ. изпълнението на задължението?” – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответниците [фирма] /предишно наименование [фирма]/ и Р. Р. Д. не изразяват становище по касационната жалба. Третото лице – помагач [фирма], [населено място] не изразява становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Във Върховен касационен съд е образувано тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК по множество правни въпроса, решаването на единия от които ще има значение за правилното решаване на настоящия спор, а именно: „какъв е предметът на делото и как се разпределя доказателствената тежест при предявен установителен иск по чл. 422 ГПК в хипотезата на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед”. Поради изложените съображения производството по касационната жалба следва да бъде спряно на основание чл. 292 ГПК до приключване на производството по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение