Определение № 729 от 21.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 2/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Обединено детско заведение „З.” [населено място], с което е отменено решение № 157 от 14.06.2011 г. по гр. дело № 5/2011 г. на Свиленградски районен съд и е признато за незаконно и отменено уволнението на С. П. П. извършено със заповед № 2 от 17.11.2010 г. на директора на ОДЗ „З.” С. на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, поради липса на образование, същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „чистач” и ОДЗ „З.” С. е осъдено да и заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 2040 лв. за периода 17.11.2010 г.-17.05.2011 г. със законна лихва считано от 11.01.2011 г. до изплащане на задължението. В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика са разрешени правните въпроси - може ли съдът да изследва дали е имало обективна необходимост работодателят да промени изискванията за образование за заеманата длъжност; подлежи ли на съдебен контрол правото на работодателя да променя изискванията за образование и квалификация за определената длъжност при прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и може ли работодателят да въведе по-високи изискванията за образование и квалификация за определена длъжност от предвидените за същата в Националната квалификация на професиите и длъжностите и какъв е характера на този нормативен акт. Представена е съдебна практика по приложението но чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, чрез която жалбоподателят обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като се поддържа и т. 3-та без развити съображения по приложението на хипотезата. Ответницата С. П. П. в писмен отговор на касационната жалба излага съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване и такива в подкрепа правилността на обжалваното решение. Представя съдебна практика по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроси имат отношение към предмета на делото, но не са обуславящи за изхода на спора, тъй като обсъждането им в обжалваното решение е направено във връзка с извода на съда за злоупотреба с правомощия от страна на работодателя при въвеждането на по-високи изисквания за образование за длъжността „чистач”, без да е променен предмета на трудовата функция по длъжностната характеристика за заеманата длъжност и да са доказани обстоятелства наложили тази промяна, с оглед обосноваване на добросъвестност при упражняване на правата от работодателя. Когато работодателската власт е упражнена за реализиране на цели различни от законоустановените, при злоупотреба с права, уволнението е незаконно. В този смисъл поставените правни въпроси не се явяват разрешени в противоречие със задължителната съдебна практика по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, тъй като въведените завишени изисквания за образование за длъжността, заемана от ищцата са обсъдени от съда в посочения контекст - злоупотреба на работодателя с права. Предвид изложеното не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. С оглед изхода на делото жалбоподателят ще следва да заплати направените от другата страна за настоящето производство съдебни разноски в размер на 380 лв. адвокатско възнаграждение. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.