Определение № 50475 от 11.09.2023 г. на ВКС по т. д. № 1186/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение север“ АД, с ЕИК[ЕИК], [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 115 от 09.12.2021 г. по в. т. д. № 244/2021 г. по описа на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260463 от 14.06.2021 г., постановено по гр. д. № 5959/2020 г. на Русенски районен съд. С последното „Електроразпределение север“ АД е осъдено да заплати на „Трейд Стил“ АД на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 39 660.12 лв., от която 16 509.96 лв. – платена цена на достъп, и 23 150.16 лв. – платена цена за пренос, като получена без правно основание за периода м. 01.2016 г. – м. юли 2016 г., вкл., ведно със законната лихва от 18.12.2020 г. до окончателното плащане, както и разноски по делото. В касационната жалба се излагат твърдения, че въззивното решение е неправилно на основание чл. 281, т. 3 ГПК – материално и процесуално незаконосъобразно и необосновано. Касаторът навежда доводи, че въззивният съд е нарушил разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК като не е обсъдил възраженията и доводите в жалбата му. Твърди, че не съответства на събраните по делото доказателства изводът, че ищецът е присъединен директно и пряко към производителя ТЕЦ Русе, като в действителност е присъединен към съоръжение на ТЕЦ Русе, но не и към последния в качеството му на производител на електрическа енергия. Сочи, че съдът неправилно е приложил разпоредбите на чл. 120, ал. 1 и ал. 2 от Закона за енергетиката, не е обсъдил чл. 13, ал. 2, т. 3 и чл. 28, ал. 3 от Правилата за търговия с електрическа енергия, нито е анализирал относимите разпоредби, уреждащи същността на услугата „достъп“, дължимостта на компонентата „цена за достъп“ и съответните решения на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за процесния период, с които е утвърдила цена за електроенергията, включително за нейните компоненти – цена за достъп и цена за пренос, по електроразпределителната мрежа. Изложени са и съображения, че след като не е спорно по делото, че ищецът е клиент на ответника, и предвид че мястото на средството за търговско измерване (СТИ) на ищеца съответства на нормативните изисквания, при съществуващите облигационни отношения между страните и наличие на законово задължение за ищеца да заплаща цена за мрежови услуги „пренос средно напрежение“ и „достъп ниско/средно напрежение“ върху всеки използван киловат енергия, необосновано съдът е приел, че ищецът е платил без основание нормативно дължимите цени за мрежови услуги. Моли за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявените искове в цялост, с присъждане на сторените разноски за всички инстанции. Допускането на касационно обжалване се претендира в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулирани са следните въпроси, по които според касатора въззивният съд се е произнесъл, а именно: 1. Има ли значение чия е собствеността на присъединителните съоръжения с оглед дължимостта на цена за достъп и пренос през електроразпределителната мрежа?; 2. Поддържането на резервни и регулиращи мощности за клиентите представлява ли икономически обоснован разход за дейността на ответното дружество, подлежащ на възстановяване чрез определените от КЕВР цени за достъп и пренос до електроразпределителната мрежа? и 3. Дали поставянето на средството за търговско измерване на консумираната електрическа енергия във формално несъответствие с техническите изисквания по Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове е достатъчно основание за недължимост на цена за мрежови услуги – достъп и пренос, или в такива случаи съдът трябва да изследва доколко такова поставяне е довело до неправилно измерване, увреждащо потребителя по договора? Ответникът по касационната жалба – „Трейд Стил“ АД, чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор в срока по чл. 287 ГПК изразява становище за недопустимост на касационната жалба в частта, с която се обжалва въззивното решение по обективно съединения иск с цена 16 509.96 лв. и моли за оставянето ѝ без разглеждане. В останалата част счита, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – аргументира неоснователност на касационната жалба и правилност на въззивното решение, по изложени в отговора съображения. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, при спазване на преклузивния срок по чл. 283 ГПК. Относно обжалваемостта на въззивното решение съобразно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е от значение, дали е предявен един осъдителен иск по чл. 55 ЗЗД с цена 39 660.12 лв ., съединен с осъдителен иск по чл. 86 ЗЗД, или два съединени иска за главница по чл. 55 ЗЗД (за цената за достъп 16 509.96 лв., респ. – цената за пренос 23 150.16 лв .), като в двата случая родовата подсъдност на делото ще е различна. Настоящият съдебен състав намира, че отговор на този въпрос следва да бъде даден с постановяване на съдебно решение по чл. 290 ГПК, а касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК – поради вероятната недопустимост на съдебния акт, за която съдът следи служебно. За насрочване на делото за разглеждане в публично съдебно заседание касаторът следва да представи предварително доказателства за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 793.20 лв., съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от съответната Тарифа. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение