Определение № 374 от 30.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2903/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. И. К. против решение № 2504 от 25.04.2024 г., постановено по гражданско дело № 2170 по описа за 2024 г. на Софийския градски съд, II-Ж въззивен състав, с което е потвърдено решение № 17322 от 24.10.2023 г. по гр. д. № 60269 по описа за 2021 г. на Софийския районен съд, 47-ми състав, в обжалваните му пред въззивния съд части за признаване за установено в отношенията между касаторката и „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, във вр. с чл.200 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД наличието на следните задължения: сумата 366,08 лв. - главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 19.01.2021 г. до окончателното изплащане; сумата 45,21 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 18.03.2018 г. до 11.01.2021 г.; и сумата 30,74 лв., представляваща цена за извършена услуга дялово разпределение за периода от м.12.2017 г. до м.07.2020 г., ведно със законната лихва от 19.01.2021 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр. д. № 2783/2021 г. на Софийския районен съд. Касаторът желае да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените установителни искове да бъдат отхвърлени. „Топлофикация София“ ЕАД оспорва касационната жалба и моли тя да бъде оставена без уважение. По допустимостта на касационната жалба Върховният касационен съд намира следното: Делото е образувано по искова молба на „Толофикация София“ ЕАД, в която цената на предявения иск е 449,35 лв. Произнасянето на първостепенния съд е в рамките на заявеното искане - разгледани са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, във вр. с чл.200 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за главница за цена на доставена топлинна енергия в размер от 366,08 лв., за лихва за забава върху главницата в размер от 45,21 лв., за главница за извършена услуга дялово разпределение в размер от 30,74 лв., и за лихва за забава върху таксата за дялово разпределение за периода от 31.01.2018 г. до 11.01.2021 г. в размер на 7, 32 лв. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по граждански въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединени с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В случая предявените искове са облигационни и размерът на цената на всеки от тях е под 5 000 лв. Ето защо обжалваното въззивно решение е окончателно и в него правилно е посочено, че не подлежи на касационно обжалване. Подадената въпреки това указание жалба е процесуално недопустима и трябва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение