Определение № 3369 от 18.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1988/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Г. Е. от [населено място] срещу определение № 858 от 24.02.2026 г., постановено по гр. д. № 1657/2025 г. по описа на ВКС, I г. о., с което е оставена без разглеждане касационна жалба вх. № 1421 от 21.03.2025 г. на жалбоподателката срещу решение № 31 от 04.02.2025 г. по в. гр. д. № 68/2024 г. на Кюстендилския окръжен съд. Жалбоподателката поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска отмяната му. Ответникът по жалбата С. М. С. от [населено място] е подал писмен отговор, в който са изложени съображения за нейната неоснователност. Претендира разноски. За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС е приел, че предмет на делото са искове по чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците С. М. С. и И. Н. П. да премахнат външна газова инсталация до втория етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор **** по КККР на [населено място], да премахнат масивната постройка, изградена на мястото на разрушена барака, както и всички елементи от изграден гълъбарник в същия недвижим имот. За определяне цената на тези искове въззивният съд е допуснал две технически експертизи със задача остойностяване на действията по премахване на газовата инсталация, стопанската постройка и всички елементи на гълъбарника. Според заключенията на вещите лица за премахването на газовата инсталация са необходими 480 лв., а за премахване на сградата и частите от гълъбарника – общо 1000 лв. Според т. 1 на ТР № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, когато негаторният иск съдържа осъдителен петитум - претендира се ответникът да бъде осъден да се въздържа от определени действия (да бездейства) или да извърши определени незаместими действия, искът е неоценяем и размерът на дължимата такса съгласно чл. 71, ал. 1, изр. 2 ГПК се определя от съда, а когато се претендира ответникът да бъде осъден да извърши определени заместими действия, цената на иска е паричната оценка на разходите за материали и труд, необходими за осъществяване на действията, върху който размер се определя дължимата такса, а когато оценката представлява затруднение - от съда по реда на чл. 70, ал. 3 ГПК. В настоящия случай е налице втората хипотеза и цената на исковете по чл. 109 ЗС е съответно 480 лв. за първия и 1000 лв. за вторите два. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В случая въззивното решение, което е с цена на исковете по чл. 109 ЗС под 5000 лв., не подлежи на касационно обжалване, поради което подадената срещу него касационна жалба е оставена без разглеждане. Настоящият съдебен състав намира, че в случая са налице предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК за спиране на настоящото производство, тъй като пред Конституционния съд на Р. България е образувано к. д. № 5/2026 г., по което е допуснато до разглеждане по същество искането на Висшия адвокатски съвет за установяване противоконституционност на приложимата в настоящия случай разпоредба на чл. 280, ал. 3 ГПК. Решението на Конституционния съд е от значение за разрешаването на спора по настоящата частна жалба, поради което съдебното производство следва да се спре до приключването на конституционно дело № 5/2026 г. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,