Определение № 145 от 09.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3916/2020 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от С. С. Т., чрез адв. С. А., против въззивно решение № 2580/24.04.2020 г., постановено от Софийски градски съд по въззивно гр.д. № 15600/2018 г. Насрещни страни по касационната жалба са Частен съдебен изпълнител В. А. Л. – ответник по иска, „БУЛ ИНС“ АД и ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД – трети лица – помагачи на ответника. На тях администриращият съд трябва да изпрати копие от касационната жалба и да укаже за правото на отговор и срока, в който може да го стори. Делото е изпратено във ВКС без да е изпълнено задължението по чл. 287, ал. 1 ГПК. По делото са приложение съобщения до трите страни, в които е записано, че им е връчено разпореждане (без индивидуализация), с указание, че то може да се обжалва, както е посочено в него. Съобщението, връчено на В. Л. е върнато с указание, че е получила изложение към касационна жалба, но не и самата касационна жалба. Има повторно връчване на страната, отново с указание, че връченият акт е разпореждане без индивидуализация, който може да се обжалва, както е посочено в него. В. А. Л. е подала отговор на касационната жалба, като от съдържанието на същия, касационната инстанция приема, че тя е получила копие от касационната жалба и изложението към нея. По делото е приложен отговор на касационната жалба и от ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД и настоящият състав намира, че дружеството – трето лице помагач на ответника ЧСИ също е получил копие от касационната жалба с приложенията. Съдът намира, че доколкото няма указание до насрещните страни по касационните жалби за правото да подадат отговор и срока, в който могат да го сторят, подадените отговори, посочени по-горе, са постъпили в срок. Предвид съдържанието на съобщението, което е връчено на „БУЛ ИНС“ АД няма надлежни доказателства, че акционерното дружество е получило копие от касационната жалба с приложенията към нея. Липсват и указания, че има право на отговор и какъв е срокът, в който може да го стори, следователно, дори и да е получило копие от жалбата, не е започнал да тече срокът по чл. 287, ал. 3 и ал. 2 ГПК. Предприети са действия по разпореждане на ВКС за връчване на касационната жалба с приложенията на „БУЛ ИНС“ АД и даване на указания за правото на отговор. Страната е получила копие от касационната жалба с указание за право на отговор, на 15.04.2021 г. Няма подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Касационната жалба е подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК, но е в едната си част е срещу съдебен акт, влязъл в сила. Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Софийски районен съд, се е произнесъл по обективно съединени искове на С. С. Т. против Частен съдебен изпълнител В. Л., при участие на трети лица-помагачи на нейна страна - ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД и „БУЛ ИНС“ АД, както следва: за сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение от претърпяна загуба, сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи (предявен като частичен иск), за сумата от 5000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Спорът е граждански, исковете са оценяеми и по силата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК постановеното въззивно решене по исковете с цена 1000 и 5000 лв. са изключени от касационен контрол. Без значение е, че искът за заплащане на обезщетение от 1000 лв. е заявен като частичен, защото цената на иска се определя от размера на сумата, която е потърсена; тя определя родовата и функционална подсъдност, както и размера на държавните такси. При уважаване на иска, сила на присъдено нещо не се формира върху непредявената част, поради което е без значение какъв е нейния размер, нито това трябва да се сочи в исковата молба и да се вписва в диспозитива на съдебното решение, който е само по предмета на иска (страни, правопораждащи юридически факти и искане). Това, че в случая целият дължим според ищеца размер на вземането е записан и в диспозитива на съдебното решение не влияе върху извода, че въззивното решение по частичния иск за сумата от 1000 лв. е изключено от касационен контрол. Сборът от сумите по трите иска, който е 12 000 лв. също не влияе върху преценката по чл. 280, ал. 3 ГПК, защото съдът преценява родовата и функционалната подсъдност на всеки един от отделните искове. Цената на иска се определя по правилата на чл. 68 и 69 ГПК и също не е равна на сбора от сумите, търсени по отделните искове, съединени за общо разглеждане в едно исково производство. Указания на въззивния съд относно обжалваемостта на въззивното решение не обвързват касационната инстанция. В посочената част касационната жалба е недопустима и с влязло в сила определение на състава на ВКС, тя е върната, а образуваното касационно производство в тази му част, е прекратено. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Касаторът излага съображения за неправилност. Иска отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което искът да бъде уважен, както и присъждане на съдебноделоводни разноски по делото. ЧСИ В. Л., чрез адв. В. И. изразява становище за неоснователност на жалбата. „ДЗИ – Общо застраховане“, ЕАД, [населено място], чрез юрисконсулт Г. М. отговаря, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а също и за неоснователност на жалбата. „БУЛ ИНС“ АД не изразява становище. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Софийски районен съд, отхвърлил иска на С. С. Т. против ЧСИ В. Л. за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 6000 лв. – претърпяна загуба, резултат от незаконни действия и бездействия на ЧСИ |Л. по изпълнително дело № 20157800400182, на осн. чл. 74 ЗЧСИ и възложил тежестта за разноските по делото в двете инстанции върху ищеца С. Т.. Твърденията на С. Т. в исковата за незаконни действия на ЧСИ, от които са произтекли вредите са: не е осигурен достъп до информация и получаване своевременно на сметка с разноските по изпълнителното дело, неправилно е присъединен дълг, който е погасен, неправилно са начислени такси по Тарифата на ЧСИ. Според ищецът, той погасил публичните си задължения в размер на 11545,31 лв. на 09.02.2017 г. и с молба от същата дата поискал от ЧСИ да заплати доброволно сумите, като преизчисли дълга и заплати главница, разноските по административното дело и таксите, като представил удостоверение, че няма непогасени задължения към НАП. ЧСИ Л. поискала отново служебно справка от НАП и от НАП - Младост данни, че няма задължения. Ищецът сключил договор за наем с бившата си съпруга В. Л., при който тя следвало да му преведе 10 000 лв. по банков път, за да извърши ремонт на наемния имот. Поради това, че сметките му били запорирани, не получил парите, не извършил ремонта, не могъл да изпълни задълженията си, и така платил на Л. уговорена неустойка от 6000 лв. поради своето виновно неизпълнение на наемния договор. Въззивният съд, като препратил към мотивите на първоинстанционното решение, установил, че ищецът С. Т. е длъжник въз основа на изпълнителен лист на АССГ за сумата от 150 лв. главница и 48 лв. разноски. Въз основа на изпълнителния лист и по молба на взискателя СДВР, е образувано изпълнително дело от ЧСИ В. Л.. Тя изпратила уведомително писмо до НАП с питане дали има започнато изпълнително производство по принундително изпълнение или наложени обезпечителни мерки за обезпечаване на публични вземания, техния размер и вида на обезпеченията. На 17.06.2015 г. получила информация за наличие на публични задължения в размер на 11 475,31 лв.ЧСИ наложил запор върху налични сметки на длъжника в Банка ДСК, ЕАД и „ПИБ“ ЕАД. На длъжника била изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена на 02.02.2017 г. при оформен отказ на същия да я получи. От констативен протокол от 02.02.2017 г. съдът установил, че длъжникът по телефона извършил справка по изпълнителното дело във връзка с наложените запори. На същата дата бил оформен и протокол за лична справка в кантората на ЧСИ. С молба от 09.02.2017 г. длъжникът уведомил ЧСИ, че задълженията му към НАП били погасени и поискал да бъдат вдигнати наложените запори, както и да му бъде посочена банкова сметка, по която да заплати 150 лв. главница, 48 лв. разноски по адм. дело и 126 лв. разноски по изпълнителното дело; представил удостоверение по чл. 87, ал. 6 ДОПК че няма задължения към НАП. На 09.02.2017 г. ЧСИ е отправил искане до НАП за предоставяне на удостоверение за наличие на принудително изпълнение, наложени обезпечителни мерки и размерът на задълженията в 30-дневен срок от получаването. На 21.02.2017 г. е постъпило писмо с приложено удостоверение от НАП, че Т. няма задължения. На 07.03.2017 г. било разпоредено от ЧСИ да се преизчисли размера на дълга. На 12.05.2017 г. длъжникът посетил кантората на ЧСИ и е информиран за размера на дълга, който е 474 лв.С платежно нареждане от 29.06.2017 г. Т. превел по сметка на ЧСИ посочената сума. На 30.06.2017 г. ЧСИ вдигнал запора. Съдът намерил, че ЧСИ няма задължение незабавно да постанови вдигане на наложени запори при наличие на изявление от страна на длъжника, че е платил публичните си задължения; трябва да уведоми НАП, да провери достоверността на заявеното. Съдът приел още, че Т. е знаел, че дължи 474 лв. по изпълнителното дело и на какво основание още в момента, в който е заявил, че е погасил публичните си задължения, а също, че е имал възможност доброволно да погаси дълга или поне своевременнно, след образуване на изпълнителното дело. Запорът върху банковите сметки е вдигнат от ЧСИ след погасяване на всички задължения. Съдът изложил съображения, че не се установяват поддържаните нарушения от ЧСИ. Въззивният съд допълнил, че на обезщетение по чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ подлежат само онези вреди, за които се установи, че са в пряка причинноследствена връзка от посочените от ищеца като процесуално незаконосъобразни действия при осъществяване на принудително изпълнение. В случая поддържаното имуществено увреждане няма как да бъде пряк резултат именно от посочените в исковата молба деяния на ЧСИ по изпълнителното дело. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване със следните процесуалноправни въпросни: има ли задължение въззивният съд да мотивира решението си като обсъди всички доказателства и защитни позиции, включително всички възражения на страните, както и да изложи мотиви; допуснато ли е противоречие с практиката на ВКС по посочения въпрос, изразена в решение № 212/01.02.2012 г. на ВКС по т.д. № 1106/2010 г., II т.о.; решение № 202/21.12.2013 г. на ВКС по т.д. № 866/2012 г., I т.о.; решение № 76/12.06.2012 г. на ВКС по т.д. № 377/2011 г., II т.о.; налице ли е недопустимо решение, с оглед на факта, че съдът не обсъжда в съвкупност всички събрани доказателства по делото, което води до грешни изводи и неправилно тълкуване на Закона за частните съдебни изпълнители. Съставът на Върховния касационен съд намира, че няма основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси, защото е без всякакво съмнение в съдебната практика и в доктрината, че евентуално нарушение чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК или на материалния закон (в случая чл. 74 ЗЧСИ) няма за последица недопустимост на съдебното решение. То е такова, когато е постановено въпреки липсата на процесуални условия за съществуването и/или упражняването на правото на иск, или е постановено при наличие на пречки за съществуването и/или упражняването на правото на иск. Изискването за мотивиране на съдебното решение и обсъждане на доводите и възраженията на страните е въпрос, относим за всяко гражданско дело. В случая, макар че мотивите на въззивния съд не са прецизни, а и до известна степен контролнооттменителни, няма основания да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Във връзка с иска, предмет на касационната проверка, въззивният съд, като е препратил към изводите на първостепенния съд и ги е допълнил със свои съображения, се е поизнесъл по начин, който не препятства страните да установят действителната му воля и мотиви. Взел е предвид всички релевантни твърдения, доводи и възражения на страните в рамките на предмета на спора (невъведени твърдения за незаконни действия/бездействие на ЧСИ по изпълнителното дело е недопустимо да се обсъждат изобщо). Следва да се посочи, че основното съображение на второстепенния съд за отхвърляне на иска е липсата на причинноследствена връзка между вредата (платена неустойка) и твърдяните действия и бездействия на ЧСИ, а това е видно още от фактическите твърдения и изложени доводи в самата искова молба. Следващите въпроси: неизготвянето на сметка за разпределение от страна на ЧСИ нарушава ли правата на длъжника по изп. дело да обжалва разноските по изпълнението и налице ли са неправомерни действия на ЧСИ, настъпили при упражняване на дейността си, ако налагайки запор на банкова сметка е допуснал явна несъразмерност по смисъла на чл. 442а ГПК и това води ли до нарушение на чл. 507а, ал. 1 ГПК, са извън извън предмета на съдебния спор, очертан от самия касатор с неговата искова молба, а и по никакъв начин няма как да се свържат с поддържаното увреждане в размер на 6 000 лв. В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване. Мотивиран от горното, съдът