Определение № 1012 от 06.03.2024 г. на ВКС по д. № 528/2024 г.

Производство по чл. 135, ал. 5 от АПК.

Образувано е по спор между Пловдивския районен съд (ПРС) и Административния съд в гр.Пловдив (АСП) относно подсъдността на правния спор, повдигнат с искова молба с вх. № 25811/28.12.2023 г., подадена от М. М. Ш. срещу Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи в гр.Пловдив (ОД на МВР - гр.Пловдив).

Исковата молба е била подадена в АСП, който с определение № 490/16.01.2024 г. по адм. д. № 3161/2023 г. е прекратил производството пред него и е изпратил делото по подсъдност на ПРС. В мотивите към определението си АСП е приел, че предявените искове са с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ, която е посочената от ищцата, както и предвид твърденията `и, че процесните имуществени и неимуществени вреди са настъпили от образувано и впоследствие прекратено наказателно производство.

С определение № 1612/08.02.2024 г. по гр. д. № 1026/2024 г. ПРС е повдигнал спора за подсъдност, като е приел, че с подадената искова молба ищцата претендира осъждане на ответника да и заплати парично обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия (задържане за срок от 24 часа, лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС), лишване от възможността да ползва лично МПС и заплащане на недължими разноски за медицинско изследване) на полицейски служители при и по повод изпълнение на служебната им дейност. В тази връзка ПРС е изтъкнал и че след като е оставил исковата молба без движение, с молба от 07.02.2024 г. ищцата изрично е уточнила, че не претендира вреди от действия на правозащитни органи (прокуратура или съд) или от администрация на органи на съдебна власт, а вредите и били пряко и непосредствено следствие само от незаконосъобразни действия на полицейски служители при и по повод изпълнение на служебната им дейност. С оглед това съдът е приел, че доколкото страната изрично твърди, че търпи неблагоприятни последици от действия на длъжностни лица при изпълнение на служебната им административна, а не съдебна дейност, то гражданският съд не е компетентен, а е налице спор по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, който е подсъден на административните съдилища. ПРС е посочил още, че случаят касае отговорност за действия на органите на МВР, а не такава на правозащитни органи (съд и прокуратура), поради което е приел, че производството пред гражданския съд било недопустимо.

Настоящият петчленен съдебен състав по чл. 135, ал. 5 от АПК намира, че компетентен да се произнесе по правния спор, повдигнат с исковата молба с вх. № 25811/28.12.2023 г., подадена от М. Ш. срещу ОД на МВР - гр. Пловдив, е ПРС, като съображенията за този извод са следните:

В исковата молба са изложени твърдения за следното: На 11.04.2023 г. ищцата управлявала личния си лек автомобил в [населено място] и била спряна от контролните органи от I-во районно управление (РУ) при ОД на МВР в гр.Пловдив. Извършена и била проверка за употреба на наркотични вещества и техните аналози с техническо средство, което отчело положителен резултат за употреба на амфетамин. На ищцата бил издаден талон за медицинско изследване, въз основа на който тя била съпроводена до болнично заведение, където и била взета кръв за химико-токсилогично изследване. Ищцата била отведена в сградата на I-во РУ при ОД на МВР в гр.Пловдив, където била задържана за 24 часа в арестното помещение със заповед за задържане по ЗМВР. По повод същото деяние, съставомерно по чл. 343б, ал. 3 от НК, срещу ищцата било образувано досъдебно производство (ДП) № 251/2023 г. по описа на I-во РУ при ОД на МВР в гр.Пловдив и прокурорска преписка (пр. пр.) № 4476/2023 г. по описа на Пловдивската районна прокуратура (ПРП). На същата дата 11.04.2023 г. служители на I-во РУ при ОД на МВР в [населено място] съставили на ищцата акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и въз основа на него – заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) от 11.04.2023 г., с която било постановено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца; както и втора ЗППАМ от 11.04.2023 г., с която било постановено прекратяване на регистрацията на МПС за срок от 6 месеца; при съставянето на АУАН от ищцата били иззети свидетелството и за управление на МПС, свидетелството и за регистрацията на МПС и регистрационните табели на същото МПС, нейна собственост. При извършените изследвания в болничното заведение на кръв и урина се установило, че не са налични наркотични вещества или техни аналози, поради което и поради липсата на състава на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, с постановление от 22.11.2023 г. на прокурор от ПРП било прекратено наказателното производство по ДП № 251/2023 г. на I-во РУ при ОД на МВР в гр.Пловдив. Ищцата излага и подробни твърдения, че полицейските служители незаконосъобразно изискали от нея да плати разноските за медицинското изследване в болничното заведение, във връзка с което тя направила и пощенски разходи, като едва след като заплатила тези разноски на 21.12.2023 г. `и били върнати свидетелствата за управление и за регистрация и регистрационните табели на МПС. Ищцата поддържа също, че в резултат на описаното, тя претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в неоснователно задържане за 24 часа в ареста, неоснователно лишаване от право да управлява МПС, да ползва личното си такова и да се придвижва и да изпълнява трудовите си задължения, изпитвала смут, безсилие, подигравки от околните, емоционален стрес, унижение, неудобство, притеснение, страх, паника, дискомфорт, злепоставяне пред роднини, колеги, приятели и обществото; както и имуществени вреди, изразяващи се в недължимо платените разноски за медицинските изследвания и свързаните с тях пощенски разходи. Претендира обезщетение в размер 6 240 лв. за неимуществените вреди и в размер 379.64 лв. за имуществените вреди.

От така изложеното в исковата молба следва, че ищцата претендира заплащане на обезщетения за имуществени и за неимуществени вреди, претърпени от действия на полицейски органи на МВР, които макар поначало да са административни органи, осъществяващи административна дейност, са и разследващи правозащитни органи, действали в случая във връзка с разкриване и събиране на доказателства за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, при предприето срещу ищцата наказателно преследване – образувано досъдебно производство за това престъпление, което наказателно производство впоследствие е прекратено от прокурора, поради липса на извършено такова престъпно деяние. При това положение (и независимо от изложеното в молбата на ищцата, подадена на 07.02.2024 г. до ПРС, с която тя не уточнява исковата си молба, а сочи как самата тя квалифицира твърдяната от нея противоправна дейност на ответника, което не обвързва съда) в случая се претендират обезщетения за вреди, не от същинска административна, а от правозащитна дейност на полицейски органи, разследващи престъпление – в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ, при която правна квалификация на предявените искове, съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗОДОВ същите се разглеждат по реда на ГПК, респ. – подсъдни са на общите (гражданските) съдилища, и конкретно – на ПРС, съгласно правилата на чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ и на чл. 103 от ГПК за местната и родовата подсъдност на спора. В същия смисъл е и определение № 22/17.05.2021 г. по гр. дело № 9/2019 г., постановено от друг смесен петчленен състав на ВКС и ВАС.

Мотивиран от гореизложеното, настоящият Петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд