Определение № 259 от 09.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4542/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация“- ЕАД, [населено място], срещу решение № IV- 40 от 21.07.2021 г. постановено по в.гр.д. № 183/2021 г. по описа на Бургаския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 260059 от 06.11.2020 г. постановено по гр.д. № 1163/2019 г. по описа на Айтоския районен съд в частта му, с която по иска на Е. С. М. с правно основание чл. 109 ЗС касаторът е осъден да извърши необходимите действия за възстановяване на водоподаването по съществуващия от 1964 г. водомерен възел и вертикален водоснабдителен клон в двуетажна жилищна сграда, изградена в УПИ IX-..... в кв. 200 по плана на [населено място] до жилището, собственост на ищцата, състоящо се от втори жилищен етаж и северозападен избен етаж, находящи се в гореописаната двуетажна жилищна сграда.

Касаторът поддържа неправилност на обжалваното въззивно решение като се позовава на нарушения на материалния и на процесуалния закон, както и на необоснованост- касационни отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли решението да бъде отменено и постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски за касационната инстанция. По същество излага и твърдения, сочещи на недопустимост на съдебния акт- произнасяне свръхпетитум. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с разпоредбите от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи по въпроса докъде се простират задълженията и отговорността на ВИК дружествата при захранване с вода на сградите. Сочи, че ако в имота на ищцата няма вода, то това е по причини, за които операторът не отговаря. Въззивният съд е неглижирал и заключението по приетата СТЕ в частта сочеща, че е възможно поставянето на индивидуални водомери.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК при позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК се поставят следните три правни въпроса:

1. За правната квалификация на предявения иск като се твърди произнасяне от въззивния съд в противоречие с решение №149 от 13.04.2010 г. по гр.д. №3830/2008 г. на ВКС, III – то г.о. по чл. 290 ГПК.

2. Измененията на чл.7,ал.4, т.1 вр. чл.11, ал.3 и чл.20, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г., предвиждащи, че за водоснабдяване на застроен поземлен имот се полага едно сградно водопроводно отклонение като водомерният възел се разполага във водомерна шахта на разстояние до 2 м от уличната регулационна линия или в общо леснодостъпно място,приложими ли са и за заварени застроени към 1964 г. обекти, като се поддържа, че въззивният съд се е отклонил от практиката на ВКС- решение № 411/02.03.1999г. по гр.д. №2190/1998г. на ВС, V–то г.о., решение № 52/20.02.2009г. по гр.д. № 5629/2007г. на ВКС, III-то г.о., решение № 228/19.03.2009г. по гр.д. № 5216.2007г. на ВКС, III-то г.о. и определение № 509/11.12.2017г. по гр.д. 2189/2017г. на ВКС, II – ро г.о.

3. Дали постановеното от съда фактическо възстановяване не е в отклонение на императивните разпоредби на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 Наредба № 4 от 14.09.2004 г за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи и приложими ли са тези норми за конкретния случай. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 228/19.03.2009г. по гр.д. №5216/2007г. на ВКС, III-то г.о.

Касаторът се позовава и на очевидна неправилност на въззивното решение - основание за допускане до касационна проверка по чл. 280, ал.2, предл.3 –то ГПК.

Ответницата по касационната жалба Е. С. М., чрез адв. Д. С., е подала отговор, с който изразява становище за неоснователност на касационната жалба и липса на основания за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на направените пред ВКС разноски по делото.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:

Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с правно основание чл. 109 ЗС, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване.

Производството по делото е образувано по искове с правно основание чл. 109 ЗС, предявени от Е. С. М. против А. Т. А. и „Водоснабдяване и канализация“- ЕАД, [населено място].

Първоинстанционният съд е отхвърлил иска против А. А., а искът против „Водоснабдяване и канализация“- ЕАД, [населено място] е уважен.

Решението на районния съд е потвърдено от въззивния съд, като в срок няма постъпила касационна жалба от Е. С. М. против решението в частта му, с която искът й против А. Т. А. е отхвърлен.

Предмет на касационно обжалване е решението в частта му, с която е уважен искът, предявен против „Водоснабдяване и канализация“- ЕАД, [населено място].

За да потвърди решението на Районен съд – Айтос в посочената му част, въззивният съд е приел за установено, че ищцата и ответникът А. са собственици съответно на втори жилищен етаж и първи жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда и съсобственици на дворното място, в което тя е изградена. Ползването на дворното място е разпределено между тях така, че достъпът от улицата се осигурява от два отделни входа, а двете части на дворното място са самостоятелни и нямат достъп помежду си. Всяко от жилищата, ведно с избените и гаражните помещения към тях, са обособени с два отделни входа и отделни входни гаражни врати. И. етаж е разделен чрез стена, перпендикулярна на уличната регулационна линия, която отделя помещенията така, че всеки от собствениците има самостоятелен достъп до своето избено помещение.

Съдът е приел, че не се спори, а и от приетите съдебно – технически експертизи се установява, че сградното водопроводно отклонение е било прокарано през уличната регулационна линия и външната стена на сградата, като общият водомерно арматурен възел е бил монтиран в избеното помещение на ищцата. След него е била монтирана сградната водопроводна инсталация – вертикалния водопроводен клон. Последният е преминавал през плочата на първия етаж, продължавал е по стената на банята на първия етаж и е завършвал над нивото на банята на втория жилищен етаж. Общият водомерен възел не е бил ситуиран в помещение в общо помещение за сграда в етажна собственост, така, както е предвидено в чл. 11, ал. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, поради което и ВиК операторът уведомил собствениците, че в срок от 30 дни следва да бъде извършено привеждане водомерния възел в съответствие с тези изисквания. П. е връчено на ищцата на 27.08.2018 г. В частта, отредена за ползване от А. А., същият изградил нова водомерна шахта с общ водомер, на около 80 см. от уличната регулационна линия в дясно до входната гаражна врата и в близост до границата на съседния имот от изток. Вътрешната водопроводна мрежа на имота на А. била преустроена по начин, че да се получава вода от новия водомерен възел, захранван от новото водопроводно отклонение. По този начин било изградено ново сградно водопроводно отклонение и било прекъснато старото водоснабдяване с тротоарен спирателен кран монтиран на него. Поради неосъществена водопроводна връзка от новата водомерна шахта до имота на ищцата, водоподаването до собственият й имот било прекратено.

Основавайки се на залегналия чл. 2а, ал. 1, т. 2 от Закона за водите и чл. 3, ал. 1 от Закона за водоснабдителните и канализационните услуги принцип, че всеки гражданин следва да има достъп до вода за питейно-битови цели като основна жизнена потребност, както и съобразявайки, че собственикът на общите водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения е длъжен да включи към тях водопроводните и канализационни инсталации на всички имоти в териториалния обхват на мрежите и съоръженията, съдът е приел, че предявеният иск е основателен. Въз основа заключението на вещото лице Н., съдът е приел, че в изградената и одобрена от оператора шахта, водопроводните тръби са изпълнени така, че не осигуряват възможност за правилно, адекватно и равнопоставено свързване и равнопоставено отчитане за ищцата. Свързването на ищцата към новия водомерен възел изисква съгласие от другия собственик по арг. на чл. 185, ал. 1, т. 5 от ЗУТ във вр. с чл. 1, ал. 6 от Наредбата № 4/2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации, доколкото новата вътрешна връзка следва да премине през частта, ползвана от ответника. Съдът е приел, че отношенията между ищцата и ответника А. не предполагат съдействие един спрямо друг за упражняване на правата им. Наред с това, съдът е посочил, че предвид начина на застрояване в имота и разпределението на ползването на дворното място, не е налице достъпно и за двете страни място на терена, върху което да се изгради обща водомерна шахта, съответно общ водомерен възел.

Изложени са и мотиви, че доколкото частта на ответника А. е вече водоснабдена, то единствената възможност за имота на ищцата е да бъде водоснабден с новото сградно водопроводно отклонение, което е изградено при подмяната на уличния водопровод и на него е монтиран чакащ тротоарен спирателен кран. Такова свързване технически е възможно с оглед наличните съоръжения и не налага изграждане на нови. Съдът е приел също, че в случая са налице проектирани и реализирани две сградни водопроводни отклонения за имота, поради което е налице както техническа, така и юридическа възможност за осъществяване на свързване на ищцата с едно от двете съществуващи водопроводни отклонения.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не е налице посоченото основание на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване.

Първият правен въпрос е за правната квалификация на предявения иск.

Безпротиворечива е практиката на ВКС, че правната квалификация се определя от съда въз основа на твърдените от ищеца правопораждащи факти. За да определи действителното основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, както и от заявеното в петитума искане за защита. Съгласно приетото в ТР № 2/29.03.2012 г. на ОСГТК на ВКС, правната квалификация е свързана с допустимостта на решението само при нарушение на диспозитивното начало – при произнасяне извън заявения предмет на търсената защита, а когато произнасянето е в рамките на твърденията и петитума, но при дадена погрешна правна квалификация, решението не е недопустимо, а неправилно. Неправилното квалифициране на предявения иск е въпрос, относим към правилността, а не към допустимостта на съдебния акт, поради което не е налице основанието по чл. 281, т. 2 ГПК за допускане на касационния контрол..

Правилно, въз основа на фактическите твърдения в исковата молба, е определена правната квалификация на иска по чл. 109 ЗС. Не е налице противоречие със соченото от касатора решение №149 от 13.04.2010 г. по гр.д. №3830/2008 г. на ВКС, III – то г.о. В последното е прието, че не е налице фактическият състав на чл. 109 ЗС в хипотеза, при която водоснабдителното дружеството е прекъснало водоподаването, след като от негови служители е било констатирано, че ищцата сама е възстановила захранването на имота с вода. Настоящият случай е различен, защото не става въпрос за самоволно присъединяване на ищцата към водопроводната инсталация, а за отказ на ответника да я присъедини към съществуваща такава.

Касационно обжалване не следва да се допуска и по втория въпрос. Предвид приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС този въпрос не е правен, защото не е от обуславящо значение за правните изводи на съда. Въпросът дали измененията на чл.7,ал.4, т.1 вр чл.11, ал.3 и чл.20, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. са приложими за заварени /застроени към 1964 г./ обекти, не е разглеждан от въззивния съд и съответно изводът за основателност на предявения иск не е мотивиран с това, че цитираните норми в случая са неприложими. Предвид липсата на общата предпоставка на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане до касационно обжалване, не следва да се извършва преценка дали е налице специалната такава по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.

Не е налице основание за допускане на касационното обжалване и по третия въпрос, който касаторът поставя в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, защото въпросът по естеството си е фактически, а не правен и представлява довод по правилността на обжалваното решение, който не може да бъде обсъждан във фазата по селекция на касационните жалби, поради което този въпрос не отговаря на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Съдът намира, че не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането му.

Решението не е и очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗС в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

С оглед изхода на спора в полза на Е. С. М. следва да се присъдят направените в настоящето производство разноски в размер на 600 лв.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,