Определение № 1213 от 13.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3190/2024 г.
ВКСIII гражданско отделение13.03.2025 г.докладчик Александър Цонев
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба, подадена от Х. П. срещу решение № 66/ 02.04.24г. на Разградски окръжен съд, в частта относно иска за имуществени вреди. ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 66/ 02.04.24г. на Разградски окръжен съд, в частта относно иска за неимуществени вреди. Указва на касатора в 1- седмичен срок от съобщението да представи документ за платена д.т. от 5лв. по сметка на ВКС, иначе касационното производство ще бъде прекратено. Делото да се докладва за насрочване след представяне на квитанция за платена д.т.. Определението може да се обжалва в частта, в която касационната жалба е оставена без разглеждане, в 1- седмичен срок от връчването, а в останалата част определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. П. срещу решение № 66/ 02.04.24г. на Разградски окръжен съд, с което е отхвърлен искът му по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата над 1000лв. до 13000лв. неимуществени вреди, както и в частта, с която е отхвърлен искът му за сумата от 1000лв. имуществени вреди. В изложението се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. ВКС счита, че касационното производство е недопустимо в частта по иска за имуществени вреди, на основание чл. 280, ал.3 ГПК, тъй като сумата, която се претендира е под 5000лв.. За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение относно иска за неимуществени вреди, ВКС взе предвид следното: Въззивният съд е приел, че е сезиран с иск по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за 13000лв. неимуществени вреди, заради незаконно образувано досъдебно производство срещу ищеца по чл. 343б, ал.3 НК, незаконно наложена МН „задържане под стража“, необичайна продължителност на разследването, отнемане на огнестрелни оръжия и разрешително за съхранение, носене и употреба на същите, както и отнемане на СУМПС. Досъдебното производство било образувано на 16.08.22г. след като с драг- тест е установено, че ищецът управлява МПС след употреба на метаамфетамин, след което били наложени и останалите принудителни мерки, включително задържане под стража за 24 часа. Същият ден му бил направен и кръвен тест, но химическата експертиза, която установявала, че не е употребявал наркотици, била изготвена след 8 месеца, на 17.03.23г., и след това на 30.03.23г. било прекратено наказателното производство и били вдигнати принудителните мерки. Въззивният съд е приел, че обезщетението за неимуществени вреди в размер на 1000лв. е достатъчно, тъй като производството е продължило над 7 месеца, не е повдигнато обвинение, както и поради наличие на здраво семейство на ищеца, и при липса на категорични доказателства за влошаване здравословното състояние на ищеца. ВКС счита, че е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, доколкото по въпроса, поставен в изложението- длъжен ли е съдът да съобрази всички обстоятелства, релевантни за справедливостта на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, е налице противоречие с практиката на ВКС, доколкото въззивният съд не е взел предвид, че било нарушено правото на ищеца за разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО