Определение № 151 от 11.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 1346/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Таема„ЕООД против решение № 2475/25.10.2018 г. по гр.д.№ 3381/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1379/06.03.2018 г. по гр.д.№ 5846/2017 г. на Софийски градски съд. С потвърденото решение касаторът е осъден да предаде на ищеца К. К. К. държането на недвижим имот, ползван от ответника по силата на сключен договор за наем, развален поради виновно неизпълнение задълженията на ответника - наемател. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – непроизнасяне по изрично въведените с въззивната жалба доводи на страната, за нередовно призоваване в първоинстанционното производство / липса на надлежно поставено уведомление по чл.50 ал.4 вр. с чл.47 ал.1 ГПК /, с оглед което и лишаването й от правото на защита в процеса. Сочи се немотивиране на въззивния акт, вкл. с оглед немотивираност на първоинстанционното решение и предвид препращане към същото, по реда на чл. 272 ГПК от въззивния съд, като поради липсата на мотиви страната твърди нищожност на въззивния акт. Оспорва се обоснованост на извода на съда, че не намира приложение чл.236 ЗЗД - продължено ползване на имота и след срока на наемния договор, със знанието и без противопоставянето на наемодателя, доколкото този извод се основава на прието за преклудирано възражение за мълчаливо продължаване на договора, а последното е предпоставено от нередовното призоваване на ответника в първоинстанционното производство. Формално се сочи неустановена процесуалноправна и материалноправна легитимация на ищеца, при неяснота на основанията за такъв извод, доколкото не се оспорва качеството му на наемодател и предявяването на претенцията на основание сключен между страните наемен договор. Оспорва се,без конкретни доводи, извода за развалянето на договора поради виновно неизпълнение на задължения на наемателя. Ответната страна - К. К. – оспорва касационната жалба по съображения, относими по същество към правилността на въззивното решение. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: К. К. е предявил против „ Таема „ ЕООД иск за осъждане ответното дружество да опразни и предаде държането на недвижим имот, находящ се в [населено място], ул. „Сребърна„ 21А, което ответното дружество ползва по силата на договор за наем от 01.04.2012 г.. В исковата молба се сочи неизпълнение на задължения на наемателя / за застраховане на имота и за заплащане на наемна цена – т.3.2 и т.4.1 от договора /, съставляващо основание за разваляне на договора, каквото ищецът твърди да е предприел с отправяне на нарочна нотариална покана. Ищецът е представил същата и отговор на ответното дружество, в което се оспорват настъпили за наемодателя вреди от неизпълнение задължението за застраховане на имота срещу всички рискове, а по отношение неизплатената наемна цена се сочи постигната предходно уговорка с наемодателя за възможно забавяне на плащането. Представени са от ищеца споразумения за изменение на договора за наем, вкл. за продължаване на срока му, като с последното – приложение № 3 от м.март 2016 г. същият е продължен до 31.03.2017 г. и обективно изтекъл след предявяването на иска, на което ищецът също се позовава в хода на производството. Препис от исковата молба и приложенията са изпратени на ответника на адрес по седалището му, вписан в търговския регистър – ж.к. Стрелбище, ул. „ Кестенова гора „ № 20, като съобщението е върнато с данни на призовкаря, че трикратно е посетил адреса, но на същия няма обозначителна табела на дружеството, няма достъп до вътрешността на сградата, поради заключена външна врата, нито лице на което да връчи съобщението. Последвало е ново съобщение с трикратно посещение на същия адрес, невръчено по идентични обстоятелства, след което е поставено уведомление по реда на чл.47 ал.1 ГПК - на 20.09.2017 г.. Съобщението за насроченото първо открито съдебно заседание, ведно с препис от определението с проекто-доклада по делото, е изпратено на ответника на същия адрес, като след трикратно посещение от призовкар са удостоверени идентични обстоятелства. Въпреки разпореждане за поставяне на уведомление по чл.47 ал.1 ГПК, липсва удостоверено от призовкар изпълнение на същото. Първоинстанционният съд е уважил иска. С въззивната жалба ответникът формално е оспорил редовното си призоваване по делото, без конкретно обосноваване, освен връчване на първоинстанционното решение на друг, а не на адреса по седалището и на управление на дружеството. Нередовността на връчване на решението, обаче, би била от значение единствено при фактическо просрочие на въззивната жалба, каквото не е налице. Правилността на първоинстанционното решение е оспорена поради постановяването му при „недостатъчни на брой и неубедителни доказателства„ и без да е разпитан свидетел / визира се искания от ищцовата страна, от който същата се е отказала, поради липсата на оспорване на иска й /, както и поради липсата на мотиви. Въведено е възражение за продължаване срока на договора за наем при условията на чл.236 ЗЗД, доколкото не са събрани доказателства установяващи противопоставяне на наемодателя. С въззивната жалба не са направени доказателствени искания. Въззивният съд не е приел за нередовно призоваването на ответника. Приел е, че представените от ищеца писмени доказателства - разменена нотариална покана и отговор на същата - са достатъчни да изключат основателността на възражение за продължаване срока на договора за наем при условията на чл.236 ЗЗД, но същото е преди всичко преклудирано, като заявено едва с въззивната жалба. Макар позовавайки се и на изтекъл в хода на производството срок на договора за наем, въззивният съд се е съобразил с действително въведеното от ищеца основание на иска - прекратяване на наемното правоотношение, поради разваляне на договора, с оглед виновно неизпълнение на задължения от ответника - наемател, считайки го за доказано, спрямо което основание възражение, основано на чл.236 ЗЗД, е обективно непротивопоставимо. В изложението по чл.284 ал.3 ГПК, касаторът формулира следните въпроси: 1/ Следва ли въззивният съд да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба ? - обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие с решенията по гр.д.№ 2623/2013 г. на ІV г.о., гр.д.№ 1106/2003 г. на ІІ г.о. и гр.д.№ 4876/2007 г. на V г.о. на ВКС; 2/ Трябва ли въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да формира свои самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и да ги изрази писмено в мотивите към решението си ? – въпросът обосноваван в идентична хипотеза, с приетото с ТР № 1/2001 г. по тълк.дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС; 3/ Преклудира ли се възражението за мълчаливо продължаване на сключения договор за наем, когато страната в производството, която го е релевирала, е била ненадлежно уведомявана за хода на делото и не са й били надлежно връчени книжата по делото ? - въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, с формално цитиране на разпоредбата. Сочи се и „очевидна неправилност„ на въззивното решение, съгласно чл.280 ал.2 пр. трето ГПК, обоснована с несанкционирано от въззивния съд нередовно връчване на исковата молба и приложенията към същата и нередовно призоваване на ответника за първото съдебно заседание по делото, както и с липсата на мотиви, макар касаторът да сочи същата и като основание за нищожност на съдебния акт. Обосновава се и с неправилност на извода за неприложимост на чл.236 ЗЗД. Никой от въпросите не удовлетворява изискването за правен – относим към решаващия извод на въззивното решение, кореспондиращ и на надлежно въведеното с исковата молба правно основание на иска - за връщане на имота, поради отпадане на облигационната връзка между страните, предвид разваляне на договора за наем, поради виновно неизпълнение на ответника – наемател. Както се посочи по-горе, въззивната жалба не съдържа конкретни доводи за нередовност на призоваването, извън формалното твърдение за това, но дори да би съдържала и да би било налице такова, въззивната жалба не съдържа доказателствени искания, които съдът, преценявайки допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, накърняващи защитата й, да би следвало да допусне, съгласно чл.266 ал.3 ГПК. Само в такава хипотеза, ако би било налице нередовно призоваване на страната в първоинстанционното производство, несъобразяването му от въззивния съд би съставлявало с ъ щ е с т в е н о процесуално нарушение, доколкото въз основа на ангажираните от въззивника доказателства би била възможна промяна на правния резултат. Необосновано е твърдението на касатора за немотивираност на въззивния акт. Същият не е посочил кой, установим от представените единствено от ищеца доказателства, факт в негова полза съдът не е отчел, нито конкретно неотчетено доказателство. По начало немотивирането на съдебния акт, освен в хипотеза на абсолютна неразбираемост, не е основание за нищожност, а за неправилност на същия. Макар да е счел възражението за продължаване срока на договора при условията на чл.236 ЗЗД за преклудирано, каквото действително не би било при нередовност на призоваването на страната, въззивният съд е изложил и съображения за неговата неоснователност по същество, с оглед представените по делото доказателства, като се съобрази и че във въззивна инстанция не се ангажират нови. Независимо от последното, както се посочи по-горе, това възражение би било противопоставимо само при предявяване на иска поради изтекъл срок на договора за наем, но не и като основан на разваляне на договора, поради виновно неизпълнение на ответника, на каквото основание, в съответствие с надлежно въведените с исковата молба факти, въззивният съд е приел, че се дължи връщане на имота. Изтичането на срока е последващо волеизявлението за разваляне на договора и недопустимо кумулативно с развалянето основание за прекратяване на договора. Очевидната неправилност следва да е изводима единствено от мотивите на съдебния акт, без анализ на осъществяваните от съда и страните процесуални действия и съдържанието на събраните доказателства. Дори въз основа на такъв анализ, обаче, с оглед преждеизложеното, неправилност на въззивното решение не е установима. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение