Определение № 633 от 14.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 871/2012 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 233 от 29.06.2012г. на Благоевградски окръжен съд по гр.д. № 191/2012г., с което е отменено решение №267 от 19.01.2012г. по гр.д. № 518/2010г. на Гоцеделчевски районен съд и вместо това е извършено разпределение на ползването на жилищните етажи от двуетажната жилищна сграда в УПИ * от кв. * по плана на [населено място] като първия жилищен етаж е предоставен за ползване на А. В. Ж., на В. А. Ж. е предоставена кухнята и стаята към нея от южната страна на втория етаж, а на Б. В. Ж. е предоставена за ползване северната стая на втория етаж, при съвместно ползване от последните двама на санитарния възел на втория етаж. Касационната жалба е подадена от А. В. Ж.. Тя намира решението за неправилно. Изтъква, че ищецът В. Ж. не притежава дял в съсобствеността и поради това не може да иска разпределение на ползването. В приложеното по указание на съда изложение на основанията за допускане на касационно обжалване обръща внимание върху необосноваността на решението, с което е извършено разпределение по искане на лице, което не притежава дял в съсобствеността, а има запазено право на ползване върху отделни помещения в жилищната сграда. Освен това сочи, че съдът е излязъл извън предявеното от ищеца искане като е разпределил ползването по начин, различен от поискания и от уговорения между страните при учредяване правото на ползване. Ответниците по жалбата В. А. Ж. и Б. В. Ж. не са взели становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е по иск по чл. 32, ал.2 ЗС за разпределение на ползване на двата жилищна етажа от двуетажна жилищна сграда в [населено място]. Ищецът В. А. Ж. твърди, че е собственик по наследство на * ид.ч. от сградата и притежава запазено право на ползване върху една стая от всеки от двата жилищни етажа. Ответницата А. Ж. е собственик на * ид.ч. от имота и не го допуска в сградата, поради което ищецът претендира извършване на разпределение на ползване между него и останалите съсобственици. Съдът е установил, че ищецът не притежава дял в съсобствеността, тъй като се е разпоредил със своята * ид.ч. в полза на дъщеря си - ответницата А. Ж.. Същевременно, при извършеното разпореждане през 2005г. той си е запазил правото на ползване върху една стая от двата етажа. С оглед на това съдът е приел, че съсобственици на имота се явяват А. Ж. с квота * ид.ч. и Б. Ж. с квота * ид.ч. Признал е на ищеца правото да иска разпределение на ползването предвид притежаваното от него право на ползване върху неконкретизирани помещения от жилищните етажи. Поради това и зачитайки желанието на ищеца, съдът е разпредил на него две стаи от втория етаж, третата стая от същия етаж е предоставил на Б. Ж., а целия първи етаж на А. Ж.. При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното: В касационната жалба и в изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК липсва формулиран правен въпрос, разрешен от съда и обусловил изхода на спора. Изложени са оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, за необсъждане на всички доказателства, за различие в правните изводи в сравнение с тези на първоинстанционния съд и за извършено разпределение, което е в разрез със запазеното право на ползване по нотариалния акт и с искането на ищеца в исковата молба. Всички тези оплаквания не могат да бъдат разглеждани в производството по чл. 288 ГПК. Евентуалните пропуски и грешки на съда при преценката на доказателствата съставляват процесуални нарушения и ако са съществени биха били основания за касационно обжалване по чл. 281, т.3 ГПК. Дали обаче такива са налице съдът не може да се произнася в производството по чл. 288 ГПК, което има за цел да селектира подлежащите на разглеждане касационни жалби по установени в закона критерии /чл. 280, ал.1 ГПК/. Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно Решение № 1/2009г. от 19.02.2010г. на О., т.1 посочването на правен въпрос е общото основание за допускане на касационно обжалване и липсата му е достатъчна, за да бъде отказан касационен контрол. Наред с това, в случая липсват и допълнителните основания по чл. 280, ал.1,т. 1-3 ГПК. Жалбоподателката е посочила в началото на изложението си нормата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, но не е извършила конкретна обосновка на някоя от проявните форми на това допълнително основание - значение на правния въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както те са разяснени в т. 4 от посоченото Тълкувателно решение. Следва да се посочи, че по въпроса за участието на носителя на правото на ползване в разпределението на ползването на имота по чл. 32, ал.2 ЗС е налице съдебна практика - Решение № 204 от 9.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1297/2008 г. на II г.о., което е в същия смисъл като обжалваното пред настоящия състав решение. Наведените доводи за извършване на разпределението по начин, различен от поискания от ищеца, не обосновават съмнение за недопустимост на решението /при което съдът е длъжен да допусне касационно обжалване и служебно/, доколкото съдът не е обвързан от предпочитания от ищеца вариант на разпределение, а го извършва като вземе предвид всички правно релевантни обстоятелства. Предвид изложеното следва да се откаже допускане на касационно обжалване. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.