Определение № 1139 от 11.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 659/2025 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. С определение №.15525/7.10.24 по ч.г.д.№.9039/24 на СГС е потвърдено опр.№.22835/3.06.24 по г.д.№.60177/23 на СРС, 88с., с което на основание чл.130 ГПК подадената от А. П. Г. искова молба е върната и производството по делото – прекратено. Постъпила е частна касационна жалба от А.Г., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Частната касационната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК, но е процесуално недопустима на основание чл.274 ал.4 ГПК във вр. с чл.280 ал.3 т.1 ГПК. Не подлежат на обжалване с частна касационна жалба определенията на въззивните съдилища по дела, въззивните решения по които не подлежат на касационно обжалване /чл.274 ал.4 ГПК, изм. ДВ бр.100/10, в сила от 21.12.10г./. Такива, съобразно изричната разпоредба на чл.280 ал.3 т.1 ГПК, са решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000лв. по граждански дела и до 20000лв. по търговски дела. В случая съдебното производство е образувано по предявен от А. Г. срещу „Топлофикация София“ЕАД иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на „Топлофикация София“ЕАД общо 345,31лв. Налице е хипотеза, при която цената на иска е под установения в чл.280 ал.3 ГПК минимум и въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Предвид изложеното атакуваното въззивно определение е изключено от обхвата на касационния контрол и с оглед разпоредбата на чл.274 ал.4 ГПК не може да бъде обжалвано с частна касационна жалба. Същата е недопустима и следва да се остави без разглеждане. По изложените съображения ВКС, състав на ІІІ ГО,