Определение № 4207 от 20.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 5143/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Л. Т. Б., чрез адв. И. М., срещу въззивно определение № 2112/ 16.08.2023 г. по възз. ч. гр. д. № 2099/2023 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на касатора срещу определение № 2985/08.03.2023 г. по възз. ч. гр. д. № 1759/2023 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима жалбата му срещу определение № 35421/23.12.2022 г. по гр. д. № 57249/2022 г. на Софийския районен съд в частта, с която е отделен за разглеждане в самостоятелно производство предявения от ответника насрещен иск. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно и моли да бъде отменено. В изложението се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК за допускане на касационния контрол по въпросите: 1) при кумулативно предявяване на два и повече иска, един от които се разглежда по реда на бързото производство, а другият по общия ред, по кой ред се разглежда производството - като бързо производство или по реда на общия исков процес; 2) ако предявеният насрещен иск се явява преюдициален спрямо предявените основни искове, разделянето на производството прегражда ли по-нататъшното развитие по преюдициалния иск. Ответникът по жалбата Б. Г. Т., чрез адв. Р. Я., в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че частната касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съображенията за това са следните: С ТР № 2/23.06.2022 г. по т. д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че определение на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал. 2, пр. 2 ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване. В случая, касаторът обжалва определение на апелативен съд, с което е потвърдено преграждащо развитието на делото определение на окръжен съд като въззивна инстанция. Както е разяснено и в мотивите на цитираното тълкувателно решение, апелативните съдилища в хипотезата на чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ГПК се произнасят като второстепенни съдилища, при пълен въззив, като разполагат с функционалната компетентност да разгледат спорния процесуален въпрос, не и спора по същество. Липсва разпоредба, че техните актове, в това число и преграждащите производството определения, от своя страна, подлежат на обжалване. Разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ГПК, както преди, така и след изменението с ДВ бр. 50/2015 г., предвижда съдебен контрол от само една инстанция на определенията, постановени за първи път от окръжен или апелативен съд като въззивна инстанция. Поради това, в случая частната касационна жалба е недопустима за разглеждане, тъй като с произнасянето на апелативния съд е изчерпана възможността за инстанционен контрол. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение