Определение № 60375 от 17.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 1827/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на „Голд Кроун”ЕООД срещу Решение № 1226 от 15.06.2020 год. по т.д.№ 3452/2019 год. на Софийски апелативен съд. С него въззивният съд е потвърдил Решение № 64 от 25.04.2019 год. по т.д.№ 191/2018 год. на Софийски окръжен съд. Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявен от „Бета Файнейшъл”ООД срещу”Голд Кроун”ЕООД иск с правно основание чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД вр. чл.327 ал.1 ЗЗД за сумата 75000 лв. Активната материалноправна легитимация на ищцовото дружество, обусловило и процесуалната му такава, произтича от договор за цесия от 26.04.2018 год. по силата на процесното вземане му е било прехвърлено от „Голдън Керъл”АД. Правоотношенията между цедента „Голдън Керъл”АД и „Голд Кроун”ЕООД произтичат от сключен на 05.04.2017 год. договор за доставка на 300 т. пшеница в изпълнение на който купувачът е превел на продавача авансово сумата 75000 лв. Получаването и е безспорно. Спорно е дали договорът е изпълнен. Ищцовата теза е, че поради пълно неизпълнение от страна на продавача за доставка на пшеницата, договорът е развален едностранно с отправено изявление на купувача и предмет на иска е връщане на авансово платената сума. Последователно подържаната теза на ответника-касатор е, че не дължи връщане на сумата, тъй като договорът е изпълнен. Предал е договореното количество пшеница на представител на купувача за който е счел, че е овластен да приеме изпълнението. Основният спор по делото се е развил на плоскостта на чл.301 ТЗ и чл.75 ал.2 предл.1 ЗЗД, доколкото е установено, че лицето, получило изпълнението не е било изрично овластено от купувача да получи стоката. Ответникът по иска се е позовал на извънсъдебно прихващане на свое вземане към цедента в размер на 90000 лв. – цена по договор за продажба на пшеница, материализиран във фактура от 05.10.2017 год. При условията на евентуалност е заявил същото вземане и като неликвидно, подлежащо на установяване в съдебното производство. Позовал се е на недействителност на договора за цесия, поради липса на предмет. За да уважи иска, първоинстанционният съд е приел, че цесията е породила правно действие. При предаването на стоката не са били съставени предвидените в договора двустранни протоколи, поради което не би могло да се приеме, че е налице хипотезата на чл.75 ал.2 ЗЗД недвусмисленост на обстоятелствата спрямо лицата, получили изпълнението. Купувачът е бил изправна страна по договора, поради което нему е принадлежало правото да отправи изявление за разваляне по чл.87 ал.2 ЗЗД. Действието на договора е прекратено и продавачът дължи връщане на авансово получената цена. Счел е за неоснователно възражението за прихващане. Сезиран с жалбата на „Голдън Кроун”ЕООД, съставът на Софийски апелативен съд е допуснал и събрал гласни доказателства, установяващи механизма на договаряне и предаване на стоката. Като свидетели са разпитани К. К. и П. П. - лицата, осъществили посредничеството от името на „Мърч 2011”ООД при сключване на договора и транспортирането на предадената от „Голдън Кроун”ЕООД пшеница. Свидетелите са установили, че при предаването на стоката са били съставени пътно-прехвърлителни разписки от съдържанието на които следва, че стоката е била предназначена за „Голдън Керъл”АД. Като представител на посредника „Мърч 2011”ООД се свързал с лицето за контакт от „Голдън Керъл”АД и по негово разпореждане стоката била препратена към „Булгрейн Трейдинг”ЕООД след промяна на пътно-прехвърлителните разписки без знанието на продавача. Представени са писмени доказателства за договорни отношения между „Мърч 2011”ООД и „Голдън Керъл”АД, които не са свързани със спорното правоотношение. За да потвърди решението на СОС, съставът на САС също е приел за недоказано потвърждаването по смисъла на чл.301 ТЗ на представителната власт на лицето, получило изпълнение вместо купувача, както и на хипотезата на чл.75 ал.2 ЗЗД – несъмненост на обстоятелствата за лицето, приело изпълнението, водеща до добросъвестност на продавача. Прието е за неоснователно възражението за прихващане. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на въпросите: „1./ Освобождава ли се длъжникът в хипотезата на чл.75 ал.2 предл.1 ЗЗД, ако е със съзнание, че изпълнява на кредитора, като е положил дължимата грижа и от всички факти по изпълнението може да се направи извод, че подвеждането му е в резултат на обективни условия? – противоречие с Решение № 114/2012 год. по т.д.№ 839/2010 год. на І т.о. на ВКС; 2./ Ако длъжникът добросъвестно е предложил изпълнение на уговореното място, би ли могло да се предположи, че лицето, приело изпълнението на това място е било овластено да го получи и съответно длъжникът да се освободи от отговорност – противоречие с Решение № 237/2019 год. по т.д.№ 2687/2017 год. на І т.о. на ВКС; 3./ Достатъчно ли е да се докаже, че търговецът е манифестирал мълчаливо одобрение на извършените без представителна власт действия или намерение да се ползва от целения с тях правен резултат, за да се приложи презумпцията на чл.301 ТЗ? – противоречие с Решение № 89/2013 год. по т.д.№ 431/2012 год. на ІІ т.о. на ВКС; 4./ Може ли да се осъществи пълно доказване и само при косвени доказателства, ако косвените доказателства са несъмнено установени, достоверни са и са в такава връзка с другите обстоятелства, че се установява без съмнение и главния факт? – противоречие с Решение № 61/2016 год. по гр.д.№ 4578/2015 год. на ІV г.о. и Решение № 31/2012 год. по гр.д.№ 502/2011 год. на ІІІ г.о. на ВКС; 5./ Как трябва да подходи съдът, когато цени показанията на свидетел, възможно заинтересоват от изхода на делото? – противоречие с решение № 100/2018 год. по гр.д.№ 1737/2017 год. на ІV г.о. на ВКС; 6./ Длъжен ли е кредиторът да установи по безспорен начин отпадането на интереса от изпълнението, настъпило именно в резултат на забавата на длъжника и продължителността на забавата сама по себе си дали е достатъчно основание, за да се приеме, че за кредитора изпълнението е станало безполезно, а отпадане на интереса му в резултат на забавата следва да бъде обосновано и доказано? – противоречие с Решение № 51/2015 год. по т.д.№ 279/2014 год. на ІІ т.о. на ВКС”. В представен по делото отговор по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация „Терра кредит”ЕООД (със старо наименование „Бета Файнейшъл”ООД) изразява становище за липса на предпоставката на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационен контрол. Становището на настоящия съдебен състав е, че всички посочени въпроси притежават характеристиката на правни такива, съобразно критериите на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС. Пряко обуславящи изхода на спора са първите два от посочените въпроси, които са свързани с прилагането на чл.75 ал.2 ЗЗД. При произнасянето по тях, съставът на САС действително е допуснал противоречие с произнасянето по правните въпроси с посочените решения на І т.о. на ВКС. Съобразно правомощията по т.1 на ТР № 1/2010 год., тези два въпроса, като касаещи прилагането на един и същи законов текст, следва да бъдат обедини в един, който да придобие следната формулировка: Добросъвестен ли е длъжникът и освобождава ли се от отговорност в хипотезата на чл.75 ал.2 предл.1 ЗЗД, ако полагайки дължимата грижа престира на уговореното в договора място и със съзнание, че изпълнява на кредитора, на лице, осъществявало посредничество при сключването на договора? На основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа № 1/2008 год. на МП, касаторът ще следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1500 лв. и представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.