Определение № 5400 от 25.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 10/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, вр. чл. 280 ГПК. Oбразувано е по касационна жалба на Ю. Д. П. и Н. Х. П., чрез адв. Б. Б., срещу въззивно решение № 173 от 24.07.2024 г. по в. гр. д. № 112/2024 г. по описа на Шуменски окръжен съд. Със същото е отменено първоинстанционното решение, в частта, за отхвърляне на предявените от Р. Д. Р., С. И. Н. и В. Р. Н. срещу касаторите искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено че Р. Р., С. Н. и В. Н. са собственици въз основа на наследяване в размера над 1/6 ид. ч. до 3/6 ид. ч. (2/6 ид. ч.) от недвижим имот – поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място]; в частта, с която първоинстанционният съд е разпределил ползването на поземления имот, между съсобствениците му: Ю. Д. П., Н. Х. П., М. Н. Д., Р. Д. Р., С. И. Н. и В. Р. Н. и собствениците на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****: Д. С. Г., Х. С. Г. и ползвателя С. Д. С., съгласно скица „Приложение № 2” от заключението на вещото лице инж. Р. Х. по допълнителната съдебно-техническа експертиза от 08.02.2023 г., като вместо него е постановено ново по същество, с което е признато за установено, че Р. Р., С. Н. и В. Н. са собственици въз основа на наследяване на общо 2/6 ид. части (при квоти 1/6 ид. ч. за В. Р. Н. и по 1/12 ид. ч. за Р. Д. Р. и С. И. Н.) от процесния имот и са отхвърлени предявените от Ю. Д. П. и Н. Х. П. искове с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределяне ползването на имота, между съсобствениците му. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която са отхвърлени предявените инцидентни установителни искове за собственост по отношение на процесния имот в размера над 2/6 ид. части до 3/6 ид. части. Предмет на касационно обжалване след направеното уточнение в молба от 22.10.2024 г., с която касаторите са заявили, че обжалват въззивното решение по предявените установителни искове за собственост, е същото, в частта, с която е отменено първоинстанционното решение и вместо него е постановено ново по същество, като е признато за установено, че Р. Р., С. Н. и В. Н. са собственици въз основа на наследяване на общо 2/6 идеални части /1/3 идеална част/ от процесния имот. Въззивното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от о тветниците Р. Р., С. Н. и В. Н. инцидентни установителни искове за собственост по отношение на процесния имот в размера над 2/6 ид. части до 3/6 ид. части. В изложението към подадената касационна жалба се поддържат основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК. Касаторите твърдят, че решението е недопустимо, тъй като ответниците по главните искове не са имали правен интерес от предявяването на инцидентни установителни искове. Посочват, че не са оспорвали правото им на собственост общо върху 1/3 идеална част от имота. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците Р. Д. Р., С. И. Н. и В. Р. Н., са подали отговор на касационната жалба, като поддържат становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата по същество. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК. В исковата молба ищците Ю. и Н. П. са изложили твърдения, че страните са съсобственици на поземления имот, съставляващ УПИ *-*. Ищците-съпрузи притежават общо 1/3 идеална част, която са придобили на основание договор за замяна, сключен през 2019 г. /праводатели по договора са С. И. Д. и Н. И. Н./. Ответницата М. Д. е собственик на 1/3 идеална част на основание договор за покупко-продажба, а ответниците Р. Д. Р., С. И. Н. и В. Р. Н. са собственици на останалата 1/3 идеална част от имота на основание наследствено правоприемство от Й. Д. Посочили са, че не могат да постигнат съгласие за ползването на незастроената част от имота, поради което са предявили искове за разпределение ползването на същия. Ответницата М. Д. е признала иска. Ответниците Р. Р., С. Н. и В. Н. са възразили, че ищците не са съсобственици. Предявили са инцидентни установителни искове срещу първоначалните ищци за установяване принадлежността на правото им на собственост върху 1/2 идеална част от процесния имот. С молба от 30.11.2022 г. са поискали изменение на петитума и установяване квотата си в съсобствеността общо върху 2/3 идеални части от имота, което е допуснато с определение от 01.12.2022 г. на първоинстанционния съд. С определение от 27.01.2023 г., на основание чл. 253 ГПК и поради неизпълнение на указанието за отбелязване на молбата за изменение на претенцията, е отменено определението за неговото допускане. При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: По делото е установено, че с нотариален акт № 13/1957 г., издаден въз основа на договор за доброволна делба на наследствен имот от 26.04.1956 г., Й. Д., е призната за собственик на полумасивна едноетажна сграда в северната част на парцел *-* в кв. 396 по плана на [населено място]; паянтова постройка в средата на двора, към западната част на парцела, и 2/3 ид. ч. от дворното място, цялото от 300 кв. м. Съделителката е оставила законни наследници: дъщеря Д. И. /наследодател на Р. Р., С. Н. и В. Н./ и по правилата на заместване внук С. С., който е прехвърлил притежаваната от него 1/3 ид. ч. на М. Д.. С цитирания по-горе договор в дял на Р. С. /Щ./ са поставени паянтова жилищна сграда в югозападната част на имота и 1/3 ид. ч. от дворното място, които същата през 1956 г. е отчуждила в полза на И. М.. Наследниците на последния /С. Д. и Н. Н./ са прехвърлили на Ю. и Н. П. 1/3 ид. ч. от правото на собственост върху процесното дворно място, индивидуализирано в акта като поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на населеното място. Според съдебно-техническата експертиза за първи път процесният имот е заснет като част от имот пл. № *, за който е отреден парцел *-* в кв. 396 по плана на [населено място] от 1902 г. По плана от 1958 г., този парцел е нанесен в същите граници и площ като парцел *-*, * в кв. 151 по плана на [населено място], отреден за имоти с пл. № № * и *, кв. 151. В плана от 1970 г., имоти с пл. № № * и * са нанесени без промяна, като имот пл. № * е включен в парцел *-*, а имот пл. № * е включен в парцел * – „Жилищно строителство“. С изменение на плана през 1987 г. имот пл. № * е включен в границите на парцел * – „За жилищен комплекс“, а имот пл. № * е останал в границите на парцел *. Със заповед № РД-25-219/21.03.1991 г. имотите са урегулирани в самостоятелни парцели по имотните граници: парцел *-* и парцел *-* в кв. 151. Същите са идентични с поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], одобрена през 2005 г., като през 2019 г. същата е изменена и урегулираните поземлени имоти са нанесени като имоти с идентификатори *** и ***. УПИ *-* е идентичен с поземлен имот с идентификатор ***, а УПИ *-* съответства на поземлен имот с идентификатор ***. Със заповед от 04.02.2022 г. на Кмета на [община] е променена границата между УПИ *-* и съседния му УПИ *-*, след което промяната е нанесена в кадастралната карта, като имот *** е преномериран на имот ***. Въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд се е произнесъл по предявените инцидентни установителни искове в първоначално заявения обем на правата, тъй като същите не са били надлежно изменени. Установил е обем на правата на ищците по този иск: 1/3 идеална част от процесния имот, който съвпада с твърденията на касаторите – ответници по този иск. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване, съставът на ВКС, Второ г. о., съобрази следното: Налице са предпоставките на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение поради вероятната му недопустимост в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по предявените срещу касаторите инцидентни установителни искове за установяване принадлежността на правото на собственост на Р. Р., С. Н. и В. Н. общо върху 1/3 идеална част от дворното място, предвид наличието на съвпадащи волеизявления на страните за този обем права в съсобствеността. По отношение на описаната 1/3 идеална част е липсвал правен спор, тъй като нейната принадлежност не е оспорена от ответниците по тези искове Ю. Д. П. и Н. Х. П.. Поради изложените по-горе съображения, касационното обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК с цел преценка неговата допустимост в описаната по-горе част. Жалбоподателите дължат внасяне на държавна такса в размер на 50 лв. /чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси/ по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба по същество. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение