Определение № 627 от 09.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 154/2020 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Н. П., Гражданка на Руска федерация, срещу решение № 98 от 19.09.2019г. по в.т.д. №175/2019г. на Бургаски апелативен съд. С него е потвърдено решение №109 от 18.03.2019г. по т.д. №234/2016г. на Бургаски окръжен съд, с което е прието за установено по отношение на касаторката, че дължи на А. И. П., гражданин на Руската федерация, сумата от 178 300 лева, представляващи част от продажната цена по договор за продажба на дружествени дялове от 19.04.2012г., за закупените от нея 2533 дружествени дяла от капитала на "Минъч" ЕООД, понастоящем преименувано на "Ютокар" ООД, на обща стойност 253 300 лева. Касационната жалбоподателка поддържа, че въззивното решение е направилно - постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Счита, че неправилно въззивният съд е приел за недоказано възражението й за недействителност на договора поради извършени действия във вреда на представлявания с мотив, че всички условия в договора за покупко - продажба на дяловете от търговското дружество са съобразени с нейните изявления и воля, изразени в молбата за приемането й като съдружник. Твърди, че изложените от съда мотиви се отнасят до порок на волята - липса на съгласие, какъвто не се твърди. Прави оплаквания, че съставът на Бургаски апелативен съд не е обсъдил доводите й за действителното състояние на дружеството, както и не е отчел факта, че единият от купувачите - С. Е. е дъщеря на продавача, като договорът за нея е сключен при същите условия, без каквато и да е житейска логика. Моли обжалваното решение да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ап.1 т.1 от ГПК. Касационната жалбоподателка поддържа, че съдът се е произнесъл по следните съществени правни въпроси, обусловили изхода на спора: 1. Кога е налице увреждане на представлявания и какви са обстоятелствата, които трябва да изследва съдът, за да направи съответния извод? 2. Кои обстоятелства са от значение за доказването на намерението за увреждане и допустимо ли е доказването му с косвени доказателства? Посочва, че двата въпроса са разрешени в противоречие с решение №841 от 19.01.20 10г. по гр.д.№3530/2008г. на ВКС, ГК, II г.о., в което се приема, че преценката дали договорът е сключен във вреда на упълномощителя се извършва при отчитане на всички обстоятелства, свързани с интереса на представлявания и мотивите на представителя да го сключи, а също така и че наличието на сговор за увреждане може да бъде установено с косвени доказателства, които ценени Jb съвкупност да обуславят извод за сговаряне за увреждане. Поддържа, че въззивният съд не е обсъдил наличието на всички обективни и субективни елементи от фактическия състав на недействителността по чл. 40 ЗЗД и е допуснал смесване на този институт с нищожността поради липса на представителна власт. По този начин въззивният съд е допуснал противоречие с ТР № 5/2014г. от 12.12.2016г. по тълк.дело № 5/2014г. на ОСГТК на ВКС, както и с решение № 63 от 28.03.2017г. по гр.д.№ 822/2015г. на ВКС, ГК, ІV г.о. Ответникът по касация А. И. П., гражданин на Руската федерация, не изразява становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: За да потвърди първоинстанционното решение, съставът на Бургаски апелативен съд е установил, че на 19.04.2012г. между А. П., като продавач, и С. А. Е., И. И. Аксенова и А. Н. П., като купувачи, е сключен договор за продажба на дружествени дялове от капитала на „Минъч"ЕООД, с едноличен собственик А. П., подписан от адвокат А. П., като представител на продавача от една страна и на купувачите от друга. Приел е, че представените нотариално заверени пълномощни на двете страни по сделката сочат на конкретно упълномощаване по повод продажбата и закупуване на процесните дружествени дялове, като пълномощникът адвокат П. има право да договаря сама със себе си и от името на двете страни по сделката, при условия, каквито намери за добре. Въззивният съд е съпоставил издаденото от А. Н. П. пълномощно от 12.03.12г. с представената по делото молба от 02.04.12г. до управителя на „Минъч" ЕООД, с която П. е заявила воля да бъде приета като съдружник в едноличното дружество, като закупи 2533 дяла, всеки от по 100 лв., на обща стойност 253 300лв. Констатирал е, че договорът за закупуване на дяловете е сключен между страните по делото на 19.04.12г. и по съдържание не се различава изобщо от изразената в молбата воля на купувачката, относно обема на закупените дялове и тяхната стойност. С оглед на това е приел, че липсва увреждане на същата, при което е безпредметно да се обсъжда субективният елемент от фактическия състав на недействителността по чл.40 от ЗЗД. Посочил е, че по делото не са и приети писмени доказателства, свидетелстващи за направени други уговорки между страните, извън съдържанието на договора, включително за съгласие да не се заплаща записаната в договора от 19.04.2012г. цена на дяловете, т.е. липсва обратно писмо, което да опровергава изразената в договора воля на контрагентите за извършването на парична сделка за прехвърлянето на дялове по чл.129 от ТЗ. По тези съображения съдът е счел за неоснователни възраженията на ответницата както за недействителност на сделката поради договоряне във вреда на представлявания, така и за симулативност на същата. Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т. 1 - т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Поставените в изложението материалноправни въпроси са обусляващи за изхода на спора, доколкото въззивният съд е формирал извод за неоснователност на въведеното от ответницата възражение по чл.40 от ЗЗД за относителна недействителност на сделката, като е приел, че липсва увреждане тъй като всички условия на договора за покупко -, продажба на дяловете от „Минъч“ ЕООД са съобразени изцяло с изискванията и волята на купувачката А. П., изразени в нейната молба за приемането й като съдружник. По отношение на тези въпроси не е налице допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, тъй като въззивният съд не е допуснал отклонение от практиката на ВКС, формирана с цитираното от касационната жалбоподателка решение на ВКС. Въззивният съд е разгледал и обсъдил всички относими и допустими доказателства, без да отрича възможността намерението за увреждане да се установява и с косвени доказателства. По същество формулираните в изложението по чл.284 ал.З, т.1 въпроси изразяват становището на жалбоподателката за неправилност на изводите на съда. Жалбоподателката счита за неправилно, че съдът е игнорирал определени обстоятелства /липсата на търговска дейност на дружеството, дялове от което се продават, както и обстоятелствата, че една от купувачите по договора за продажба на дружествени дялове, е дъщеря на продавача/, а е приел за значим факта на съответствие на съществените условия на договора с молбата за приемане на купувачката А. П. като съдружник, която е подписана лично от нея и в която е заявено искане за закупуване на 2533 дяла, всеки от по сто лева, на обща стойност 253 300 лева. Изводите на съда са резултат от съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен материал, като въз основа на тази преценка съдът е приел, че липсва на увреждане на касационната жалбоподателка. Правилността на изводите, до които съдът е достигнал въз основа на този анализ, не се обхваща от приложното поле на касационното обжалване. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, въпросите, които имат значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, са относими към касационните основания по чл.281 т.З от ГПК и не подлежат на проверка в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл.288 от ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касационната жалбоподателка излага и доводи, че въззивният съд в противоречие с разясненията в ТР№5/2014 от 12.12.2016г. по тълк. д. №5/2014г. на ОСГТК на ВКС, е приел, че предоставяйки на пълномощника си неограничени права, упълномощителят се е съгласил да търпи всички последици от действията на неговия представител. Тези твърдения преповтарят доводите за неправилност на решението в касационната жалба. Без да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил решаващата воля на съда, с тези доводи касационната жалбоподателка не обосновава наличието на общата предпоставка за достъп до касационно обжалване. Съгласно дадените в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.20 10г. по тълк.дело № 1/2010г. на ОСГТК на ВКСразяснения в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Върховният касационен съд може само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът няма правомощията да извежда и формулира въпроса въз основа на твърденията в касационната жалба и изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК. В: случая непосочването на правен въпрос по чл.280, ал.1 от ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглежда наличието на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал.1, т. 1 - 3 от ГПК. С оглед изложеното настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Бургаски апелативен съд. На ответника по касация не следва да бъдат присъждани разноски доколкото не е направено такова искане. Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд