Определение № 386 от 18.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 893/2018 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Щ. И. Щ. срещу решение №97 от 06.10.2017г. по т.д. №220/2017г. на Бургаски апелативен съд, ТО. С него е потвърдено решение №17 от 04.05.2017г. по т.д. №61/2016г. на Ямболски окръжен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Щ. И. Щ. искове с правно основание чл.314 от ЗЗД против ЗД „Кардиф –животозастраховане, клон България“ КЧТ България, да бъде осъден ответникът да заплати на конституирания съищец „Уникредит Булбанк“ АД, [населено място], както следва: сумата 92 261,28 лева – главница, ведно със законната лихва върху същата, считано от 25.03.2016г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 47 739,23 лева – лихва за периода от 07.04.2013г. до 24.03.2016г., представляващи задължение по застраховка – сертификат №423/0199/14688595/19.05.2012г. „Кредитна протекция“, сключен между ЗК „Кардиф – Животозастраховане“ АД и М. Г. В., в полза на кредитора „Уникредит Булбанк“ АД за изплащане на неизплатената част от договор за банков кредит №423/0199/14688595/19.05.2012г. Касаторът счита за неправилни изводите на въззивния съд за липса на уговорено в договора за кредит задължение на банката спрямо кредитополучателя да предяви претенции против застрахователя при настъпило застрахователно събитие. Излага доводи, че застрахованият кредитополучател, респективно неговият наследник имат правен интерес от изпълнение на уговореното в застрахователния договор по застраховка „Кредитна протекция“ задължение за изплащане на застрахователната сума от застрахователя на банката, защото изпълнението на уговореното има директен ефект в неговия патримониум, тъй като се погасява задължението по договора за кредит. Допускането на касационното обжалване обосновава с предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Касаторът поддържа,че съдът се е произнесъл по правния въпрос относно възможността на кредитополучателя /съответно на неговия наследник/, който е сключил застраховка „Живот“ в полза на банката, да иска осъждането на застрахователното дружество да изплати на ползващото се лице дължимата сума, при осъществяване на застрахователното събитие. В подкрепа на твърдението за допуснато противоречие с практиката на ВКС по поставения въпрос представя решение №138 от 05.01.2015г. по т.д.№1727/2014г. на ВКС, ТК, II т.о. Ответникът по жалбата ЗД „Кардиф –животозастраховане, клон България“ КЧТ България, оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване. Поддържа,че касаторът не е посочил в изложението си конкретни решения или постановления на ВС или на ВКС, на които счита, че въззивното решение противоречи, а също само бланкетно се е позовал на основанието за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. „Уникредит Булбанк“ АД, [населено място], необходим другар на касатора, не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е приел, че при действието на разпоредбата на чл.242 ал.1 от КЗ /отм./ искът по чл.134 от ЗЗД предпоставя твърдение, че задължението към банката – кредитор е било платено, тъй като отмененият Кодекс на застраховането не предоставя на наследника право на пряк иск против застрахователя при сключена застраховка „Живот“ преди плащане на задължението към банката. Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Наред с това според задължителните за съдилищата в страната указания в т.1 на ТР№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция е длъжна всякога да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваният съдебен акт на въззивния съд да е недопустим, като преценката за допустимост се извършва с произнасяне по същество на подадената касационна жалба. Касационната инстанция е длъжна служебно да следи за допустимостта на въззивното решение в обжалваната част и във фазата по селекция на касационните жалби. Констатирането на вероятност за наличие на някое от предвидените в ГПК основания за недопустимост на обжалвания съдебен акт обуславя допускане на касационно обжалване. При тази проверка касационната инстанция не е обвързана от доводите на касационния жалбоподател, нито от формулираните от последния правни въпроси от изложението на основанията по чл.280 ал.1 от ГПК. В случая изложените в исковата молба твърдения за наличието на сключен между наследодателката на касатора и ответното застрахователно дружество договор за застраховка „Живот“, с уговорка при настъпването на риска обезщетението да бъде изплатено в полза на трето лице - „Уникредит Булбанк“ АД, [населено място], при липса на твърдения, че ищецът, респективно неговата наследодателка, са кредитори на банката, не съответстват на правното основание на разгледания от двете инстанции иск по чл.134 от ЗЗД, който е непряк иск на кредитора за защита на правата на неговия длъжник. Това налага касационната инстанция да извърши преценка за вероятна недопустимост на въззивния акт. Предвид обстоятелството, че на основание чл.83 ал.2 от ГПК касаторът е освободен от заплащане на държавни такси за цялото производство, делото следва да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание. Воден от горното, състав на Върховния касационен съд, Първо търговско отделение