Определение № 170 от 15.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4668/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 3285/19.07.2024 г. на С. Б. Л., чрез адвокат В. Т., срещу въззивно решение № 129/31.05.2024 г. по в. гр. д. № 336/2023 г. на Окръжен съд - Кюстендил. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. При изрично заявено искане от страна на ищеца за обявяване на нотариалния акт на ответника за недействителен, неоснователен, незаконосъобразен и прогласяване на нищожността му, има ли право въззивният съд да променя и насочва ищеца за изменение на петитума; 2. Обвързан ли е въззивният съд с петитума, заявен в последваща молба от ищеца; 3. Следва ли съдът да изследва вида на процесния имот, в случаите в които има разминаване в наименованието на местността, записана в документа за собственост, въз основа на който се претендират права, и в документа за собственост, от който ответникът черпи правата си. Следва ли съдът да даде указания за установяване на исторически хронологичен ред, а именно до кой момент местността е била с едно наименование – в случая м. „Л.“ и кога е сменила наименованието си с местността „Д.“; 4. Следва ли да се даде приоритет на регистрите на общината в случаите, в които е доказано, че процесният имот, заведен в регистрите като УПИ, никога не е имал характер на урегулиран поземлен имот; 5. Следва ли съдът да се мотивира при конкуренция на два нотариални акта на кой дава приоритет и защо; 6. Длъжен ли е съдът да разгледа и да се произнесе поотделно за всеки един от недвижимите обекти по иск по чл. 124 ГПК, при положение че ответниците имат едно и също поведение към всеки от недвижимите имоти; 7. Може ли съдът да отхвърли иск по чл. 124 ГПК за недвижим имот – дворно място, а да уважи такъв по отношение на сградите, ситуирани в този недвижим имот; 8. Следва ли съдът да изложи мотиви за уважаване или отхвърляне на иск по чл. 124 ГПК за всеки един от обектите /недвижими имоти/, предмет на претенция; 9. Следва ли съдът да обсъди всички събрани гласни доказателства; 10. Следва ли в мотивите си съдът да посочи кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателства, а когато страните са направили доводи, съдът дължи ли обоснован отговор на същите; 11. Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото, относими към правния спор, и то съвкупно; 12. В какъв обем следва да са извършените от въззивната инстанция процесуални действия, за да бъде удовлетворено изискването на чл. 12 ГПК, чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, осигуряващи постановяването на законосъобразно решение; 13. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички относими и допустими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства. Ответникът по касация Р. Л. С., [населено място] е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорва жалбата по същество. Претендира присъждане на съдебни разноски. Касационната жалба e подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което e процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С обжалваното решение е отменено решение № 106/23.02.2023 г. по гр. д. № 2229/2021 г. на Районен съд - Дупница, с което е отхвърлен като неоснователен искът на Р. Л. С. срещу С. Б. Л. за обявяване нищожност на нотариален акт № 88, т. I, д. 85/2021 г., както и за признаване за установено, че ищецът е собственик на имот с идентификатор *** в землището на [населено място], м. Л.. Вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на С. Б. Л., че Р. Л. С. е собственик на следния недвижим имот: част от поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на [населено място], обл. К., защрихована на скица към заключение № 7852 от 03.10.2022 г. на в.л. Й. А., находяща се на л. 55 от гр. д. № 2292/2021 г. на РС-Дупница, приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението. Въззивният съд е приел, че предявеният иск за обявяване на нищожност на нотариален акт № 88/2021 г. е разгледан по нередовна искова молба, поради което е оставил без движение производството в тази част и е дал указания за отстраняване на констатираните нередовности. Последните не са отстранени в дадения от съда срок, в резултат на което производството в тази част е прекратено с влязло в сила определение от 28.03.2024г. По иска за собственост съдът е приел за установено, че с договор за дарение от 1988 г. Л. С. И. е прехвърлил на сина си – ищеца Р. С., правото на собственост върху имот, представляващ дворно място от 495 кв.м. извън регулацията на [населено място], махала „Д.“, ведно с построената върху него паянтова постройка и бунар, при съседи: път, Й. Г., С. Д. и Р. К.. Ответникът С. Л. се легитимира като собственик на процесния имот въз основа на договор за покупко-продажба от 23.04.2021 г., с който Г. Й. Р. му е продал имот, описан като зеленчукова градина, образуваща ПИ с идентификатор ***, находящ се в [населено място], с площ по скица 436 кв.м. Установено е, че с решение от 02.09.1999 г. на ПК-Бобов дол, влязло в сила на 06.09.2001 г., е възстановено в стари реални граници на Й. Р. В. /починал на 11.03.2002 г./ право на събственост върху земеделска земя. Негов единствен наследник към датата на сключване на покупко-продажба е продавачът Г. Р.. От заключението на СТЕ е установено, че съгласно действащия регулационен план на [населено място], имот пл. № * е извън регулацията на селото, а по разписната книга е записан като собственост на Л. С. И.. След извършеното дарение от 1988 г. имотът е записан на ищеца Р. С.. Експертът е посочил, че е налице частична идентичност между този имот и имот с идентификатор ***, съгласно комбинираната скица, приложена към заключението. Констатирано е, че имотът с пл. № * е електрифициран и ограден с мрежа и колове, има входна желязна врата, в него са изградени сграда с площ от 10 кв.м. и гараж с площ 11,5 кв.м. От показанията на свидетеля В. И. е прието, че спорният имот представлява дворно място, ползвано от дядото на ищеца, а сградата в него е построена през 1975/76 г. от родителите на Р. С.. Последният е посещавал и ползвал имота през всички години, включително и през лятото на 2022 г. Свидетелят е отбелязал, че имотът не представлява земеделска земя и е ограден. Свидетелят К. К. от своя страна е посочил, че имотът е накрая на селото и макар да е застроен, същият пустее. Не е виждал никоя от страните в него, включително ответника или неговия праводател. Спомня си, че имотът е ползван и обработван от Л. И., баща на ищеца, но не го е виждал отдавна. При тези фактически данни, съдът е приел, че владение върху имота е упражнявано само от ищеца и неговия праводател, но не и от реституираните собственици – вкл. до продажбата на имота през 2021 г. Бащата на ищеца е изградил постройки в имота още през 70-те години, а през 2010 г. е бил в договорни правоотношения с електроразпределително дружество, от което е направен извод, че и в периода след постановяване на решението за земеделска реституция имотът е владян от ищеца, респ. неговия баща. В заключение съдът е посочил, че с оглед установената частична идентичност между имот пл. № * по плана [населено място] фуча от 1985 г. и поземлен имот с идентификатор ***, предявеният положителен установителен иск за собственост е основателен само до размера на частта, защрихована на скицата към заключението по СТЕ от 03.10.2022 г. на л. 55 от първоинстанционното дело. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира следното: Съгласно ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. С оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Поставените въпроси в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на въззивното решение. Първите два, касаещи предмета на предявения иск, с твърдение за недопустимо изменение, са решени не в противоречие, а в съответствие с практиката на ВКС. Въззивният съд е дал указания за отстраняване нередовностите на исковата молба относно формулираното искане за обявяване нищожност на нотариален акт № 88/2021 г. и е прекратил производството в тази част. След отмяна на първоинстанционното решение е постановил друго, с което е уважил предявения иск за собственост. Следва да се имат предвид постановките на т.4 от ТР № 1/2001г. от 17.07.2001г. по тълк.д.№ 1/2001г. на ОСГК, според които сам въззивният съд може да отстрани нередовности на исковата молба, ако това не представлява недопустимо изменение на иска, респ. съобразно т.5 от ТР№1/2013г., ОСГТК, ВКС, постановките на т.4 от ТР № 1/2001г. по тълк.д.№ 1/2001г. на ОСГК, при тези хипотези продължават да са актуални. Въпросите, касещи правомощията и задълженията на въззивната инстанция като съд по съществото на спора, са решени в съответствие с установената практика на ВКС, вкл. и посочената от касатора. Въззивният съд е обсъдил доводите на страните и относимите доказателства относно подлежащите на установяване правнорелевантни факти. Съобразена е задължителната практика на ВКС, вкл. ТР № 1/2013 г., ОСГТК, според която въззивният съд като инстанция по съществото на спора, макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания, е длъжен да обсъди представените и приети пред нея доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Той е длъжен да обсъди оплакванията във въззивната жалба за неправилност на решението, която може да се дължи както на невярно възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и на погрешни правни изводи. Той трябва с оглед релевираните в жалбата оплаквания да обсъди доказателствата и доводите на страните, които не са обсъдени от първоинстанционния съд и да се произнесе по спорния предмет на делото след самостоятелна преценка доказателствата и при съблюдаване на очертаните с жалбата предели на въззивното производство. Трябва да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, като бъдат обсъдени доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. В случая това е сторено, като въззивният съд е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти и е посочил кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се, изложил е самостоятелни мотиви по съществото на спора и е направил съответните правни изводи. Въпросите, свързани с преценката на доказателствената стойност на свидетелските показания, също не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на въззивното решение. Въззивният съд е направил анализ на свидетелските показания. Съгласно установената практика на ВКС /вкл. относимата цитирана от касатора/ при преценка на свидетелските показания съдът следва да обсъди дали е налице противоречие между тях, съпоставяйки данните за осъществяването на релевантните за спора факти, а оттам да прецени казаното от кои свидетели следва да приеме за достоверно и по какви съображения. Трябва да се вземе предвид и способността на свидетеля да възпроизведе в показанията си релевантните за делото факти, които е възприел непосредствено или пък логически ги е свързал при възприети други обстоятелства. Заинтересоваността на свидетеля може да се отрази както на начина, по който той възприема фактите, така и на неговата оценка за тях, а също и на начина на възпроизвеждането им в показанията пред съда. Като преценява свидетелските показания и данните за заинтересованост, съдът следва да изложи съображения налице ли са основания да не се дава вяра на показанията на някой свидетел. Съдът може да приеме, че заинтересован свидетел може да е възприел вярно и добросъвестно да възпроизвежда релевантните факти, а свидетел, за когото няма данни за заинтересованост, да е възприел някои факти погрешно. И само ако счете, че свидетелските показания са достоверни като основани на непосредствени и верни впечатления, може да приеме определени факти за доказани. В случая въззивният съд подробно е обсъдил свидетелските показания по делото, като е посочил кои конкретни, релевантни за спора факти приема за установени и кои не. Приел е, че владение е упражнявано върху процесния имот, вкл. към момента на продажбата му с нотариален акт №88/2021г., само от ищеца, но не и от реституираните с решение на ОбСЗ, в сила от 06.09. 2001г., собственици. Посочил е, че в имота е налице постройка, изградена от праводателя на ищеца, той ограден и се стопанисва от ищеца. С оглед давностното владение за период повече от 10 години, осъществено от ищеца след реституцията в полза на ответниците, ищецът се легитимира като собственик на имота. Даденото от въззивния съд разрешение на поставените въпроси е в съответствие с посочената практика на ВКС, поради което не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Трети, четвърти, шести, седми и осми въпрос са изцяло неотносими към решаващите изводи в обжалваното решение и по тях не може да се допусне касационно обжалване на някое от посочените основания по чл.280, ал.1 ГПК. Те не са свързани с предмета на спора пред въззивния съд и по тях не са излагани решаващи мотиви. Петият въпрос също не може да предпостави допускане на касационно обжалване, тъй като не е налице основанието по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Въззивният съд е изложил съображения по сочените от двете насрещни страни основания, на които твърдят, че са собственици на процесния имот. Установил е, че имотът е придобит по давност от ищеца чрез осъществяване на владение по смисъла на чл.79,ал.1 ЗС за период повече от 10 години след като е бил реституиран в полза на праводателите на ответника. Не е налице соченото основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2 ГПК. Обжалвано решение е валидно, като същото не е вероятно недопустимо или очевидно неправилно. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. В случая това основание се мотивира с доводи за необоснованост на въззивното решение. Тези твърдения представляват касационни оплаквания и не могат да се проверят в производството по чл. 288 ГПК. За да се проверят и да се направи извод за твърдяната неправилност на обжалваното решение, трябва да се изследват и подложат на анализ и преценка фактите по делото в тяхната съвкупност, което е извън предмета на производството по селекция на касационната жалба. В него не се констатира наличие на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. Въпреки направеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски за настоящото производство, такива не следва да се присъждат, поради липса на доказателства да са направени. Представеният договор за правна защита не визира заплатеното възнаграждение на адвокат Н. да е за осъществяване на защита по настоящото дело. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.