Определение № 129 от 01.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 750/2011 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. П. П. – С. от [населено място] срещу решение от 24.06.2010г. по гр.дело № 6396/2009г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен иск за възстановяване на нарушено право на личен живот ,като ответника бъде осъден да демонтира камера за видео наблюдение ,мотнирана на входната врата на жилищен блок. В изложението по допускане на касационно обжалване се посочва основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК Като приносни за развитие на правото се поставят спорните въпроси по делото, по които не е формирана съдебна практика: денонощното видео наблюдение на входна врата в жилищна сграда, етажна собственост ,чрез монтирана камера ,представлява ли незаконно вмешателство в личния или семеен живот с оглед чл. 32 ал.2 от Конституцията ;допустимо ли е защитата на нарушеното лично право да се осъществи чрез разпореждане за демонтиране; при наличие на конфликт на интереси между мнозинството етажни собственици и личните права на един ,кое право следва да се охранява с приоритет. От страна на ответника Д. В. Ч. е постъпил отговор ,с който се оспорва основанието за допускане на касационната жалба до разглеждане. Касаторът обосновава приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК не с тълкуване на закона, а иска създаване на съдебна практика вместо закон, въз основа на обща конституционна норма, което е недопустимо. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .Изложеното не се обема от критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК във връзка с поставените въпроси, съображенията са следните: По правния въпрос за непосредственото действие на конституционна норма в чл. 32 ал.2 от Конституцията при заявено по исков ред твърдение за накърнено лично право, който въпрос следва да бъде изведен от съдържанието на изложението при наличието на няколко пряко формулирани по предмета на делото въпроси, в практиката на Конституционния съд на РБ и Върховен касационен съд е наложено разбиране, че абсолютният характер на личното право и гаранциите за неприкосновеност намират защита в правния ред чрез законова регламентация ,от която гражданско-правните способи и общия исков ред са само една част, при определено от действащите закони приложно поле. Общият исков ред за защита на субективни права обема поправяне на вредоносните за личността последици при противоправни, засягащи личността действия, чрез осъдителния иск за обезщетение. ( виж Решение № 56 от 26.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5814/2007 г., I г. о., ГК ). Ето защо, ако се повдигне спор за нарушена неприкосновеност като резултат от действие на частно лице и ако същевременно по исков ред се претендира не обезщетение и не защита на собствеността чрез негаторен иск, а последици, каквито законът не предвижда при защитата на субективни права, т.е иска се ответникът да бъде осъден да премахне техническото средството за видеонаблюдение от входната врата на жилищна сграда в етажна собственост, независимо от положително решение на общото събрание на собствениците за оспорваното фактическо положение, гражданският съд не може да даде търсената защита на личната неприкосновеност чрез осъдителен иск ,при конкретно предявения петитум. Решаващ по делото е не само общия въпрос за границите на действащото гражданско законодателство като защита и санкция, по който въпрос даденото от въззивния съд разрешение е в принципно съответствие с изложеното по- горе разбиране в практиката. Дадена е решаващата оценка на фактите при конкретния случай. Въззивният съд е приел, че денонощното видеонаблюдение на входната врата на сградата, чрез техническо средство от конкретния вид, не е достатъчно, за да се приеме незаконно вмешателство в личния живот на някои от обитателите и поначало не е от категорията действия, изброени неизчепателно в чл. 32 ал.2 от Конституцията. Тълкуването на нормата е съответно на вложеното в нея съдържание и разрешението по случая не предпоставя необходимост да се отстраняват неясноти в правен източник по тълкувателен път. Ето защо Върховен касационен съд не приема като основание по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК довода на защитата, че липсва съдебна практика във връзка с чл. 32 ал.2 от Конституцията и не е решен въпросът дали монтирано техническо средство, посредством което „се осъществява нарушение на правото на личен и семеен живот”,следва да бъде демонтирано в рамките на защитата на личното право, разбирана като пряк осъдителен иск за подобно действие. Воден от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.