Определение № 389 от 04.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 2332/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от „Сомедина 7“ ООД, [населено място] срещу решение №3001 от 23.04.2019г. по в.гр.д.№11214/2019г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение №289746 от 11.12.2017г. по гр.д. №54592/2015 г. по описа на СРС, 56 с-в. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от „Сомедина 7“ ООД срещу „Банка ДСК“ ЕАД искове с правно основание чл.57, ал.1 ЗПУПС /отм./ за заплащане на сумата 24 800 лева, представляваща стойността на неразрешена платежна операция от 24.07.2014г., извършена чрез системата за електронно банкиране на „Банка ДСК“ ЕАД от името на „Сомедина 7“ ООД по сметка на И. И. И. и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 201.82 лева, представляваща лихва за забава за периода 16.08.2014г. – 30.06.2015г., като на ответника са присъдени разноските по делото. В касационната жалба се твърди, че обжалваното въззивно решение е неправилно- постановено в нарушение на закона и необосновано, поради което следва да се отмени изцяло. Касаторът поддържа, че въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения /даване ход на делото въпреки подадена молба за отсрочване на съденото заседание; необсъждане на всички възражения жалбата/, довели до нарушаване на правото му на защита. Твърди, че без да прецени всички доказателства и без да обсъди доводите му в жалбата съдът стига до неправилния извод, че не се установява неразрешена платежна операция- нареждане за превод на процесната сума, извършена чрез системата за електронно банкиране ДСК- Директ, за която ответникът носи риска. Моли да бъде отменено решението и да бъдат уважени предявените искове. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. Касаторът твърди, че съдът се е произнесъл по съществените процесуалноправни въпроси - за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства и да се произнесе по всички наведени в жалбата възражения. Твърди, че поставените процесуалноправни въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, без да сочи конкретни решения. Поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Заявява, че решението е очевидно неправилно. Ответникът „Банка ДСК“ ЕАД оспорва касационната жалба, като излага доводи както за липсата на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за правилността на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. За да потвърди първоинстанционното решение, с която са отхвърлени исковете на „Сомедина 7“ ООД срещу „Банка ДСК“ ЕАД с правно основание чл.57, ал.1 ЗПУПС /отм./ за заплащане на сумата 24 800 лева- стойност на неразрешена платежна операция от 24.07.2014г., извършена чрез системата за електронно банкиране на „Банка ДСК“ ЕАД от името на ищеца по сметка на И. И. И. и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане лихва за забава, въззивният съд приема, че ищцовото дружество не е изпълнило задълженията си по чл.53, т.1 и т.3 ЗПУПС /отм./- не е осигурило сигурна и надеждна среда и технически средства и софтуер при използване на предоставената услуга онлайн банкиране и не е положило минимално дължимата грижа за опазване на персонализираните характеристики на използвания КЕП, т.е. действало е при условията на груба небрежност, като не е положило грижата, която и най-небрежният би положил за своите работи. Решаващият съдебен състав намира, че от приетите писма и сигнали от представителите на ищеца до различни институции във връзка с извършения на 24.07.2014г. превод, заключението на приетата съдебно-фоноскопска експертиза с предмет записи на разговори между управителя на „Сомедина 7“ ООД и служители от кол центъра на ответната банка, както и събраните гласни доказателства, не се установява при условията на пълно и главно доказване извършването на неразрешена платежна операция. Съдът съобразява и заключението на компютърно-техническата експертиза, вкл. изводите, че процесният превод е бил подписан чрез използването на валиден КЕП /цифров сертификат/, издаден на ищцовото дружество със срок на валидност 25.01.2014г. – 25.01.2015г.; че използваният инструмент за извършване на процесното нареждане е същият, който е бил използван при последното обновяване на електронния подпис, регистриран в ДСК Директ с автор Д. С. /управител/ и титуляр „Сомедина 7“ ООД.; че използваният електронен подпис е квалифициран електронен подпис по смисъла на ЗЕДЕП и е издаден от международно сертифицирана за тази дейност компания; че преводът е извършен от IP адрес, от който през същия месец са били извършени и други успешни оторизирани влизания с нареждания за преводи; че в компютъра на ищцовото дружество не е бил открит злонамерен код и че не може да се обоснове извод, че процесното нареждане е било неавтентично. С оглед доказателствата по делото, вкл. заключенията на съдебната компютърно-техническа експертиза и съдебно-фоноскопската експертиза, решаващият съдебен състав приема, че нивото на защита на използвания от ищеца ООД компютър е било занижено до минимум, като комбинацията от остаряла операционна система, непрекъснатото свързване на КЕП към компютъра и наличието на откритите при сканирането помощни програми, които служат за изпращане на статистика и за сваляне на други програми, е създало техническата възможност данните от КЕП да бъдат „прихванати“ и да бъдат използвани дистанционно за нареждане на преводи. Съдът констатира, че процесният компютър е бил с операционна система, която вече не е била поддържана, те. не е била положена грижа за осигуряване максималната сигурност на компютъра. Като неоснователно е отхвърлено възражението на въззивника /ищец/ за необоснованост на изводите на първоинстанционния съд относно условията, при които е съхраняван електронния подпис, като въззивният съд приема, че св.К. е посещавал офиса, в който се е намирал процесния компютър, само три-четири пъти и е наблюдавал използването на КЕП само при едно от своите посещения, докато по делото са събрани други доказателства, от съвкупния анализ на които се стига до извод, че ищцовото дружество не е изпълнявало задълженията си във връзка със съхраняването на електронния подпис и поддържането на необходимото ниво на сигурност на компютъра, от който използва услугата интернет банкиране. Отхвърлено е и възражението за липса на SMS известяване за процесното нареждане на банков превод, тъй като страните не са уговорили такова в отношенията помежду им. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че по поставените от касатора процесуалноправни въпроси за задълженията на въззивния съд да се произнесе по всички наведени в жалбата възражения и да обсъди всички направени от страните доводи след анализ на доказателствата, е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, но касаторът не обосновава наличието на допълнителната предпоставка за достъп до касация по т.1 и по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно т.4 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия. В настоящия случай по поставените въпроси е налице задължителна съдебна практика, което изключва хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т.1, т.2 и т.3 от ТР№1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Трайна и непротиворечива е съдебната практика, че въззивният съд дължи преценка на всички правнорелевантни факти, като следва да обсъди доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и да се произнесе по всички своевременно заявени възражения и доводи във въззивната жалба. Въззивното решение е постановено в пълно съответствие с цитираната съдебна практика. Решаващият съдебен състав се е произнесъл относно правилността на обжалваното първоинстанционно решение след като е изложил мотиви относно фактите, които приема за установени след подробен и задълбочен анализ на представените доказателства, обсъдил е доводите и възраженията на страните, вкл. относно условията на съхранение и използване на КЕП и липсата на SMS известяване за процесния банков превод, и е формирал собствени правните изводи относно приложението на закона и основателността на исковете. Твърденията, че съдът при постановяване на решението е нарушил закона, че превратно е възприел доказателствата не съставляват въпроси, а оплаквания за допуснати нарушения на материалния и на процесуалния закон. Тези нарушения биха съставлявали основания за касиране на въззивния акт като неправилен съгласно чл.281, т.3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационен контрол на решението. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл; който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280 ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение. С оглед изхода на спора ответникът по касационната жалба има право на разноски за касационното производство в размер на 100 лева юриск.възнаграждение. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд