Определение № 195 от 13.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 138/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. В. П. срещу определение № 465 от 1. 09. 2020 г. по ч. т. д. № 157/2020 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 430 от 19. 05. 2020 г. по т. д. № 88/2020 г. на Бургаски окръжен съд, с което е прекратено производството по делото. В частната касационна жалба се поддържа, че въззивното определение е неправилно поради нарушение на закона и се прави искане за отмяната му. Частният касационен жалбоподател излага доводи, че съдът неправилно е приел, че предявеният от него срещу Сдружение на ловците и риболовците „Лебед“, [населено място] иск за прогласяване за нищожно на решение на управителния съвет на сдружението от 11. 09. 2013 г. е недопустим. Излага, че валидността на решението на посочения орган на сдружението може да се оспори безсрочно с иск по чл. 124, ал. 1 ГПК. Релевира оплаквания и срещу извода на съда за недопустимост на останалите искове, като сочи, че същите не били за установяване на факти, а за установяване съществуването на определени правоотношения, съответно на определено материално право – правото на ищеца да бъде член на ответното сдружение. Правният интерес от търсената с исковете защита обосновава с отричането на правото му да бъде член на ответното сдружение, като излага доводи, че доказването на това право преминава през доказването на определени факти и обстоятелства. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК. Частният касационен жалбоподател твърди, че обжалваното определение противоречи на установената от ВКС практика по въпроси, свързани с: 1. „Възможностите за искова защита чрез различни правни средства – а/ конститутивен иск по ЗЮЛНЦ с ограничена легитимация и ограничен срок за предявяване; б/ установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК с неограничен срок за предявяване – при пороци на решението, водещи до неговата нищожност и ако то не подлежи на вписване по реда на ЗТРРЮЛНЦ; в/ установителен иск по чл. 124, ал. 4 ГПК с неограничен срок за предявяване – при неистинност на документ, за който се твърди, че обективира невзето решение, което не подлежи на вписване по реда на ЗТРРЮЛНЦ; г/ установителен иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ за установяване на нищожност или недопустимост на вписване, както и за несъществуване на вписано обстоятелство, ако се касае до решение, подлежащо на вписване“; 2. „Правото, което дава чл. 124, ал. 1 ГПК на всеки, да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес за това“; 3. „Преценка на правния интерес винаги конкретно и с оглед естеството и съдържанието на възникналия спор“; 4. „Наличие на поведение (подробно изложено в исковата молба), което представлява основание за търсене на защита посредством предявения иск“; 5. „Отлика между възможността за искане за установяването на съществуването на определени правоотношения, на определено материално субективно право (което всъщност се иска и с исковата молба) и установяването на определени факти и обстоятелства като такива“; 6. „Същността на установителните искове – установяване на действителното правно положение и наличие на правоотношения между спорещите със сила на пресъдено нещо“. По първи въпрос се позовава на противоречие с решение № 212 по т. д. № 2528/2015 г. на ВКС; по втори – с решение № 113 от 7. 10. 2019 г. по гр. д. № 1068/2019 г. на ВКС, ІV г.о.; по трети – с решение № 109 от 20. 06. 2019 г. по гр. д. № 2562/2018 г., І г. о. и с мотивите към т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 10. 07. 2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС и към т. 3б от Тълкувателно решение № 4 от 14. 03. 2016 г. по тълк. д. № 4/2016 г. на ОСГК на ВКС; по четвърти - с решение № 166 от 3. 01. 2017 г. по гр. д. № 209/2016 г. на ВКС, І г. о. и решение № 113 от 24. 01. 2017 г. по гр. д. № 6146/2015 г. на ВКС, ІІ г. о.; по пети – с решение № 117 от 31. 05. 2016 г. по гр. д. № 5673/2015 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 16 от 9. 03. 2016 г. по гр. д. № 6670/2014 г. на ВКС, І г. о., определение № 620 от 3. 11. 2009 г. по т. д. № 502/2009 г. на ВКС, І т. о. и Тълкувателно решение № 8 от 27. 11. 2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС и по шести – с решение № 64 от 22. 06. 2017 г. по гр. д. № 1329/2016 г. на ВКС, ІІІ г. о. Частният касационен жалбоподател обосновава предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като сочи, че разглеждането на жалбата по същество е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото особено с оглед на факта, че в областта на прилагане на ЗЮЛНЦ и респ. възможността да се защитават членствени правоотношения с иск по чл. 124 ГПК практиката е оскъдна. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че обжалваното определение е очевидно неправилно, тъй като в него се приравняват нищожност и унищожаемост, както и установяване на факти и установяване наличието или липсата на правоотношение/материално право, като по този начин ищецът се лишава от правото да защити оспореното му членствено правоотношение с ответното сдружение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите по чл. 274, ал. 3 вр. чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. За да потвърди определението на Бургаски окръжен съд за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявените от П. П. срещу Сдружение на ловците и риболовците „Лебед“ искове, въззивният съд е приел, че предявените при условията на обективно съединяване установителни искове са за прогласяване нищожността на взето решение на управителния съвет на сдружението по т. 4 от заседание, проведено на 11. 09. 2013 г., с което ищецът е бил изключен като член на ответното сдружение, и за установяване на три групи факти с правно значение, а именно: че молбата на П. от 01. 03. 2019 г., подадена чрез председателя на ловна дружина „Р.“ до управителния съвет на сдружението, надлежно е поставила началото на предвидената в устава процедура по приема на ищеца в ловната дружина, респ. след приема от страна на ловна дружина „Р.“ и представяне на допълнителните документи от 23. 05. 2019 г. процедурата следва да продължи по установения в устава ред; че молбата от 23. 05. 2019 г., с която е потвърдена молбата от 01. 03. 2019 г., е надлежно подадена до управителния съвет на сдружението и до председателя на ловната дружина и продължава започнатата процедура по приема, и не е налице основание за непроизнасяне по същество – т.е. за вземане на решение за приемане на П. за член на ответното сдружение; че към отношенията по приема на П. за член на ответното сдружение се прилага уставът, който е бил в сила и е действал към датата на подаване на молба за прием в сдружението. Въззивният съд е приел, че искът за установяване нищожността на решението на управителния съвет на ответното сдружение за изключване на ищеца като член на същото е недопустим, тъй като в ЗЮЛНЦ е предвиден специален ред за оспорване на решенията на органите на сдруженията с нестопанска цел. Посочил е, че съгласно чл. 22, ал. 3 ЗЮЛНЦ в случаите, когато според устава решението за изключване на член на сдружението се взема от управителния съвет или друг орган на сдружението, това решение може да се обжалва пред общото събрание на сдружението (чл. 25, ал. 5 ЗЮЛНЦ), като съгласно чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ на съдебен контрол подлежат само решенията на общото събрание на сдружението. С оглед изложеното, въззивният съд е приел, че ищецът е могъл да се защити като обжалва решението на управителния съвет за изключването му пред общото събрание и ако решението на върховния орган не го удовлетворява да иска отмяната му с иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ. Направил е извод за недопустимост и на останалите искове за установяване на факти с правно значение, като се е позовал на нормата на чл. 124, ал. 4 ГПК, и е посочил, че законът не предвижда правна възможност за установяване на фактите с правно значение, предмет на исковете на ищеца. Изтъкнал е, че се касае до факти без самостоятелно значение, които представляват елементи от разписана в устава на сдружението процедура за създаване на членствено правоотношение, поради което не съществува правен интерес от установяването им. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Касационно обжалване по формулирания от частния касатор първи, въпрос, който с оглед изложението на касатора е свързан с изводите на въззивния съд за недопустимост на предявения иск за нищожност на решението на управителния съвет на ответното сдружение, с което ищецът е изключен като член на сдружението, не може да се допусне поради несъответствието на въпроса с общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът няма характер на обуславящ изхода на правния спор по смисъла на разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., тъй като е формулиран, без да бъдат съобразени спецификите на конкретния случай и решаващите аргументи на въззивния съд. Въззивният съд не е отрекъл възможността за защита на членствените права на членовете на сдружението, засегнати от решения на органите на сдружението, но е посочил, че по отношение на тези решения в ЗЮЛНЦ е предвиден специален ред за защита чрез обжалването им пред общото събрание и съответно чрез оспорване на решенията на общото събрание, неудовлетворяващи обжалвалия ги член, с иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ. При формулирането на въпроса не са отчетени и подробно изложените съображения на въззивния съд, че с оглед този специален ред за защита на членствените права в сдружение с нестопанска цел, не могат да намерят приложение нито нормите на чл. 71, чл. 74 и чл. 75, ал. 2 ТЗ, нито разясненията по Тълкувателно решение № 1 от 6. 12. 2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г., на ОСГК на ВКС, касаещи решенията на органите на търговските дружества, както и че специалният закон не провежда разграничение между нищожни решения на органи на сдружението и такива взети в противоречие със закона, устава или предходно решение. Същевременно, не е налице и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не се установява произнасянето на въззивния съд по релевантния въпрос за защитата срещу решения на органи на сдружението с нестопанска цел, накърняващи членствени права, да противоречи на посоченото решение № 212 от 14. 02. 2017 г. по т. д. № 2528/2015 г. на ВКС, ІІ т. о., тъй като в последното са дадени разрешения относно защитата срещу решения на органи на търговското дружество, различни от общото събрание. От задължителните постановки на Тълкувателно решение № 1 от 6. 12. 2002 г. на ОСГК на ВКС съставът на ВКС е извел, че при взето неподлежащо на вписване нищожно решение на орган, различен от общото събрание, което засяга правата на съдружник или акционер, последният е легитимиран да предяви иск по чл. 71 ТЗ вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване на нищожността. Освен това произнасянето на апелативния съд по релевантния въпрос съответства на формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, а именно на решение № 179 от 05.12.2011 г. по т. д. № 1023/2010 г., ВКС, ІІ т. о. В него е прието, че законодателят е въвел диференциран правен режим за защита срещу решенията на органите на сдружението с нестопанска цел, като в зависимост от компетентността на органа е уредил различен ред за оспорване на неговите решения, а именно - редът на чл. 25, ал. 5 от ЗЮЛНЦ, предвиждащ оспорване на решенията на управителния съвет пред общото събрание, и исковият ред по чл. 25, ал. 4 във вр. с ал. 6 от ЗЮЛНЦ, приложим при оспорване на решенията на общото събрание пред компетентния за това съд. Третият въпрос относно правния интерес от установителния иск и преценката за съществуването му не покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. При аргументирането на недопустимостта на иска за прогласяване нищожността на решението на управителния съвет на ответното сдружение за изключване на ищеца като член на сдружението апелативният съд не е направил заключение за отсъствие на правен интерес на ищеца от търсената с иска защита. Що се отнася до исковете за установяване на факти с правно значение, то решаващият аргумент за недопустимостта им съдът извежда от правилото на чл. 124, ал. 4 ГПК, от естеството на фактите, които ищецът иска да бъдат установени, и липсата на предвидена в закона възможност за установяване на тези факти. Останалите въпроси в изложението на частния касационен жалбоподател са твърде общо поставени и не са съобразени със спецификата на случая и мотивите на въззивния съд. В обжалваното определение е прието, че с иска за оспорване на решението на управителния съвет на сдружението за изключване на ищеца като член на същото, са съединени искове за установяване на факти с правно значение /“относно процедурата по възникване на членствено правоотношение с ответника“/, които са недопустими поради липсата на предвидена от закона правна възможност за установяването им. Освен това касаторът поставя втори, четвърти, пети и шести въпрос от изложението си във връзка с тезата, че исковете му са за установяване на членствено правоотношение и членствени права, а не на факти с правно значение. Ето защо тези въпроси се явяват отражение на несъгласие с възприетото от въззивния съд, а последното не би могло да обоснове допускането на касационен контрол. Несъответствието на посочените въпроси с общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК обуславя невъзможността касационното обжалване да бъде допуснато по тези въпроси. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касационен жалбоподател поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване поради „оскъдната“ практика във връзка с прилагане на ЗЮЛНЦ и възможността да се защитават членствени правоотношения, без да формулира правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като непосочването му само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Независимо от горното, в случая не са обосновани и допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Редът за защита на членовете на сдружение с нестопанска цел срещу противоречащите на закона и устава решения на органите на сдружението е регламентиран ясно и точно в разпоредбите на чл. 25, ал. 4 – ал. 6 ЗЮЛНЦ. Както бе изтъкнато във връзка с правния режим на защита срещу накърняващи членствените права решения на органите на сдружението е формирана и практика по чл. 290 ГПК. Касационното обжалване не може да се допусне и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. За да е очевидно неправилно по смисъла на цитираната разпоредба, въззивното определение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното определение не е засегнато от тези пороци. С оглед доводите на касатора за незаконосъобразност на обжалвания акт, възпроизведени и при аргументация на тезата за очевидната му неправилност, следва да бъде съобразено изложеното по поставените въпроси, както и липсата на възможност правилността на обжалваното определение да бъде контролирана в производството по селекция на касационните жалби. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението на Бургаски апелативен съд. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение