Определение № 103 от 30.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1200/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н. А. С. срещу определение № 776 / 12.12.2019 г. по в.ч. гр. д. № 429/2019 г. на Шуменския окръжен съд. Касаторката счита обжалваното определение за незаконосъобразно и иска да бъде отменено. Ответникът по частната жалба Х. Ш. С. не взема становище по нея. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване се сочи, че възизвният съд се е произнесъл по въпросите: 1. Кои обстоятелства са „особени и непредвидени” по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК, за да послужат като основание за възстановяване на срока за извършване на определени процесуално действие и 2. Когато лицето страда от тежко мозъчно заболяване и в същото време е и неграмотно, може ли да се позове на хипотезите на чл.64, ал.2 ГПК и да иска възстановяване на срок. Поддържа се, че първият въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, а вторият въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивния съд. С обжалваното определение е оставена без уважение частна жалба на касаторката срещу определение от 03.10.2019 г. по гр.д. № 3405/2018 г. на Шуменския районен съд, с което е оставена без уважение молбата ѝ за възстановяване на срока за отговор на исковата молба по делото. Производството пред Шуменския районен съд е образувано по искова молба на Х. Ш. С. против Н. А. С., с която е заявена претенция с правна квалификация чл.108 ЗС за ревандикация на недвижим имот. До ответницата е изпратено съобщение и е указано за възможността за подаване на отговор в месечен срок по реда на чл.131 ГПК, като на 13.02.2019 г. е бил оформен отказ да бъдат получени книжата. Второ съобщение за насрочено съдебно заседание и изготвен проект за доклад по делото е получено от нейната дъщеря. На 22.04.2019 г. ответницата чрез своя процесуален представител е депозирала молба по чл.64 ГПК, в която е посочено, че същата е разбрала за образуваното дело от дъщеря си на 16.04.2019г. и че на 01.12.2017г. е претърпяла мозъчен инфаркт, като до момента е във възстановителен период и не може дълго да говори и да се движи. За да постанови обжалваното определение, Шуменският окръжен съд е приел, че действително ответницата е претърпяла мозъчен инсулт, но това се е случило значително преди релевантния момент и по делото не се установява болестта да е оказала влияние върху психическото ѝ здраве, а само върху двигателната активност. Прието е също, че дори ответницата да не възприема напълно обективно и правилно действителността, то това състояние не представлява „особени непредвидими обстоятелства“ по смисъла на чл.64 ГПК. Като такива са посочени природни бедствия, внезапно възникнали здравословни проблеми и други обективни обстоятелства, които не могат да бъдат предвидени и преодолени. С оглед данните по делото, че релевираните от молителката обстоятелства са настъпили преди около две години, е направен извод, че те нямат изненадващ или изключителен характер. Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, Върховният касационен съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК. За да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение е необходимо с него да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал.1 на чл.280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл.280, ал.2 ГПК/. Поставеният от касатора правен въпрос определя обективните рамки на извършваната от ВКС селекция на касационната жалба и следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства/ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС/. В конкретния случай Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о. намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на посоченото въззивно определение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. В случая поставените от касаторката да свързани въпроса са решени в съответствие с практиката на ВКС, според която особени непредвидени обстоятелства могат да бъдат природни бедствия, социални катаклизми, внезапно възникнали здравословни проблеми или смърт, както и други обективни обстоятелства, които не могат да бъдат предвидени и преодолени. Тоест това са обстоятелства, които имат изключителен, изненадващ и непреодолим характер и след като са настъпили в течение на срока, в който страната е следвало да извърши определено процесуално действие, обективно са ѝ попречили да го стори. В този смисъл е и посочената в изложението практика на ВКС /опр. № 26 от 21.01.2012г. по ч.гр.д.№ 611/2011г., I г.о. и др./, с която противоречие не е налице. Разрешаването на обуславящия изхода на спора правен въпрос в съответствие с практиката на ВКС изключва приложението и на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, във връзка с което никакви доводи не са изложени. С оглед изложеното касационно обжалване на обжалваното определение не следва да се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.,