Определение № 3201 от 29.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 853/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Богалита Трейд“ ЕООД срещу решение № 446 от 15.12.2023г. по в.т.д. № 468/2023г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 137 от 07.04.2023г. по т.д. № 122/2022г. на Окръжен съд – Пловдив.

С първоинстанционното решение са били отхвърлени предявените от касатора срещу „Обединена българска банка“ АД и „Визита Трейд Къмпани“ ООД искове по чл. 464, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че в полза на банката не съществуват вземанията по издадена на 21.05.2012г. по ч.гр.д. № 18609/2012г. на Софийски районен съд срещу „Визита Трейд Къмпани“ ООД заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК. Вземанията по заповедта са били за общо 40 256. 20 евро и 1 687. 59 лева, представляващи главница, лихви, такси и разноски, във връзка с договор за банков кредит от 14.04.2006г. с анекси, със законната лихва върху главницата (35 000 евро) от 12.04.2012г. до окончателното плащане. За принудителното събиране на вземанията е било образувано изпълнително дело № 1434/2021г. на ЧСИ Г. Г., по което касаторът е присъединен взискател.

Касаторът намира, че въззивното решение е недопустимо поради неконституирането на ипотекарни длъжници (Ж. Г. и Р. Г.), както неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна.

Неправилен е изводът на съда, че с извършеното от „Визита Трейд Къмпани“ ООД на 30.12.2009г. плащане на сумата от 47 837. 43 евро не е било погасено задължението по договора за кредит от 14.04.2006г. Не са били съобразени съставяни при „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД отчети, включително отчет № 39/30.12.2009г. и направено на 10.08.2010г счетоводно прихващане при „Визита Трейд Къмпани“ ООД, установено и от вещото лице по съдебната икономическа експертиза. Тази експертиза не е установила други изискуеми вземания на длъжника, които да бъдат погасени. На тази дата е станало и закриването на партидата по договора за кредит от 14.04.2006г. в счетоводството на кредитополучателя, което е било редовно водено. В иска по чл. 464, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника – кредитор е било да установи съществуването на вземанията.

Касаторът иска въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване и отменено, с уважаване на предявените искове.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото правни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Конкретно формулираните въпроси са:

1. Когато едно лице е длъжник по няколко кредитни отношения с един и същ кредитор, представлява ли по смисъла на чл. 76, изр. 2 „най-обременително“ за него от няколко задължения това, което е със забавени плащания при положение, че по другите кредитни отношения няма настъпили падежи на погасителни вноски, както и не е налице предсрочна изискуемост по тях?

2. Когато плащането става чрез задължаване и заверяване на банкова сметка (чл. 75 от ЗЗД), следва ли да се счита и да бъде погасено най-обременителното от няколкото еднородни задължения, които длъжникът има към един и същ кредитор?

Във връзка с тези два въпроса касаторът сочи касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

3. Евентуалното наличие на договорни отношения между ответника – кредитор и трето, неучастващо в производството по делото лице, има ли правно значение по конкретното дело, предвид уточненото правно основание на предявения иск по чл. 464 от ГПК и правното основание на конституираните страни? Признания на трети, неучастващи в делото лица, могат ли да бъдат съобразявани от решаващия съд при липса на доказателства за съществуване на договор между длъжника и трето неучастващо по делото лице за поемане на задължение към кредитора от страна на дружеството – длъжник или встъпване в дълг по чл. 101 от ЗЗД при положение, че третите лица са неучастващи?

4. Задължен ли е въззивният съд да мотивира въззивното решение, като обсъди всички направени доводи и възражения на ответника и въззиваема страна в отговора на исковата молба и отговора на въззивната жалба?

Касаторът счита, че по този въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с приетото в решение № 283 от 14.11.2014г. по гр.д. № 1609/2014г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 17 от 08.02.2016г. по гр.д. № 4121/2015г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 248 от 07.01.2020г. по гр.д. № 4193/2018г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 157 от 11.02.2016г. по т.д. № 3638/2014г. на ВКС, ТК, І т.о. и др.

5. Ако сметката на кредитора е заверена от сметката на кредитополучателя със сума по-голяма от дължимото, има ли пречка кредитополучателят да осчетоводи това заверяване до вземането, което има към кредитора по договора за кредит, като се ползва от издадения му банков документ като първичен счетоводен такъв? Вземането погасено ли е след заверяване сметката на кредитора, как става погасяването?

От „Обединена българска банка“ АД, насрещна страна по жалбата, е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

Не е подаван отговор от „Визита Трейд Къмпани“ ООД, също насрещна страна в производството.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от „Богалита Трейд“ ЕООД срещу „Обединена българска банка“ АД, правоприемник на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, и „Визита Трейд Къмпани“ ООД отрицателни установителни искове по чл. 464, ал. 1 от ГПК, въззивният съд е приел, че касаторът е кредитор на „Визита Трейд Къмпани“ ООД за сума от 214. 45 лева въз основа на влязло в сила решение на Районен съд – Пловдив. За вземането през 2018г. е бил издаден изпълнителен лист и касаторът се е присъединил като взискател по изпълнително дело № 20219150401434 на ЧСИ Г. Г., рег. № 915 на КЧСИ с длъжник „Визита Трейд Къмпани“ ООД. Това дело е било образувано на 20.08.2012г. (първоначално пред ЧСИ С. Я., съответно пред ЧСИ С. Г.), след издадени на 21.05.2012г. в полза на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 18609/2012г. на Софийски районен съд. Вземанията на банката, в последствие потвърдени в производство по чл. 422 от ГПК, са били в размер съответно на 35 000 евро незаплатена главница по договор за банков кредит от 14.04.2006г., изменен и допълнен с анекс № 1 от 24.08.2006г., анекс № 2 от 27.03.2008г., анекс № 3 от 25.08.2008г., анекс № 4 от 28.12.2009г., анекс № 5 от 30.06.2010г., анекс № 6 от 26.07.2010г., със законната лихва от 12.04.2012г. до изплащане на вземането, 3 758. 56 евро редовна лихва за периода от 27.12.2010г. до 25.03.2012г., 1 497. 64 евро наказателна лихва за периода от 27.12.2010г. до 11.04.2012г., както и 1 687. 59 лева държавни такси за удостоверение от ЦРОЗ и разноски по делото.

Относно основното твърдение на касатора в настоящото производство за погасяване още на 30.12.2009г. на сумите по издадените срещу „Визита Трейд Къмпани“ ООД заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист чрез еднократно задължаване на разплащателната сметка в евро с IBAN: [банкова сметка] и заверяване на буферна сметка на банката със сума от 47 837. 43 евро (чл. 75 от ЗЗД), съгласно изразената изрична воля от страна на длъжника (чл. 76, ал. 1 от ЗЗД), въззивният съд е приел, че то е неоснователно. Според въззивния съд не се е установило плащане, чрез което да са погасени задълженията по договора за кредит от 14.04.2006г. В този смисъл са били съобразени събраните по делото писмени доказателства и заключение на съдебна икономическа експертиза (с уточнение).

По-конкретно „Визита Трейд Къмпани“ ООД е било кредитополучател по четири договора за кредит, сключени с банката – от 16.04.2003г. - за 300 000 евро, от 06.06.2005г. – за 100 000 евро, от 14.04.2006г. – за 90 000 евро, и от 24.08.2006г. – за 70 000 евро. На 25.04.2005г. е бил сключен договор за револвиращ банков кредит с „Машрумс“ ООД, а на 23.06.2010г. – договор за овърдрафт с „Фунги“ ООД, свързани с „Визита Трейд Къмпани“ ООД лица. На 30.12.2009г. от сметка на „Визита Трейд Къмпани“ ООД са прехвърлени по разчетна сметка „Други кредитори“ с партида „Райфайзенбанк“ 47 372. 43 евро. От счетоводните записвания при длъжника не може да бъде установено какви точно задължения, по кое от кредитните задължения към банката и в какъв размер е било погасено, поради което, според въззивния съд, не може да бъде прието и погашение на задълженията по договор за кредит от 14.04.2006г. По делото е бил приет като писмено доказателство анекс № 6 от 26.07.2010г., съгласно който „Визита Трейд Къмпани“ ООД и „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, страни по договора за кредит от 14.04.2006г., са се съгласили, че задължението на кредитополучателя към банката е общо 42 044. 33 евро, като сумата е трябвало да бъде платена до 05.08.2010г. Едва след тази дата (10.08.2010г.) при кредитополучателя е била закрита партидата по договора за кредит от 14.04.2006г. (погасяване на задълженията чрез прихващане), в който смисъл е заключението на съдебната икономическа експертиза. Същевременно съгласно счетоводните регистри при банката със сумата от 47 372. 43 евро са били погасени задължения с настъпил падеж – 35 017. 68 евро по три договора за кредит с „Визита Трейд Къмпани“ ООД (от които 3 003. 72 евро по процесния договор за кредит от 14.04.2006г.) и 5 697. 30 евро по договор за кредит със свързаното лице „Машрумс“ ООД. След погашенията остатъкът от 6 657. 45 евро е бил прехвърлен обратно по сметка на „Визита Трейд Къмпани“ ООД. Впоследствие процесният кредит е бил обявен от банката за предсрочно изискуем към 01.03.2012г. при просрочени 15 вноски от общо 9 375 евро и последно плащане от 25.01.2011г. (317. 33 евро просрочена редовна главница).

От касатора е било представено писмо вх. № 65-60 от 03.02.2022г., с което „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е уведомено, че на основание чл. 76, ал. 1 от ЗЗД със сумата от 47 837. 43 евро дружеството е избрало и погасява вземането, което банката има по договор за кредит от 14.04.2006г. Документът не е бил приет като писмено доказателство по делото.

От въззивния съд е било отречено качеството на Ж. Г. и Р. Г. ипотекарни длъжници, само при което би имало основание за конституирането им като страни в производството.

С оглед решаващите мотиви на въззивния съд в решението му, първите два материалноправни въпроса не са въпроси от значение за изхода на делото, съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – част от правния спор и обусловили правните изводи на въззивния съд. Те касаят хипотезата, при която липсва уговорка за реда на погасяване на задължението и длъжникът не е направил избор, при което погасяването на задължението се извършва по реда на чл. 76, ал. 1, изр. 2 или изр. 3 от ЗЗД. По делото въззивният съд е разглеждал друга хипотеза - дали при липса на уговорка между страните за реда на погасяване на задълженията е имало направен избор от длъжника кое от няколкото еднородни задължения погасява, който да обвързва кредитора. Това е поради изложените в исковата молба на самия касатор – ищец по исковете по чл. 464, ал. 1 от ГПК твърдения, поддържани в хода на цялото производство - че при липса на уговорки между „Визита Трейд Къмпани“ ООД и „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД за реда на погасяване на задълженията по договора за кредит от 14.04.2006г., при съществуващи еднородни парични задължения на кредитополучателя към банката, „Визита Трейд Къмпани“ ООД е избрало да погаси задълженията по този договор за кредит и изборът му обвързва банката - кредитор (т. 1 от Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019г. по тълк. дело № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС). В този смисъл касаторът се е позовал на счетоводните записвания при „Визита Трейд Къмпани“ ООД и писмо вх. № 65-60 от 03.02.2022г., с което „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е уведомено, че със сумата от 47 837. 43 евро се погасява вземането по договор за кредит от 14.04.2006г. Относно счетоводните записвания е било прието, че не установяват избор да се погасят изцяло задълженията по договора от 14.04.2006г. към момента на плащането, а писмо вх. № 65-60 от 03.02.2022г. не е било прието като доказателство по делото.

Третият материалноправен въпрос също не е от значение за изхода на делото. В мотивите си въззивният съд не е обсъждал договорни отношения между банката и трето, неучастващо в производството по делото лице, нито признания на такова лице. Това е, тъй като е било отречено качеството на Ж. Г. и Р. Г. ипотекарни длъжници.

Същото е по отношение на петия поставен въпрос (материалноправен), който е и хипотетичен. По същество от въззивния съд е било прието, че липсва установено погашение на задълженията по договора за кредит от 14.04.2006г. чрез плащане. Възприето е било погашение съответно на счетоводните записвания при банката - погасени задължения с настъпил падеж – 35 017. 68 евро по три договора за кредит с „Визита Трейд Къмпани“ ООД, от които 3 003. 72 евро по договора за кредит от 14.04.2006г., и 5 697. 30 евро по договор за кредит със свързаното лице „Машрумс“ ООД. Остатъкът от 6 657. 45 евро е бил прехвърлен обратно по сметка на „Визита Трейд Къмпани“ ООД.

Във връзка с трети и пети от въпросите от касатора не е посочено и обосновано допълнително основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК, само при което касационно обжалване може да бъде допуснато.

Четвъртият процесуалноправен въпрос, уточнен и конкретизиран с оглед правомощията на касационната инстанция като такъв относно задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и доказателства на страните, е въпрос от значение за изхода на делото. Според касационната жалба на „Богалита Трейд“ ЕООД въззивният съд е допуснал процесуални нарушения, като не е обсъдил доводите на страната, нито е съобразил доказателствата по делото в пълнота.

По отношение на въпроса не е налице поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК и касационно обжалване не може да бъде допуснато. Не се установява противоречие на въззивното решение със задължителната практика на Върховния касационен съд, обективирана в т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 от 04.01.2001г. по гр. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС на РБ и т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС (мотиви), нито казуалната практика на този съд в посочените от касатора съдебни решения. Въззивният съд е обсъдил релевантните с оглед предмета на делото обстоятелства. Съобразил е съставяните при „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД отчети, считано от 30.12.2009г. и направените при „Визита Трейд Къмпани“ ООД счетоводни записвания, включително от 10.08.2010г. Съобразено е било и заключението на вещото лице по съдебната икономическа експертиза с уточнението. Въз основа на тези обстоятелства и доказателства е направен извод, че задълженията по договора за кредит от 14.04.2006г. не са били погасени от „Визита Трейд Къмпани“ ООД с плащането от 30.12.2009г. Правилността на този извод на въззивния съд не може да бъде съобразявана във фазата по допускане на касационно обжалване. Касаторът е направил оплакване за неправилно разпределена доказателствена тежест по делото, но липсва формулиран правен въпрос в този връзка, по който касационният съд да дължи произнасяне.

По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – Пловдив.

С подадения отговор на касационната жалба „Обединена българска банка“ АД е поискало присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащането на правната помощ, такива разноски в касационното производство следва да бъдат присъдени - 150 лева.

Воден от горното съдът