Определение № 12 от 13.01.2009 г. на ВКС по т. д. № 307/2008 г.

Образувано е по частна жалба на “Т” О. срещу разпореждане № 116 от 22.07.2008 г. по ч.т.д. № 156/2008г. на Бургаския апелативен съд. С частната жалба е наведено оплакване за незаконосъобразност, допуснати нарушения на съществени процесуални правила и необоснованост. Ответникът по частната жалба “Е” О. изразява становище за оставянето й без уважение по съображения, изложени в писмения му отговор по чл.276 ГПК. Настоящият състав на ВКС, второ отделение на търговска колегия, като взе предвид доводите на страната във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК и данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. С обжалваното разпореждане е върната подадената от настоящия жалбоподател частна касационна жалба срещу постановеното от същия съд определение № 102 от 02.07.2008 г., с което се оставя в сила определението на Бургаския окръжен съд, с което е допуснато обезпечение на предявения от “Е” О. иск, предмет на т.д. № 187/2008 г. чрез спиране на изпълнението по образуваното срещу ищеца изп.д. № 20087030400023/2008 г. на ЧСИ Г. М. В съобразителната част на разпореждането е прието, че настоящият жалбоподател не е изпълнил указанията на съда, дадени му с т.2 на разпореждане № 107 от 15.07.2008 г. и поради неотстраняване на нередовността й, частната касационната жалба следва да се върне. Разпореждането е правилно. Обжалваното от настоящия жалбоподател определение е от категорията на визираните в чл.274, ал.3 ГПК съдебни актове, които подлежат на факултативно касационно обжалване, доколкото са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. В законоустановения срок същият не е изпълнил указанията на съда по т.2 от разпореждането му да посочи същественият за делото процесуалноправен въпрос, по който произнесъл въззивният съд да се е произнесъл в обжалваното определение и съответно дали това произнасяне е в отклонение от практиката на ВКС, съответно противоречиво разрешаван от съдилищата или от ВКС или в какво се изразява непълнотата, неяснотата или противоречивостта на приложимия закон, както и да аргументира становището си по допустимостта на обжалването, поради което законосъобразно въззивният съд е приел, че частната касационна жалба не отговаря на изискванията на чл.284, ал.3, т.1 ГПК и като нередовна подлежи на връщане съобразно нормата на чл.286, ал.1, т.2 ГПК. Поддържаният в частната жалба довод за незаконосъобразонст на обжалваното разпореждане е неоснователен. Изискванията на чл.284 ГПК при факултативното обжалване не се изчерпват с общите условия за процесуална допустимост на жалбата – подаването й в срок, обжалваемост на съдебния акт, наличието на интерес и легитимация, както неоснователно се поддържа от жалбоподателая, но следва да съдържа и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. В контекста на изложеното следва да се приеме, че с приподписването на частната касационна жалба от процесуалния представител на жалбоподателя и представянето на пълномощното му към нея, без да са посочени визираните в чл.280, ал.1 ГПК критерии за селекция на жалбата, същият не е отстранил указаните му нередовности и поради несъответствието й с изискванията на чл.284 ГПК, законосъобразно въззивният съд е приложил разпоредбата на чл.286, ал.1, т.2 ГПК. По изложените съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното определение е постановено при спазване на закона и следва се остави в сила. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ отделение при Търговска колегия