Определение № 390 от 23.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 71/2012 г.

Производство по чл. 288 във вр. чл. 280 от ГПК. С решение от 11.07.2011 г. по гр. д. № 14923/2010 г. на Софийския градски съд, ІІ-А гражданско отделение след отмяна на решението от 06.08.2010 г. по гр. д. № 13166/2007 г. на Софийски районен съд, 31 състав в частта, с която е определен размерът на личен принос на Р. Г. С. – К. в придобиването на недвижим имот, на 653389.50/801130 идеални части е определен такъв в размер на 61130/169713 идеални части (36 %) по иска с правно основание чл. 21, ал. 1 СК (отм.), предявен от Р. Г. С. – К. против Н. Б. К. и е оставено в сила решението в останалата му част – за отхвърляне на претенцията на Н. Б. К. против Р. Г. С. – К. на същото основание за признаване на личен принос в придобиването на имота от 720000/801130 ид. части. За да достигне до този резултат въззивният съд е приел, че правото на собственост върху имот, придобит от жилищностроителна кооперация, се придобива с издаването на нотариалния акт. Въз основа на решение на общото събрание на Ж. за извършване разпределение на обектите, е съставен окончателен протокол, с който имотът е предоставен на страните, които тогава са били в брак. На тяхно име е и съставеният за имота нотариален акт, поради което е направен извод, че имотът е придобит в условията на СИО. Приложените разходни касови ордери от 02.10.1993 г.; 08.10.1993 г.; 26.10.1993 г.; 19.11.1993 г. и 26.11.1993 г. не установяват, че с тях ищецът е извършвал плащания с лични средства за придобиването на жилището. Като обвързващи съда са приети квитанции към приходни касови ордери общо за сумата от 61 130 неденом. лв.– от 27.05.1994 г.; 01.07.1993 г. и 30.04.1996 г., защото те съответстват на записванията за разходите по приложената справка за изграждането на процесния имот, за която е установено, че съдържа данни за всички вложени в него средства, както и че въпросните плащания са извършени от съпругата, с нейни предбрачни средства. За меродавна цена на имота е възприета посочената в окончателния разпределителен протокол – 169 713 неденом. лв., тъй като в правомощията на общото събрание на Ж. е да приема окончателната цена на имотите (чл. 28, ал. 1, т. 6 Закона за жилищностроителните кооперации). Разликата между действително платеното за имота и посоченото в протокола създава единствено облигационна обвързаност между Ж. и член-кооператора и не рефлектира върху вещнотранслативния ефект на съставения нотариален акт. Затова е прието, че личният принос на съпругата в придобиването на процесния имот възлиза на 61 130/169 713 идеални части. Против решението на въззивния съд са постъпили касационни жалби и от двете страни. В изложението към жалбата на Н. Б. К. се поддържа, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като обуславящият правен въпрос каква е базата за определяне на по-голям дял от общото имущество, придобито при условията на съпружеска имуществена общност, съобразно приносът на всеки от съпрузите за това, е решен в противоречие с ППВС № 5/1972 г. Сочи се и че въззивният съд се е произнесъл по правните въпроси: към кой момент следва да се определи цената на имота, който придобива член – кооператор в Ж. при положение, че внесените за имота суми надхвърлят посочената в окончателния разпределителен протокол негова цена и там не е постановено възстановяване на разликата; определящи ли са за личния принос на съпруга, който ги извършва, тези плащания на суми за придобиването на една вещ, които надвишават нейната цена; до кой момент предоставените от единия съпруг суми следва да се считат, че са вложени за придобиването на отделен обект (имот) при осъществяван строеж на сграда и не покриват разходите за довършителни работи, които имат значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. В изложението към жалбата на Р. Г. С. се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по правния въпрос налице ли е съпружеска имуществена общност по отношение на имот, придобит от Ж., когато стойността му е покрита с личните средства на единия съпруг отпреди брака макар, че нотариалният акт е издаден по време на брака. Сочи се, че въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата, за което се прилага Решение № 737/21.12.2002г. на ВКС по гр.д. №374/2002г., І г.о., както и че е от значение за развитието на правото. От ответниците по жалба Р. Г. С. изразява становище, че липсват основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените от Н. Б. К. правни въпроси, както и че въззивното решение за отхвърляне на претенцията на последния, е по същество правилно. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5 000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационните жалби са подадени в срок, редовни са и са допустими. Касационното обжалване следва да бъде допуснато. Поставените правни въпроси: 1/ каква е базата за определяне на по-голям дял от общото имущество, придобито при условията на съпружеска имуществена общност; 2/ към кой момент следва да се определи цената на имота, който придобива член – кооператор в Ж. при положение, че внесените за имота суми надхвърлят посочената в окончателния разпределителен протокол негова цена и там не е постановено възстановяване на разликата и 3/ до кой момент предоставените от единия съпруг суми следва да се считат, че са вложени за придобиването на отделен обект (имот) при осъществяван строеж на сграда и не покриват разходите за довършителни работи, обуславят въззивното решение, поради което е налице общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК. Доколкото се поддържа по първият от тях да е налице противоречие с ППВС № 5/1972 г., е налице основанието за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По другите два правни въпроса, които се посочи по – горе да обуславят делото, на настоящия състав не е известна съдебна практика, което налага, че същите имат претендираното значение за точното приложение на закона и за развитието на правото – т. е. основание за допускане на касационно обжалване на решението по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Останалите повдигнати от страните въпроси - определящи ли са за личния принос на съпруга, който ги извършва, тези плащания на суми за придобиването на една вещ, които надвишават нейната цена; налице ли е съпружеска имуществена общност по отношение на имот, придобит от Ж., когато стойността му е покрита с личните средства на единия съпруг отпреди брака макар, че нотариалният акт е издаден по време на брака, не обуславят делото, защото по първия въззивният съд не се е произнасял, а по втория е приел, че разходите за придобиването на имота не са понесени изцяло с лични средства на един от съпрузите. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение