Определение № 4223 от 25.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3086/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. С определение № 1621 от 17.06.2024 г. по в. ч. гр. д. № 1174/2024 г. на Пловдивския окръжен съд, V-ти състав, е потвърдено определение № 4318 от 08.04.2024 г. по гр. д. № 13389/2023 г. на Пловдивския районен съд, VI-ти състав, с което е върната исковата молба по предявените от Б. Х. и от „Б.“ ЕООД срещу ЗАД „Армеец“ обратни искове за сумите от по 14 500 лв. главница и 440 лв. лихва, считано от 18.12.2020 г. до 15.09.2023 г. Въззивният съд е приел, че срещу Б. Х. и „Б.“ ЕООД са били предявени искове по чл.49 и чл.45 ЗЗД за солидарно заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП. С отговора на исковата молба двамата ответници са поискали привличането на трето лице-помагач ЗАД „Армеец“ АД и са предявили обратни искове срещу него. По указание на съда са уточнили недостатъците на исковата молба по обратните искове, включително с посочване на конкретно искане за конкретна сума въз основа на посочените факти. С определение № 637/16.01.2024 г. районният съд е конституирал ЗАД „Армеец“, приел е за съвместно разглеждане обратните искове срещу него, като е указал на ищците да отстранят идентични нередовности на исковете, като формулират надлежно искане /петитум/, като индивидуализират вземането за главница съобразно изложената за него фактическа обстановка. Със заявление от 28.03.2024 г. ищците по обратните искове са преповторили описания петитум – ответното дружество да бъде осъдено да заплати на всеки от тях сумата от 14 940 лв., от които 14 500 лв. главница и 440 лв. лихва, считано от 18.12.2020 г.до завеждане на исковата молба в съда по първоначалния иск - 15.09.2023 г., както и лихва до окончателното плащане. При тези данни въззивният съд е приел, че правилно районният съд е върнал исковата молба по обратните искове. Налице е неясен петитум, тъй като в искането не е посочено основанието, пораждащо паричната претенция на ищците по обратните искове. Не било посочено в какво се състои искането, а само размерът на главниците, лихвите и периодът на тези лихви. Не било ясно в каква връзка се търсят тези суми – на договорно или на извъндоговорно основание, какво представляват по естеството си тези суми – обезщетение или нещо друго; нямало никаква индивидуализация и отнасяне към фактология. Ако сумите се търсят на договорно основание, необходимо е да се посочи и правоотношението, въз основа на което се претендира заплащането им. Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от Б. Х. и „Б.“ ЕООД. Жалбоподателите считат, че дадените им указания да уточнят петитума на предявените от тях обратни искове, като индивидуализират вземането за главница съобразно изложената фактическа обстановка, е неправилно, затова неправилно е и последвалото определение за връщане на обратните искове. Фактическата обстановка е била уточнена и не е било необходимо тя да се повтаря в самия петитум на исковата молба, тъй като петитумът е искане и там не се сочат факти. Още в отговора на исковата молба било посочено основанието на исковете – наличието на застрахователна полица с изрично посочен номер на застраховка гражданска отговорност. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следния въпрос: Неизпълнението на неправилни или неясни указания влече ли след себе си неблагоприятни последици за ищеца по обратен иск срещу застраховател и основание ли е за прекратяване на производството по този иск. По този въпрос въззивното определение влизало в противоречие с решение № 50034 от 22.03.2023 г. по гр. д. № 1375/2022 г. на ВКС, I-во г. о. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема, че частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване пред ВКС определение на въззивен съд, с което се потвърждава преграждащо определение на първата инстанция. Налице е поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос. Постоянна е практиката на ВКС, че неизпълнението на неправилни или неясни указания не влече след себе си неблагоприятни последици за ищеца, включително и не може да е основание за прекратяване на делото или за обезсилване на първоинстанционното решение. В този смисъл е посоченото от жалбоподателите решение № 50034 от 22.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1375/2022 г., I г. о., както и изброената в него практика - решение № 160 от 18.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 839/2009 г., III г. о., решение № 434 от 13.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 700/2009 г., I г. о., определение № 128 от 13.03.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 535/2011 г., I г. о., а също и определение № 869 от 12.12.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 776/2012 г., IV г. о., определение № 891 от 28.11.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6523/2014 г., IV г. о., определение № 146 от 20.04.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1356/2022 г. Обжалваното въззивно определение противоречи на тази практика, тъй като не отчита значението на дадените от районния съд неправилни указания за отстраняване на недостатъците на исковата молба по обратния иск. Данните по делото сочат, че още в отговора на исковата молба Б. Х. и „Б.“ ЕООД са посочили, че към момента на настъпване на процесното ПТП причинителят на вредата е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗАД „Армеец“ по полица BG11/1200009501137. По тази причина е направено искане за привличане на застрахователното дружество като трето лице-помагач и приемане на обратни искове срещу него за сумата, равняваща се на уважената част от първоначалния иск. В отговор на дадени от съда указания за отстраняване на нередовности на исковата молба по обратните искове Б. Х. и „Б.“ ЕООД са уточнили, че имат правен интерес, който произтича от качеството им на ответници по първоначалния иск и наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Уточнили са по размер и самите искове за главница и лихви, както и периода на лихвата, като са формулирали съответен петитум, с който се претендира присъждането на посочените от тях суми. В т.7 от уточнителната молба № 4120/12.01.2024 г. е посочено изрично, че към момента на причиняване на вредата „Б.“ ЕООД е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗАД „Армеец“ по полица BG11/1200009501137; че тази застраховка ангажира застрахователя да репарира щетите, причинени от ползващото се трето лице - Б. Л. Х., който е и причинителят на ПТП. При тези уточнения, направени още преди съдът да конституира ЗАД „Армеец“ като трето лице-помагач и преди да приеме за съвместно разглеждане обратните искове срещу него, дадените повторно указания с определение № 637/16.01.2024 г. на Пловдивския районен съд „да формулира надлежно искане /петитум/ на обратния иск, като индивидуализира вземането за главница съобразно изложената от него фактическа обстановка“, са неправилни и неизпълнението им не влече неблагоприятни последици за ищците по обратните искове и не може да доведе до връщане на исковата молба. Исковата молба по обратните искове отговаря на изискванията на чл.127 ГПК, в нея има както изложение на обстоятелствата, от които произтичат исковете /наличие на застраховка „Гражданска отговорност“ при застрахователя ЗАД „Армеец“ - чл.127, ал.1, т.4 ГПК/, така и уточнение в какво се състои искането с ясно посочен размер на паричните претенции и период на търсената лихва – чл.127, ал.1, т.5 ГПК. Тази искова молба подлежи на разглеждане от съда. Това налага отмяна на обжалваното определение на въззивния съд и на оставеното с него в сила преграждащо определение на първата инстанция и връщане на делото за разглеждане на предявените обратни искове. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,