Определение № 4010 от 22.08.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4779/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. В. С. и Я. Н. С., чрез процесуалния си представител адвокат А. Д. от АК - София, срещу решение № 165 от 14.06.2024 г. по в.гр.д.№98/2024г. на Добричкия окръжен съд, в частта, с която като е потвърдено първоинстанционното решение №999/22.12.2023 г. по гр.д.№ 98/2023г., са отхвърлени предявените от касаторите срещу Б. С. В. осъдителни искове с правна квалификация чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на Я. Н. С. сумата от 5 001 лв. и на Д. В. С. сумата от 5 001 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищците болки и страдания, причинени от ответника на 28.01.2019г., вследствие прекратяване на водоподаването в имота на ищците, намиращ се в [населено място], [улица], с идентификатор № *** по КК и КР на [населено място]. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат уважени със законните последици. В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите, които счита, че имат значение за точното и еднакво прилагане на закона и за развитието на правото: 1.Ако по обективни причини не е установен точният начин на извършване на противоправното деяние /в процесния случай - прекъсване на водоподаването, защото същото прекъсване на водоподаването е извършено в мазето на лицето, което го е прекъснало и не е и няма как да е видимо за трети лица/, следва ли лицето да отговаря по чл. 45 ЗЗД, ако от фактите по делото е ясно, че същото е прекъснало водоподаването. 2.Ако безспорно е установено по делото, че противоправното деяние е извършено от едно измежду няколко лица, но без обективна възможност да бъде установено точно кое лице измежду групата лица е делинквентът, то приложима ли е разпоредбата на чл. 53 ЗЗД, т.е. всички лица следва ли да отговарят солидарно. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Б. С. В., чрез процесуалния си представител адвокат П. А. от АК-Добрич, изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, в обжалваната му част, респ. за неоснователност на касационната жалба.Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирани лица, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, в обжалваната му част, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е приел за установено, че УПИ ***-*** в квартал № 42 по ПУППРЗ на ЦГЧ [населено място], ЕКНМ *** е съсобствено между процесуалния представител на ищците - А. З. Д. и ответника Б. В. като в него се намират къщата на ответника и къщата, която са ползвали ищците през месец януари и месец февруари 2019г.Посочено е, че до края на м. януари 2019г. жилището, обитавано от Д. и Я. С., и това, собственост на Б. В., са били водоснабдени от общ водопровод.Впоследствие на 30.01.2019г. ответникът, след изграждане по негова и по поръчка на сина му С. С. на ново трасе, самостоятелно се е присъединил към ВиК мрежата, в която насока е и констативния протокол № 025306 от 30.01.2019г., издаден от „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, съгласно който е монтиран и пломбиран водомер № 1821077688, с пломба на входящия холендър № 0927270, за абонат С. С. на адрес [улица]. Съгласно констативен протокол № 021370, издаден от „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, на 20.02.2019 г., е монтиран и пломбиран водомер № 1821077585, с пломба на входящия холендър № 953322, за абонат А. Д. на адрес [улица]. С разрешително № 25- 000585/26.02.2019 г., издадено от „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, е разрешено на А. З. Д., в качеството му на собственик на имот с идентификатор ***, да се включи в уличния водопровод по [улица]. Установено е, че за времето от 28.01.2019г. до 25.02.2019 г., в имота, обитаван от ищците, водоподаването е било преустановено. По делото е прието заключението на съдебно-медицинска експертиза, според което ищците страдат от множество хронични заболявания, диагностицирани преди много години, които заболявания са в резултат на възрастови изменения, като атеросклероза, непълноценен хигиенно-диетичен режим и др. Д. С. е била хоспитализирана през месец март 2019г. поради изостряне на съществуваща от много години сърдечна недостатъчност.Посочено е, че дори и при спряно водоподаване в дома на ищците, това обстоятелство не би могло да повлияе на тяхното здравословно състояние - достатъчно условие е Д. и Я. С. да приемат вода в количества, съобразени с тяхната възраст, общо физическо и здравословно състояние. Вещото лице е приело, че спирането на водоподаването по никакъв начин пряко или косвено не е оказало влияние върху протичането на диагностицираните заболявания на ищците.По отношение на емоционалното състояние, е приело, че в неговия аспект на тревожност, негативна, отрицателна емоция, не би могло да се установи причинно-следствена връзка между описаното състояние на ищците и нарушеното водоподаване в техния дом през процесния период. Посочено е, че по делото са събрани гласни доказателства като свидетелят Н. Б. Н. е заявил, че е запознат с отношенията между страните от споделеното му от неговия познат З. Д. /зет на ищците и баща на собственика на обитавания от тях имот А. З. Д./ за прекъснатото от ответника водоподаване в дома на С. през м. януари 2019 г. През този период от близо от месец /на липса на вода/ св. Н. се е наложило да помага на З. Д. при снабдяването на ищците с туби вода. По същото време Я. С. постъпил в болница за лечение на сърдечното му заболяване. С., предвид тяхната напреднала възраст, споделили на свидетеля, че е неприятно без вода.Н. заявил, че единствено съседът на ищците, когото той не познава, е възможно да е спрял водата в дома на С., защото „водата минава оттам“. Свидетелката Д., посочила, че познава Я. С., покрай приятелството си с неговите дъщеря и зет /З. Д./. Заявила, че през 2019 г. ищците са имали „проблеми с водата“. Я. С. попитал съседа си и той му признал: „Аз спрях водата“. Спирането на водата продължило повече от един месец, като по това време ищцата се лекувала в болницата.Свидетелката изрично е пояснила, че здравословните проблеми при ищците датират отпреди процесния период на липсата на водоподаване в техния имот. Д. М., главен експерт при „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, разказала, че се е запознала с ищците по време на водния цикъл, осъществен в [населено място].През м.януари 2019г. свидетелката посетила заедно с полицейски служител дома на С., поради прекъснато водоснабдяване.Въпреки, че не е влизала в имота на ищците, заявила, че „Собственикът на къщата на [улица] беше прекъснал водоснабдяването на [улица]“, която информация и е споделена от ищеца.Свидетелката не е проследила откъде минава трасето на водоснабдяването на процесния имот, както и лично не е установила дали действително водоснабдяването в имота на ищците е било преустановено. Свидетелят С. Б. С. - син на ответника, посочил, че през 2019 г., когато в [населено място] се е реализирал „Интегриран проект за подобряване на водния сектор на [населено място]“, т.нар. „Воден цикъл“, чийто строително-монтажни дейности са осъществени в периода от 07.08.2017 г. до 23.11.2020г., заедно с неговия баща са взели решение да подменят старата канализационна система, свързваща непосредствено дома на ответника с уличния водопровод.В тази връзка ангажирали работници за прокопаване на канал за подмяна на старите корозирали метални тръби с нови PVC и прокарване на ново трасе до уличния водопровод.За целта С. поискали разрешение от съседа д-р С. новото трасе за водоподаване да премине през неговия имот.Свидетелят категорично заявил, че изграденото ново трасе е успоредно на съществуващото до момента „старо“ трасе, намиращо се в отделен изкоп, в който е запазена „старата тръба“, която и към настоящия момент не е премахната. Посочил, че Д. и Я. С. през времето на подмяната на водопровода са обитавали, както процесния имот /с административен адрес: [населено място], [улица]/, така и жилището им /с административен адрес: [населено място], [улица], ет. 1, ап. 1/, факт лично възприет от него и основаващ се на наблюдения как ищците „влизат и излизат“ от двата имота. Изрично е отрекъл той или неговият баща да са „спирали“ водата на ищците, доколкото всички процедури по „спиране и пускане на стария и новия водопровод“ са извършени от служители на „Водоснабдяване и канализация Добрич“АД. Заявил, че преди подмяната на водопроводната инсталация, трасето на тръбите, захранващо имота на ищците е преминавало през мазето на къщата на ответника като преди направата на новото трасе, ответникът е предупредил ищеца за намеренията си, като Б. С. предложил на Я. С. също да се прокара ново трасе. Посочил, че „малко по-късно“ и ищците са се присъединили към ВиК мрежата чрез полагане на „нова тръба“ по друго трасе през двора на „съседния блок, в който имат имот и там им е по-удобно“. Свидетелят заявил, че е възможно по „старата тръба“ водоподаването да е спряно, тъй като липсва водомер, който да отчита доставените обеми вода. Свидетелят Д. Д. посочил, че съществувала уговорка между собствениците в Етажната собственост в жилищната сграда - бл. 4 на [улица], [населено място], за даване на разрешение на съседите Я. С., зет му З. и дъщеря му М. да прокопаят канал, в който да се положат тръби, за да осигурят водоподаване за имота си.Според свидетеля ищците са обитавали и къщата и апартамента до продажбата на последния. Свидетелят П. М. - живущ в [населено място], [улица], ет. 2, ап. 6, заявил, че през 2019 г. е извършена подмяна на водопровода по [улица], като в този период водоснабдяването в жилището му е спирало, но за кратко; заявил, че не е запознат с отношенията между страните и с техните спорове. Според М. при изграждане на водния цикъл ищците са обитавали къщата на [улица], а не апартамента в жилищната сграда на [улица]. Свидетелят Г. Г. заявил, че през 2019 г. синът на ответника го е извикал да му помогне при прокопаване на канал в имота на Б. В.. Свидетелят е отрекъл при извършване на изкопните работи да е прекъсвано водоподаването към имота на ищците. Наложило се е само да положат тръба в изкопа, а служители на „ВиК Добрич“ извършили свързването към водоснабдителната мрежа. По време на тяхната работа по полагане на тръбата никой от съседите, включително и ищците, не е заявил някакви претенции или противопоставяне към тяхната работа. Г. е категоричен в своите показания, че той и наетите от С. още трима души не са извършвали никакви действия, както по прекъсване на водоподаването, така и по свързването на „новата тръба“ с водопровода на улицата. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел от правна страна, че изложените в исковата молба обстоятелства сочат на искове с правна квалификация чл. 45 ЗЗД, като за да е осъществен фактическия състав на разпоредбата на чл. 45 ЗЗД е необходимо да са налице кумулативно деяние /действие или бездействие/, вредоносен резултат от това деяние, противоправност на деянието и причина връзка между него и вина, която се предполага. Изложени са съображения, че съобразно общите правила за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес всяка от страните следва да докаже онези факти и обстоятелства, от които извлича изгодни за себе си правни последици като при иск за обезщетение за непозволено увреждане в тежест на ищеца е да проведе пълното и пряко доказване на всички обективни елементи от фактическия състав на деликта като единствено субективният елемент - вината се предполага от закона до доказване на противното от деликвента. Прието е, че в случая не е доказано между поведението на ответника и предизвикания, според твърденията в исковата молба, вредоносен резултат - нервно и психическо разстройство, физически неудобства и психически дискомфорт, емоционален стрес и притеснения, породени от липсата на водоподаване в имота на ищците, довели до тревожност, ограничение на социалните контакти, психически дискомфорт, неудобство чувство на непълноценност; душевни страдания, стрес, психическа несигурност, дискомфорт, емоционална нестабилност, всичко това в резултат на лишаването на ищците от възможността да задоволят своя основна, базова потребност - осигуряване на всеобщ и равен достъп за всички до безопасна питейна вода на достъпна цена. Изложени са мотиви, че въпросът за авторството на деянието следва да бъде изведен от категорични доказателства, отхвърлящи всяко съмнение относно личността на делинквента, а в случая не е било проведено пълно доказване на този факт.Посочено е, че свидетелските показания на Д., М. и Н., възпроизвеждат изцяло споделеното им от ищците относно релевантните за делото обстоятелства като нито един от тези свидетели не заявява лични и непосредствени впечатления от подлежащите на установяване факти и обстоятелства. По делото не са били ангажирани други доказателства, обосноваващи безспорен и категоричен извод относно наличието на вредоносни действия от страна на Б. В., довели до преустановяването на водоподаването в имота, обитаван от Д. и Я. С. през заявения в исковата молба период. Взето е предвид, че по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установи кой е демонтирал индивидуалния водомерен възел, евентуално включващ спирателен кран, водомер, фитинги и тръбни участъци, поради което не е доказано твърдяното противоправно поведение на ответника и причинно-следствената връзка между действието или бездействието и вредите, поради което не може да бъде ангажирана отговорността на ответника за настъпилото увреждане на ищците. Изложени са допълнителни мотиви, че прекъсването на водоподаването за сградата на ищците е възможно да е било обусловено от това, че ВиК инсталацията е била компрометирана и пускането на водоподаването би довело до множество течове и аварии, т.е. би увредило обекти от сградата. Посочено е, че в случая формираните изводи относно това, че ответникът е спрял водоподаването в имота на ищците, обективирани в представено по делото постановление за прекратяване на наказателно производство от 09.03.2020 г. на Добричка районна прокуратура по досъдебно производство № 146/2019 г. по описа на Първо РУ на МВР - Добрич, прокурорска преписка № 223/2019 г. по описа на същата прокуратура, нямат обвързваща сила за граждански съд. Изложено е, че не е доказано по делото ответникът да е ограничил достъпа на ищците или на техни представители до водомерния възел, за да извършат необходимите действия по възстановяване водоподаването към имота си. В крайна сметка такива действия са извършени, като тяхната продължителност е била изцяло във възможностите на ищците и тяхната преценка за неотложност и експедитивност. Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване- правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице. Последователно и непротиворечиво се приема в съдебната практика, че отговорността по чл. 45 ЗЗД може да бъде ангажирана само ако по делото се установи, че увреждащото действие /респ. бездействие/ действително е извършено от ответника по предявения иск. При липса на такива доказателства отговорността на ответника не може да бъде ангажирана.В съответствие с така установената съдебна практика, въззивният съд е приел, че при липса на доказателства, че именно ответникът е автор на твърдяното деяние, отговорността му не може да бъде ангажирана. Въззивният съд като инстанция по същество е длъжен да направи своите фактически констатации и правни изводи, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните, когато това е необходимо с оглед съдържащите се във въззивната жалба оплаквания. Длъжен е при това да съобрази и обсъди не само доводите, съдържащи се във въззивната жалба и отговора към нея, но /когато това е необходимо/ и твърденията на страните по релеватните за спора факти, техните доводи и възражения, съдържащи се в исковата молба, в отговора към нея и в становищата на страните, изразени в хода на производството и да се произнесе, отчитайки по кои релевантни за спора факти и обстоятелства между страните съществува спор. В този смисъл решение № 57 от 2.3.2011 г. по гр.д. № 1416/2010 г. на III г.о. на ВКС; решение № 37 от 29.03.2012 г. по гр. д. № 241/2011 г. на I г.о. на ВКС; решение № 536 от 19.12.2012 г. по гр. д. № 89/2012г. на IV г.о. на ВКС; решение № 149 от 3.7.2012 г. по гр.д. № 1084/2011 г. на III г.о. на ВКС; решение № 7 от 8.2.2012 г. по гр.д. № 510/2011 г. на II г.о. на ВКС; решение № 115 от 30.04.2013 г. по т.д. № 805/2011 г. на II т.о. на ВКС; решение № 22 от 24.02.2015 г. по гр.д.№ 4581/2014 г. на I г.о. на ВКС и много други. Доказателствата при това следва да бъдат обсъдени в тяхната съвкупност и при спазване на установените в ГПК правила на доказване, както и на опитните и логични правила. Както е прието в решение №554 от 08.02.2012г. по гр.д.№1163/2010г. на ІV г.о. на ВКС, съгласно чл. 12 ГПК вътрешното убеждение на съда е обоснована увереност, че определени правно релевантни факти са се осъществили, а други – не са се осъществили в обективната действителност.В случая въззивният съд е съобразил и трайно възприетото в съдебната практика правило, че принципно главното пълно доказване се извършва с преки доказателства, които установяват пряко релевантния юридически факт, но в определени случаи, когато страните не разполагат с преки доказателства, фактът може да бъде установен и с косвени доказателства, стига при обсъждането им в тяхната взаимна връзка и при спазване на правилата на логиката да бъде изключена друга възможност, освен осъществяването на факта.С тази практика обжалваното въззивно решение е изцяло съобразено като е прието, че в процесния случай липсват и косвени доказателства, които да установяват автора на настъпилото увреждане.Несъгласието на касатора с правилността и обосноваността на формираните от въззивния съд фактически констатации и правни изводи не могат да обосноват допускане на касационното обжалване, доколкото тези изводи са съобразени с установените по делото факти. Не са налице основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение и по втория формулиран в изложението въпрос, доколкото същия изобщо не е разглеждан от въззивния съд, не е обусловил решаващите му мотиви, поради което не представлява общо основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. В полза на ответниците по касация не следва да се присъждат разноски за настоящото производство, тъй като не са представени доказателства както за размера на уговореното между тях и процесуалния им представител възнаграждение, така и за неговото заплащане. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение