Определение № 564 от 15.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 482/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Х. В. М., М. М. М. и С. П. Д. против разпореждане от 19.08.2010г. по гр.д.№ 4512/2010г. на СГС. С последното е върната частната касационна жалба на жалбоподателите М., М. и Д., подадена на 29.06.2010г. на основание чл. 286 от ГПК против определението, с което е потвърдено определение на СРС за връщане на подадената от тях искова молба. Навежда се оплакване от жалбоподателите за неправилност на разпореждането, като излагат аргументи касаещи според тях редовността на исковата молба. Против обжалваното разпореждане са развити доводи само за това, че не е необходимо частната жалба да се преподписва от адвокат и, че по съдържание частната касационна жалба е била редовна. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.. За да постанови обжалваното разпореждане, съдът е съобразил, че частната касационна жалба против определението от 21.06.2010г. по ч.гр.д. № 4512/2010г. на СГС не е преподписана от адвокат, и не е приложено изложение на основанията по чл. 280, ал.1 от ГПК. За изпълнение на тези указания, жалбоподателите са били надлежно уведомени, но са изразили становище, че не следва да се преподаписва частната жалба от адвокат, тъй като са правоспособни, а изложение на основанията за допускане на обжалваното определение до касационен контрол изобщо не са представили. Разпореждането е правилно. С влизане в сила на новия ГПК от 01.03.2008г. касационното обжалване не е задължително, а факултативно със законова регламентация на предпоставките и критериите при които е допустимо, очертани в нормата на чл. 280, ал.1, т. 1-3.от ГПК, към която препраща чл. 274, ал.3 от ГПК относно обжалване на определенията, постановени от въззивните съдилища, като въззивна инстанция и препращащата норма на чл. 279 от ГПК относно разпорежданията в същия смисъл. Преценката относно това кои решения, определения и разпореждания подлежат на касация със сега действащия ГПК е предоставена от законодателя на ВКС, но съгласно чл. 285 от ГПК, за формалната редовност на частната касационна жалба следи въззивния съд.. Основанията за допускане са различни от основанията за касиране на решението по чл. 281 от ГПК, респективно от основанията за неправилност на обжалваните определения и разпореждания по наличието на които съдът се произнася само ако допусне до разглеждане частната касационна жалба по същество. Затова доводите на касаторите, че са изложили съображения за неправилност на определението за потвърждаване на определението за връщане на исковата молба са неоснователни, тъй като не кореспондират на новата нормативна уредба на гражданския процес. Общият критерий, от който ВКС изхожда при селектирането на касационните жалби е с обжалваното решение да е разрешен, респективно в касационната жалба да е поставен материално правен, или процесуален въпрос, касаещ предмета на спора. Такъв е въпросът, от който зависи изхода от предявеният иск, или надлежното упражняване на процесуалните права, които имат значение за изхода от спора. Безспорно надлежното упражняване на правото на иск е такъв въпрос. С частната касационната жалба обаче Х. В. М., М. М. М. и С. П. Д. не са формулирали съществен материално правен, или процесуален въпрос, по който считат, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, или който съдилищата разрешават противоречиво, или такъв, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, съгласно чл. 280, ал.1 т.1-3 от ГПК. Изложени са доводи относно характера на съсобствеността и това, че размера на претенцията на ищците не следва да се посочва от тях в исковата молба, а от вещото лице, което съдът евентуално ще назначи, които не удовлетворяват това изискване, а не съставляват и изправяне нередовностите на исковата молба, тъй като ищецът е длъжен да посочи в петитума й какъв размер обезщетение иска, а заключението на СТЕ е доказателствено средство за установяване на претенцията. Така към частната касационна жалба не е представено уточнение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 от ГПК. във вр. чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 284, ал.1т.3 от ГПК. Въпреки дадените указания и за преподписване на частната касационна жалба от адвокат, съгласно изричното изискване чл. 284, ал.1 от ГПК, това изискване не е изпълнено. Идеята на законодателя за преподписване на касационната жалба и на частната касационна жалба от адвокат не е самоцел, а е въведена с оглед оформянето им по начин, че да се защитят най-добре правата на гражданите. Неизпълнението и на това указания прави частната касационна жалба нередовна и е основание за връщането й, в какъвто смисъл е обжалваното разпореждане.. По изложените съображения обжалваното разпореждане, като правилно и съобразено с процесуалния закон, следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение