Определение № 159 от 05.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3685/2018 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Софийска апелативна прокуратура, срещу решение №1610 от 27.06.2018г по в. гр.дело № 5855/2017г. на Софийски апелативен съд, с което изцяло е потвърдено първоинстанционното решение № 6708 /09.10.2017г на Софийски градски съд по присъдено обезщетение за неимуществени вреди ,до размера на претендираната с иска сумата от 26 000 лева .Искът е предявен от А. Х. С. на основание чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за вреди, причинени от незаконно обвинение в съизвършителство на престъпление по чл.203,ал.1 НК, за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда. Въззивният съд е приел за установено ,че по разследване, образувано на 02.09.2010г по пр.пр.№ 3014/10 год СГП,СЗ „ПКФДИ“и с постановление от 29.04.2013 год. ищецът С. е привлечен като обвиняем в качеството му на длъжностно лице за престъпление по служба - чл.203, ал.1 от НК, като му била взета мярка за неотклонение „подписка“. На 05.07.2013 год. е внесен обвинителен акт в съда, като с присъда от 24.06.2014 год., постановена по НОХД № 31718/2013 год. по описа на СГС ищецът е бил оправдан по повдигнатите обвинения. Протестирана от Прокуратурата, присъдата е поствърдена от САС и ВКС и е влязла в сила, съгласно решение от 04.09.2015г по н.д.№798/2015г на ВКС. ищецът е бил Директор на дирекция „Управление на финансови ресурси“ при Министерството на земеделието и горите. Съгласно събраните по делото доказателства, ищецът, тогава навършил 61год. възраст ,е бил добър професионалист и имал авторитет сред колегите, но се наложило да напусне министерството, тъй като не издържал на напрежението. Направил го е по свое желание, но мотивиран от наказателното преследване, тъй като не могъл да преживее срамът, че едва ли не е престъпник. Приета съдебно-медицинска експертиза е установила ,че през този период при ищеца се проявил диабет ІІ тип, който според вещото лице може да бъде отключен от стрес и води до рязко покачване на кръвната захар. За определяне на обезщетението по размер съдът е взел предвид възрастта на увредения и общественото му положение. Изживяването на психически стрес и душевно безпокойство в степента, установена при ищеца, са пряка и непосредствена последица от обвинението. Ищецът е заемал ръководна длъжност в Министерството на земеделието и горите и е бил злепоставен ,предвид характера и тежестта на обвинението в користно престъпление, което също му е нанесло морални страдания. Незаконното обвинение е довело и до трайна промяна в личностното му развитие,като станал затворен,депресиран и десоциализиран. В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на Прокуратурата се посочва,че Софийски апелативен съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос за определяне на неимуществените вреди след задължителна преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства и точно прилагане принципа на чл. 52 ЗЗД .Поддържа се ,че решението е в противоречие с т.ІІ от ППВС №4/1968г.,основание по чл. 280 ал.1 т.1,редл първо ГПК.Изтъква се несъотносимост на присъденото обезщетение с критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, в конкретния случай поради завишаване, което е и в следствие от разрешен при противоречие с практиката на ВКС процесуален въпрос, обоснован като липса на мотиви за причинно–следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и вредите. Изтъква се противоречие на обжалваното решение с указанията по т.3 и т.11 и т.19 от ТР №3/2004г на ОСГК,защото част от претендираните неимуществени вреди не били пряка и непосредствена последица от увреждането. Като основание са посочени критериите на чл. 280 ал.1 т.1,предл първо и предл. второ от ГПК, доколкото по прилагането на чл. 52 от ЗЗД се изтъква противоречие както с принципните указания на ППВС № 4/ 1968г, така и с решения на ВКС по прилагането на чл. 2, ал.1 т.3 ЗОДОВ. Приложени са решения № 424 от 2012г по гр.д № 19/2012г на ВКС ІІІ г.о, реш. № 50 от 2016г .по гр.д № 4675/2015г ІV г.о на ВКС,реш. №673/2010г по гр.д №1916/2019, ІV г.о на |ВКС. Отговор е постъпил от адв.М.Р., пълномощник на ищеца. Правният въпрос не е разрешен в противоречие по с практика на ВКС смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, а в съответствие с нея. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по жалбата на Прокуратурата на РБ. Изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК не съдържа конкретен въпрос, свързан с прилагането на чл. 52 ЗЗД, не е конкретизиран и доводът кое обстоятелство от задължително указаните в ППВС №4/1968г въззивният съд е следвало да обсъди при прилагане критерия на чл. 52 ЗЗД, а не е обсъдил.Изтъкнатите в касационната жалба конкретни възражения срещу определени изводи на съда по същество сочат, че въззивният съд е обсъдил релевантните обстоятелства. Преформулира се оплакването ,че липсват мотиви по отношение на причинната връзка, което не кореспондира със съдържанието на решението .Решението е мотивирано, като са обсъдени са фактите и връзките между фактите, обсъдени са доводите и оплакванията на Прокуратурата като въззивен жалбоподател,че не било доказано ищецът да е изпитвал страх,да е изпаднал в депресия, да са влошени отношения с колеги. Тези доводи са обсъдени в решението, а извод за депресивно състояние (дефинитивна депресия,като психическо страдание/ заболяване) съдът не е правил. Приетото от въззивния съд е в съответствие с установената практика на ВКС, че повдигането на обвинение по наказателно производство нормалновлияе негативно върху психиката и емоционалното състояние на всяко лице и този извод съдът може да направи дори и без формални доказателства, както и при същите предпоставки да формира извод,че вредоносно се накърнява доброто име, достойнството и самооценката на лицето когато обвиняемият е с чисто съдебно минало. Освен това, в случая ищецът е бил утвърден професионалист и заемал високо служебно положение, което обстоятелство също се съобразява при определяне на обезщетението по справедливост. За да е конкретен,правният въпрос следва да е свързан с решаващите съображения на съда, обусловили изхода на делото,а не да се оспорват единствено фактически изводи или обосноваността.В решението е изтъкнато въз основа на кои обстоятелства съдът приема характера и естеството на неимуществените вреди ,за които се дължи обезщетение в конкретно присъдения размер.Съобразени са указанията по т.ІІ от ППВС № 4/1968г по отношение на обстоятелствата от значение за размера на обезщетението в конкретния случай. Обвинението е за тежко, длъжностно престъпление от сферата на професионалната реализация на лицето. Обвинението е за деяние,значително злепоставящо ищеца ако се допусне, че е извършено и вредите за него са преценени съгласно установената практика на ВКС за аналогични случаи. Наказателно производство е водено близо пет години, на три съдебни инстанции .Изследвано и обсъдено е как е било повлияно здравословното, емоционалното и психическото състояние на ищеца през този период ,като е отчетено и съображението на Прокуратурата,че мярката за неотклонение е била най- леката. Решението на САС е постановено в съответствие с указанията по т.3 и т.11 от ТР №3/2005г на ОСГК и не е налице противоречие с тази изтъкната задължителна практика. Доводите на Прокуратурата са голословни и не аргументират основание по чл. 280 ал.1 т.1,предл първо от ГПК. Не се аргументира и основание по чл. 280 ал.1, предл второ от ГПК по общо поставените въпроси, свързан с прилагане критерия за справедливост или необходимостта причинната връзка да се доказва. Обжалваното решение не противоречи на установената съдебна практика, включително изтъкнатата от Прокуратурата в изложението, според която критерият за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди не е абстрактен, включва винаги конкретни факти,относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател, именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие,а се извежда от преценката на обстоятелства собективни характеристики, между които и прецененото в конкретна степен по настоящето дело състояние на подтистаност, затвореност, поведенчески промени, притеснение от неоснователно осъждане, срам от колегите - като страдания в причинна връзка с повдигнатото обвинение ,тъй като е нормално да се приеме ( съгл. реш. № 50 от 2016г.по гр.д № 4675/2015г ІV г.о на ВКС ,цитираното в него реш. № 480/2013г по гр.д № 85/2012г ІV г.о и др ) че незаконното обвинение предизвиква именно тази реакция в личността на обвинявемия и води до тези вредоносни последици. Приложените към изложението съдебни решения не обосновават противоречие по този въпрос. На ответника по жалбата следва да се присъдят разноски за адвокатска защита, установени в размер на 1000 лева. Разноските са своемременно поискани. Воден от горното, Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.