Определение № 3152 от 10.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 1251/2025 г.

взе предвид следното.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца ЗД „Евроинс“ АД срещу въззивно решение на Софийски градски съд.

Ответниците П. Х., С. Х. и К. Х., наследници на починалия след завършване на съдебното дирене първоначален ответник Н. Х., оспорват жалбата.

По реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

По жалба на първоначалния ответник въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил предявения частичен иск по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) за заплащане на сумата 10 000 лв., заедно със законната лихва, представляващо изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Допускане на касационното обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите:

• налице ли е основанието за регресна отговорност по чл. 274, ал. 1, т. 1, пр. посл. КЗ (отм.) при наличието на влязла в сила присъда срещу виновния водач за избягал от местопроизшествие, и

• бягството от местопроизшествие, установено с присъда, която е влязла в сила, може ли да се квалифицира като виновно поведение за отклоняване от проверка за алкохол при регресен иск по чл. 274, ал. 1, т. 1, пр. посл. КЗ (отм.)?

Поставените въпроси, свеждащи се до основанието за регресна отговорност по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) спрямо застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на водач на МПС, когато последният е избягал от местопроизшествието и това е установено с влязла в сила присъда или приравнен на такава съдебен акт, отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК съгласно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ВКС-ОСГТК да са обусловили правните изводи на въззивния съд с оглед изложените във въззивното решение решаващи съображения за за липса на този елемент от фактическия състав по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) поради недоказаност от страна на застрахователя при негова доказателствена тежест на отклонение на първоначалния ответник от проверка за наличие на алкохол.

По приложението на чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) е установена по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС (посочените от жалбоподателя т. д. № 2080/2013 г. на I т. о. и т. д. № 889/2019 г. на II т. о., както и т. д. № 2628/2016 г. на II т. о. и др.), съгласно която, когато напускането на местопроизшествието е установено с влязла в сила присъда, липсата на оспорване на твърдението на застрахователя-ищец, че с напускане на местопроизшествието делинквентът се е отклонил виновно, като е осуетил проверка за алкохол или други упойващи вещества, липсата на оспорване във връзка с императивния режим на задълженията на водача и полицейските органи при пътно-транспортно произшествие, установява значимите за основателността на регресната претенция факти. Решаващият правен извод на въззивния съд е в противоречие с посочената практика на ВКС, поради което и на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационното обжалване следва да бъде допуснато.

С тези мотиви съдът