Определение № 468 от 04.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2919/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№2609/19.06.2020г., подадена от М. Р. С. и Е. Е. Х., двамата от [населено място], [община], област Шумен чрез процесуалния им представител адв.С. И. от АК-Шумен, срещу решение №85, постановено на 13.04.2020г. от Шуменския окръжен съд по в.гр.д.№14/2020г., с което решението на първоинстанционния съд в частта, с която е признато за установено по отношение на Г. З. М., че М. Р. С. и Е. Е. Х. са собственици по силата на изтекла придобивна давност за периода от м.декември 2004г. до 22.01.2018г. на поземлен имот, представляващ УПИ .... от кв.... по плана на [населено място], [община], област Шумен, с площ от 742 кв.м., при граници: улица, УПИ ...., УПИ ..., заедно с построената в него къща с площ от 80 кв.м. и стопански постройки: хамбар с площ от 16 кв.м. и плевня с площ от 40 кв.м. и в частта, с която Г. З. М. е осъден да им заплати деловодни разноски в размер на 50 лв., е отменено и вместо това е отхвърлен предявеният от М. Р. С. и Е. Е. Х. иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на Г. З. М., че са собственици по силата на изтекла придобивна давност за периода от м.декември 2004г. до 22.01.2018г. на поземлен имот, представляващ УПИ .... от кв.... по плана на [населено място], [община], област Шумен, с площ от 742 кв.м., при граници: улица, УПИ ...., УПИ ...., заедно с построената в него къща с площ от 80 кв.м. и стопански постройки: хамбар с площ от 16 кв.м. и плевня с площ от 40 кв. В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Според касаторите в обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по съществен материално-правен и процесуално-правен въпрос, който е решен в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, като е приел, че възможността за доказване на собствеността им чрез позоваване на изтекла в периода от м.декември 2004г. до 22.01.2018г. придобивна давност е преклудирана с оглед воденото от Г. М. срещу тях дело по чл.108 ЗС за предаване владението на същия имот. Поддържат, че в случая се позовават на изтекла придобивна давност (наречена в изложението „погасителна“), което до момента не е правено и разглеждано то съда по същество (не са представяни доказателства, не са разпитвани водени от тях свидетели) и освен това заявяват период – до настоящия момент, години след влизане в сила на решението по гр.д.№2734/2015г. по описа на Шуменския районен съд, с което предявеният от Г. М. по реда на чл.108 ЗС иск е бил уважен. Поддържат, че не е налице и посоченото от съда предявяване на иск, основан на отхвърлено възражение и съответно не е налице пререшаване на спора, тъй като досега възражение за изтекла придобивна давност за посочения от тях период не е разглеждано от съдебна инстанция и по него няма произнасяне от съда. Позовават се на определение №103/03.02.2014г. по ч.гр.д.№7010/2013г. на III г.о. на ВКС; решение №184/17.11.2015г. на I г.о. на ВКС и определение №742/18.11.2015г. по ч.гр.д.№5372/2015г., според които няма пречка съдът да разгледа установителен иск, касаещ нов период или да разгледа иск или възражение, което не е разглеждано досега. Поддържат, че съдът се е произнесъл и по въпрос, имащ значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно длъжен ли е съдът в производство по чл.124 ГПК за установяване на владян по давност имот след проведено производство по чл.108 ЗС, касаещо същия имот, да изследва целия период от време, посочен от ищците по чл.124 ГПК или следва да изключи периода, обхванат от производството по чл.108 ЗС. В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, ответникът по касационна жалба Г. З. М. чрез процесуалния си представител адв.И. Г. Т. от АК-Шумен, изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните: М. Р. С. и Е. Е. Х. са предявили против Г. З. М. по реда на чл.124, ал.1 ГПК иск за признаване за установено, че са собственици въз основа на придобивна давност в резултат на упражнявано недобросъвестно владение в периода от месец декември 2004г. до 22.01.2018г. на недвижим имот, находящ се в [населено място], [община], представляващ УПИ .... от кв.... по плана на селото, заедно с построената в него къща и стопански постройки (хамбар и плевня). В условията на евентуалност предявяват иск за установяване на право на собственост върху същия имот в резултат на добросъвестно владение в продължение на повече от 5 години в периода от м.декември 2004г. до декември 2009г. Ответникът оспорва така предявения иск с твърдението, че с влязло в сила съдебно решение по предходно водено между същите страни дело №2734/2015г. по описа на Районен съд – Шумен, е признат за собственик на имота спрямо сегашните ищци, които са осъдени да му предадат владението, като производството е продължило до 15.08.2017г., когато решението е влязло в сила. В обжалваното решение е прието, че за част от периода, през който ищците твърдят, че са осъществявали фактическа власт върху процесния имот (2004г.-2014г.) е налице сила на присъдено нещо, формирана от решжението по гр.д.№2734/2015г. по описа на Шуменския районен съд, което е било образувано по предявен от Г. З. М. иск по чл.108 ЗС с искане да бъде признат по отношение на настоящите ищци за собственик на процесния имот и същите да бъдат осъдени да му предадат владението, който иск е бил уважен. Прието е, че в производството по гр.д.№2734/2015г. на ШРС ответниците, сега ищци, е следвало да изчерпят всички възражения, включително и за придобиване на имота по давност, като са изложени съображения, че ако пропуснат да заявят правоизключващото възражение, че са собственици на имота по давност или същото не бъде уважено, същите твърдения не могат да послужат за успешно провеждане на претенция за собственост. Взето е предвид, че в предходното производство по гр.д.№2734/2015г. на ШРС пред районния съд М. Р. С. и Е. Е. Х. не са заявили възражение за придобиване на имота по давност, заявили са собственически права въз основа на придобивна давност едва пред въззивния съд, който е приел, че правото им да заявят това възражение е преклудирано, но независимо от това го е разгледал и приел за недоказано. С оглед на това е прието, че процесният казус не предполага процесуална възможност допустимо да се релевира придобиване на имота по давност за периода от 2004г. до 2014г. Изложени са съображения, че разрешенията, дадени от ВКС в определение №103 от 03.02.2014г. по ч.гр.д.№7010/2013г., решение №184 от 17.11.2015г. по гр.д.№239/2015г. на ВКС, I г.о. и определение №742 от 18.11.2015г. по ч.гр.д.№5372/2015г. на ВКС, 4-то г.о. в случая не могат да намерят приложение, тъй като касаят особени случаи, които обаче не променят общото правило, че ответникът по иск за собственост следва да изчерпи всички свои възражения, включително и правопогасяващото, че е придобил имота по давност. Изложени са съображения, че няма пречка след влизане в сила на решението по чл.108 ЗС по гр.д.№2734/2015г. на ШРС, ако са налице всички елементи на фактическия състав, в полза на М. Р. С. и Е. Е. Х. да започне да тече нова придобивна давност, но в случая от влизане в сила на съдебното решение по иска по чл.108 ЗС (15.08.2017г.) до подаването на исковата молба по настоящето дело (22.01.2018г.) не са изтекли 10 години (доколкото се претендира, че упражняваното владение е недобросъвестно). По тези съображения въззивният съд е приел, че не следва да излага мотиви във връзка със събраните доказателства относно наличието на елементите на фактическия състав на придобиването на имота по давност. Въпросите за пределите на силата на пресъдено нещо на решения, с които е разрешен спор за принадлежността на правото на собственост върху недвижими имот и оспорванията, които се считат за преклудирани след влизане на решението в сила, многократно са поставяни на разглеждане пред ВКС. Приема се, че с влязлото в сила съдебно решение се установява съществуването или несъществуването на спорното материално право, което е предмет на предявения иск. Установеното от съда правно положение придобива сила на пресъдено нещо – правният спор се преустановява и не може да бъде пререшен, а страните действат съобразно приетото в решението на съда. Силата на пресъдено нещо има своите обективни и субективни предели. По принцип нейният предмет съвпада с предмета на делото – тя обхваща спорното право с неговите характеристики - юридически факт, съдържание на правото и страните по спорното правоотношение, както и техните наследници и частни правоприемници (решение №20/20.02.2017г. по гр.д.№617/2015г., I г.о. на ВКС). Решението влиза в сила само между страните, по заявеното в исковата молба искане и на предявеното основание – чл. 298 ГПК. За да е основателен отвод за присъдено нещо следва да е налице идентитет между страните, основанието на исковете по двете дела – юридическите факти на които се основава търсената защита и искането към съда (решение № 142/30.05.2011г. по гр.д.№ 1471/2010г. на ІІ г.о. на ВКС; решение №299/13.12.2013г. по гр.д.№1924/2013г. на І г.о. на ВКС). Няма тъждество между две дела, когато петитумът по двата иска е различен, дори да имат за предмет един и същ имот и същите юридически факти (решение №299/13.12.2013г. по гр.д.№1924/2013г. на І г.о. на ВКС). Забраната на чл. 299 ГПК не е налице и когато в исковата молба по по-късно заведеното дело има позоваване на нови факти, настъпили след приключване на устните състезания пред първоинстанционния, съответно пред въззивния съд. Това е моментът, до който съгласно чл. 235, ал.3 ГПК ( чл. 188, ал.3 ГПК- отм.) най - късно страните могат да изнасят нови факти от значение за спорното право, настъпили след предявяване на иска, които да бъдат взети предвид от съда ( решение № 871/22.02.2011г. по гр.д.№ 1285/2010г. на І г.о. на ВКС). Това е и момента, до който можеха да се правят правоизключващи възражения по отменения ГПК, а по сега действащия, преклузията настъпва с отговора към исковата молба. За настъпилите факти с правно значение след това е допустим нов иск между същите страни за същото искане и на същото правно основание, като във висящото производство ответникът по иска по чл. 108 ЗС е следвало да изчерпи всичките си възражения и основания, на които държи имота, поради което той не може след това да бъде признат за собственик на основание, което е съществувало преди приключване на устните състезания по предявения против него петиторен иск (решение №299/13.12.2013г. по гр.д.№1924/2013г. на І г.о. на ВКС). Приема се също така, че съществуват и изключения от тези правила: при отхвърляне на отрицателен установителен иск, когато се приема, че със съдебното решение е установено със сила на пресъдено нещо съществуването на правото, което ищецът се е опитал да отрече (решение №20/20.02.2017г. по гр.д.№617/2015г., I г.о. на ВКС); когато предмет на делото е правото на собственост на спорна площ, намираща се на границата между два съседни имота, без обаче да представлява отделен имот на трето лице – приема се, че силата на пресъдено нещо при отхвърляне на иск за принадлежността на тази площ към имота на ищеца се разпростира върху правното положение, че площта е част от имота на ответника и следователно е негова собственост (решение №20/20.02.2017г. по гр.д.№617/2015г., I г.о. на ВКС). При позоваване на придобивна давност се приема, че съвпадането на част от посочения в исковата молба период от време, с периода от време, за който е направено позоваване в друг правен спор между същите страни, не съставлява идентичност на предмета на спора. Спецификата в оригинерното придобивно основание давностно владение е единият от елементите на фактическия състав – осъществяване на фактическа власт върху имота в определен от закона срок. Когато е направено позоваване на период от време, който по продължителност не е достатъчен, за придобиване на вещни права, позоваването на друг период от време, частично съвпадащ с предходния не означава идентичност на срока. Обратно направено е позоваване на нов период от време, поради което предметът на иска е различен. На установяване подлежи упражняването на фактическа власт върху имота през този нов период от време с намерение да се придобият вещни права върху него (решение №184/17.11.2015г. по гр.д.№239/2015г. на I г.о. на ВКС). Това разрешение обаче касае хипотеза, при която ищецът по първото дело има процесуалното положение на ищец и по второто, която е различна от настоящата, при която касаторите М. Р. С. и Е. Е. Х. са имали качеството „ответници“ в производството по гр.д.№2734/2015г. по описа на Шуменския районен съд. Приема се следователно, че иск за признаване право на собственост върху недвижим имот, предявен след като с влязло в сила решение е разрешен спор между същите страни за принадлежността на правото на собственост върху същия имот, е допустим, ако в исковата молба се поддържа осъществяването на нов факт, както и при позоваване на приобивна давност, която е започнала да тече преди приключване на производството в предходния исков процес и съдът винаги следва да извършва преценка по основателността на иска с оглед особеностите на конкретния случай, но при отчитане на установените в съдебната практика общи правила. С това становище в настоящия случай въззивният съд изцяло се е съобразил, като е приел, че предявеният от М. Р. С. и Е. Е. Х. установителен иск е допустим, но неоснователен, тъй като периодът на владение, осъществено до приключване на производството по гр.д.№2734/2015г. по описа на Шуменския районен съд, не може да бъде зачетен и то по причина настъпилата с влизане на решението в сила процесуална преклузия на осъществилите се до този момент правоизключващи и правопогасяващи възражения, които са могли и е следвало да направят в предходния исков процес в качеството си на ответници по предявен срещу тях ревандикационен иск за същия имот. В съответствие с трайно установената практика на ВКС е прието, че правните последици на изтеклата до влизане в сила на решението, постановено по гр.д.№2734/2015г. придобивна давност се заличават и от момента на влизане на това решение в сила започва да тече нова такава. Това разрешение не противоречи на посоченото по горе решение №184/17.11.2015г. по гр.д.№239/2015г. на I г.о. на ВКС, в което е разгледана специфична хипотеза, при която производството по предходното дело е било прекратено поради отказ от иска. В този случай е преклудирана възможността за позоваване на придобиване на имота по давност, предхождащо прекратяването на производството, но не и възможността ищецът да се позове на давност, започнала да тече преди прекратяването, но изтекла след това и при последващо прекратяването позоваване на давността, тъй като с предявяването на иск за собственост ищецът не прекъсва собствената си давност (решение №47/20.07.2016г. по гр.д.№5642/2015г. на II г.о. на ВКС; решение № 177 от 09.11.2015г. по гр.д. № 2803/2015г. на І г.о. на ВКС; решение № 109 от 25.05.2015г. по гр.д. № 7420/2014г. на І г.о. на ВКС; решение №57/27.06.2018г. по гр.д.№591/2017г. на II г.о. на ВКС). С предявяването на иск за собственост, вкл. по реда на чл.108 ЗС, ищецът прекъсва придобивната давност, която е започнала за тече в полза на ответниците по иска и ако искът му бъде уважен, правните последици на давността се заличават и започва да тече нова давност. Именно поради това теклата до влизане в сила на решението придобивна давност не може да бъде зачетена в последващ исков процес. Практиката на ВКС в този смисъл е трайна и непротиворечива - прекъсването на придобивната давност за вещно право или вещ се постига чрез предявяване на иск за собственост в различните му форми, както и на ония искове, например исковете за делба, с които страната се домогва да установи наличието на самата съсобственост между определени лица, както това става с решението за допускане на делбата. Съгласно член 84 ЗС във връзка с чл.116 ЗЗД, давностният срок на владение се прекъсва само с определени, изрично посочени действия. Едно от тях е предявяването на установителен или осъдителен иск за собственост за спорния имот, предявен от собственика срещу владелеца на имота, тъй като последиците на погасителната давност са свързани с бездействието на носителя на правото, като ако искът не бъде уважен давността не се смята прекъсната, ако се уважи, след влизане в сила започва да тече нова давност, а изтеклата губи своето значение (решение №330/28.11.2011г. по гр.д.№1519/2010г. по описа на ВКС, ІІ г.о.; решение №92/21.06.2013г. по гр.д.№327/2012г. по описа на ВКС, ІІ г.о.; решение №170/11.04.2012г. по гр.д.№961/2011г. по описа на ВКС, І г.о.; решение №39/25.04.2016г. по гр.д.№3611/2015г. на ВКС, II г.о.; решение №150/16.01.2019г. по гр.д.№3906/2017г. на ВКС, II г.о.). Както е прието в решение №216/28.10.2016г. по гр.д.№2182/2016г. на I г.о. на ВКС, една от най-важните последици от предявяването на установителните или осъдителните искове за собственост е смущаване на владението и прекъсването на придобивната давност, която е текла до този момент. Тези последици настъпват при уважаване на исковете – чл.116, б.”б” ЗЗД, вр.чл.84 ЗС. Сочените от касаторите съдебни актове не съдържат разрешения, които да обосноват наличие на поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а с оглед посочената по-горе трайно установена практика на ВКС не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Тъй като към подадения от Г. З. М. отговор на касационната жалба не са представени доказателства за направени разноски, такива не следва да бъдат присъждани. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение