Определение № 379 от 08.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5465/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 47004/ 18.04.2013 год. на [фирма] С., заявена чрез адв. И. Б.- САК срещу въззивно Решение Nо 1684 от 07. 03. 2013 год. по гр възз.д. Nо 8350/ 2012 година на Софийския градски съд - IV а. С посоченото решение, Софийският градски съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил решение на първата инстанция по отхвърления иск по чл. 109 ЗС и е постановил ново решение, с което, на основание чл. 109 ЗС е осъдил Е. е. с.”ООД. С. да премахне рампа и козирка тераса, построени в УПИ V-7 от кв. 402 по плана на [населено място], м.”Ц.”. За да уважи заявения иск, съдът е приел, че ищцовата страна е доказала, че е собственик на процесния недвижим имот, че ответното дружество е изградило рамка и козирка, които обекти неправомерно препятстват упражняване правото на собственост в пълен обем от стана на дружеството собственик- [фирма]. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и постановено в нарушение на процесуални правила по преценка на доказателствата относно факта налице ли е навлизане в чуждия имот и това създава ли пречки за пълноценното му ползване, за времето на осъщественото строителство, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. С изложението по делото се иска да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т.1 и т. 2 ГПК с довод, че по правните въпроси: достатъчен ли е сам по себе си факта, че ако се приеме, че постройките са незаконни, то само на това основание следва да бъде уважен иска по чл. 109 ЗС, за значението на постройките в режим на „търпим строеж” по см. на § 16 ПР на ЗУТ и за необходимостта от преценка на доколко конкретното строителство пречи да се упражнява правото на собственост и ако то е част от конструкцията на сградата, подлежи ли на премахване, с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в смисъл, различен на този, обективиран по Решение Nо 837 от 17.12.2010 г. по гр.д. Nо 601/2010 год. на АС- Пловдив, Решение Nо 33 от 06.04.2010 год. по гр. д. Nо 27/ 2009 год. на ВКС-II г.о. / по чл. 290 ГПК / и и Решение Nо 712 от 06.10.2009 год. по гр.д. Nо 2170/ 2008 год. на ВКС-IV г.о. по чл. 218а б.”а” ГПК / отм./ В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците по касация, с който се оспорват основанията за отмяна на обжалваното решение. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК ,намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, съдебното решение е постановено по гражданко дело с цена на иска над 5000 лв. и е процесуално допустима. След преценка на наведените доводи и като прецени, че с Решение Nо 837 от 17.12.2010 г. по гр.д. Nо 601/2010 год. на АС- Пловдив се приема, че искът по чл. 109 ЗС е иск за правна защита срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на собственика да упражнява вещното си право/ владени, ползване разпореждане/ и може да бъде насочен срещу всяко лице което с неоснователно свое действие създава пречка за упражняване на това право, с Решение Nо 33 от 06.04.2010 год. по гр. д. Nо 27/ 2009 год. на ВКС-II г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, с което се приема, че според установената съдебна практика материално правната легитимация на ответника-съсобственик в имота, по иск по чл. 109 ЗС предполага установяване на фактическо действие от негова страна, надхвърлящо ограниченията на собствеността и противоречащо на установения правен режим на ползване на имота, водещо до накърняване правата на другия съсобственик, без единствено фактът на изграждане незаконна постройка в съсобствения имот от единия съсобственик, да предполага уважаване на иска, а следва да бъдат установени всички елементи от фактическия състав на чл. 109 ЗС, а именно, че неоснователните действия препятстват упражняването на правото на собственост на ищеца, т.е. застъпени са тези които се различават коренно от тази, възприета от въззивния съд относно предмета на доказване по иска по чл. 109 ЗС, настоящият състав намира, че е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. При допускане на касационно обжалване, страната касатор дължи заплащането и на пропорционална ДТ, която в настоящия случай е равна на тази за въззивното обжалване – а именно в размер на сумата 213 лв. / двеста и тринадесет лева/. Сумата следва да се внесе по сметка на ВКС в седмичен срок от съобщението до касатора, като при невнасянето и в срок производството ще бъде прекратено. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия