Определение № 50140 от 11.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3277/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от ответниците по иска П. В. П. и Ж. Й. П., чрез адв. И. З., против решение № 521 от 27. 04. 2022 г. по в. гр. д. № 1607/2021 г. на ОС – Варна, потвърждаващо решение № 260638 от 24. 02. 2021 г. по гр. д. № 12169/2018 г. на РС – Варна, с което П. В. П. и Ж. Й. П. са осъдени, на основание чл. 109 ЗС, да преустановят действията си, с които пречат на ищците Л. Н. П. и Ж. М. П. да упражняват правото си на собственост върху сграда с идентификатор *, като премахнат изградените в съсобствения поземлен имот с идентификатор *по КККР на [населено място] бетонна плоча с площ от 14, 60 кв.м., изградена между сграда с идентификатор *, собственост на ответниците, и сграда с идентификатор *, собственост на ищците, изобразена със зелен цвят на скиците на лист 32 и лист 33 от делото на районния съд, както и стена с височина около 1,80, изградена от бетонни блокчета и дървена ламперия пред вратата на източната стeна на сградата на ищците, изобразена с червен цвят на скиците на лист 53 и лист 54 от делото на районния съд, които скици са подписани от съда като неразделна част от решението. Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК, с твърдения за частична недопустимост на същото. Сочат се и основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.

Подаден е отговор на касационната жалба от ищците Л. Н. П. и Ж. М. П., чрез адв. Н. П., с който се изразява становище за липса на основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение и правилност на същото. Иска се присъждане на разноски за касационната инстанция.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

За да уважи предявените искове по чл. 109 ЗС, конкретизирани по-горе, въззивният съд е приел, че страните са съсобственици на поземлен имот с идентификатор *по кадастралната карта на [населено място], с площ от 807 кв.м., и индивидуални собственици на построени в имота жилищни (вилни) сгради и сгради на допълващо застрояване. Ищците са собственици на северозападната жилищна сграда с идентификатор *, на 400/807 ид.ч. от поземления имот с идентификатор *, както и на построени в западната част от имота постройки на допълващо застрояване, на основание договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № 159/2004 г., с И. Г. К. и Т. А. К.. Прехвърлителите са се легитимирали като собственици с констативен нотариален акт № 125/24. 01. 1994 г., с който са били признати за собственици на изградената в имота масивна сезонна постройка, както и на идеални части от имота, на основание пар. 4а, ал. 1 и ал. 2 ПЗР ЗСПЗЗ. Приел е, че ответниците са собственици на жилищна сграда с идентификатор *, намираща се в североизточната част от имота, на намиращи се в източната част от имота постройки на допълващо застрояване, както и на останалите идеални части от поземления имот, като правото му на собственост е удостоверено с констативен нотариален акт № 9/1994 г., на основание пар. 4а, ал. 1 и ал. 2 ПЗР ЗСПЗЗ.

Приел е, че с писмена декларация с нотариална заверка на подписите от 28. 02. 2022 г. ответникът П. В. П. и праводателят на ищеца И. Г. К. са заявили, че имат уговорка за ограда и порта между двете части на имота, през която И. К. да влиза в частта на П., за да ползва своята метална стълба за таванския етаж на собствената си сграда, както и че при прехвърляне на имота от единия от двамата на трето лице или смърт на единия от двамата, портата между двата имота следва да се затвори, а металната стълба към таванския етаж на И. К. да се премести в неговата част.

Източната и западната части на поземления имот с идентификатор ***са разделени с плътна масивна вътрешна ограда с височина от 1.30 до 2.30 м. (изградена от бетонни колони, бетонни тела между тях и бетонни шапки), с дължина 30 м. С влязло в сила решение № 3062 от 10. 06. 2014 г. по гр. д. № 9240/2013 г. на ВРС, потвърдено с решение № 1794 от 02. 12. 2014 г. по в. гр. д. № 2076/2014 г. на ВОС, е отхвърлен предявеният от Л. Н. П. и Ж. М. П. против П. В. П. и Ж. Й. П. иск по чл. 109 ЗС, за осъждане на ответниците да премахнат изградената в имота вътрешна масивна плътна ограда, изобразена със син пунктир на скицата на л. 33 от първоинстанционното дело. Производството по иска по чл. 109 ЗС е прекратено, на основание чл. 299, ал. 2 ГПК, в частта относно повторно предявения иск за премахване на оградата, с протоколно определение от 19. 06. 2020 г. по гр. д. № 12169/2018 г. на ВРС, потвърдено с определение № 3685 от 09. 11. 2020 г. по ч. гр. д. № 2732/2020 г. на ВОС.

Прието е за установено, че сграда с идентификатор ***, собственост на ответника, е с площ 110, 14 кв.м. (площта е увеличена в резултат на извършено след 1994 г. пристрояване и надстрояване на масивната сезонна постройка). Пред сградата има построен гараж. При построяване на гаража (което е станало в периода 1998 г. – 2000 г. или в периода 2002 г. – 2004 г.) е изградена и процесната плоча, представляваща продължение на плочата над гаража и свързваща стените на сградите на ищците и ответниците. Плочата е свързана конструктивно с гаража на ответниците, но не е свързана конструктивно с двете жилищни сгради. Вкопана е 10-15 см. в източната стена на жилищната сграда на ищците. Това вкопаване не е било необходимо от конструктивна гледна точка. Плочата може да съществува и без да е вкопана в сградата на П.. Тя има самостоятелно подпиране на бетонни колони и на фасадата на гаража откъм улицата и не увеличава натоварването върху фундаментите на сградата на ищците. Плочата не е причина за пукнатината в северния ъгъл на жилищната сграда на ищците, но препятства достъпа на ищците до източната стена на жилищната им сграда. В момента такъв може да се осъществи само в участъка над плочата, чрез подвижна стълба от улицата. Няма данни ищците да са давали съгласие за вкопаване на плочата в източната стена на сградата им. Няма данни и праводателите им да са дали такова.

За да имат достъп до източната стена на жилищната си сграда, ищците отворили врата на източния зид на приземния етаж, но ответниците изградили пред вратата стеничка от бетонови блокчета и дървена ламперия, с височина около 1, 80 м., с която запушили вратата и възможността за изход от същата. Преди на тази стена е имало малък прозорец, който съществува и понастоящем. Тази стеничка не представлява ограда и не е продължение на оградата, разпределяща ползването на съсобствения имот между страните. Тя е разположена под еркера на източната фасада на сградата на ищците. Вътрешната ограда стига само до южния ъгъл на сградата на ищците. Така ищците са лишени от достъп до източната стена на собствената си сграда, освен в участъка над бетоновата плоча, с подвижна стълба откъм улицата. За изграждането на стеничката няма дадено съгласие от ищците и от праводателите на ищците, нито издадени строителни книжа.

Разходите за разрушаване на стоманобетонната площадка възлизат на 970 лв., на стеничката пред вратата на източната стена на сградата на ищците – в размер на 260 лв.

При тези факти въззивният съд е приел от правна страна, че предявеният иск по чл. 109 ЗС, за осъждане на ответниците да премахнат процесната бетонна плоча с площ от 14, 60 кв.м. и изградената пред източната стена на жилищната им сграда, под еркера, стена от бетонни блокчета и дървена ламперия, е основателен. Бетонната плоча и стената са построени неправомерно – без издадени строителни книжа, без дадено съгласие от ищците или праводателите им. Същите пречат на ищците да упражняват правото си на собственост върху собствената си жилищна сграда с идентификатор ***, тъй като ги лишават напълно от достъп до източната стена на сградата – такъв е възможен само за участъка от стената, намиращ се над плочата, и то чрез подвижна стълба от улицата. Прието е, че нормативно установените строителни правила и норми определят съдържанието на пречките по смисъла на чл. 50 ЗС. В случая не са спазени нито минималните отстояния, предвидени в чл. 31-чл. 35 ЗУТ, нито отстоянията, предвидени в чл. 21 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство /отм./, издадена на основание ЗТУС /отм./, според която в един парцел могат да се застроят две или повече сгради при спазване на разстояния между тях, каквито се изискват при свободно застрояване.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане до касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК, поради вероятна частична недопустимост на същото. Поставят и следните въпроси във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК:

1. „Явява ли се смутено упражняването на правото на собственост в пълен обем на собственик, който няма възможност за достъп до източната фасада на сградата си, когато ограниченията на достъпа са възникнали със съгласието на неговия праводател.“

2. „Според ЗУТ необходимо ли е съгласие за извършване на строеж при намалено отстояние от имотната граница от новите собственици, по отношение на които намаленото отстояние е заварено положение от времето на действие на ЗТСУ“.

Не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение в частта му потвърждаваща първоинстанционното в частта, с която е уважен искът по чл. 109 ЗС досежно стената от бетонови блокчета и дървена ламперия, с височина около 1, 80 м., изградена пред вратата на източната стена на жилищната сграда, тъй като не съществува вероятност за недопустимост на въззивното решение в посочената част.

Вярно е, че с влязло в сила решение по гр. д. № 9240/2013 г. на ВРС, постановено между същите страни, е отхвърлен искът на Л. Н. П. и Ж. М. П. против П. В. П. и Ж. Й. П., с правно основание чл. 109 ЗС, за осъждане на ответниците да премахнат вътрешна масивна ограда, изградена от бетонни блокчета с височина 1,7 м. и дължина 30 м., разделяща съсобствения поземлен имот ***на две части. Процесната стеничка обаче не представлява част от вътрешната ограда, която е била предмет на спора, разрешен с влязлото в сила съдебно решение. Установено е със съдебнотехническа експертиза, че вътрешната ограда в процесния съсобствен имот, предмет на влязлото в сила решение по чл. 109 ЗС, е изобразена със синя прекъсната линия на скицата на лист 33 от делото на районния съд – същата започва от южния вътрешен ъгъл на жилищната сграда на ищците и свършва в дъното на парцела, разделяйки имота на две части, съобразно доброволно разпределеното ползване между праводателя на ищеца и ответника. Процесната стеничка не е продължение на оградата и не е част от нея – същата е изградена от ответника под еркера на сградата на ищеца и пред вратата на източната стена, след като ищецът е придобил собствеността върху сградата и след като е отворил врата от източната стена, за да има достъп до източната стена на жилищната си сграда. След като стената, предмет на предявения иск по чл. 109 ЗС, не е била обект на спора, разрешен с влязлото в сила решение по чл. 109 ЗС, то не съществува вероятност за частична недопустимост на въззивното решение на основание чл. 299, ал. 2 ГПК.

Не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГТПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение по двата поставени въпроса. Същите са зададени некоректно и не кореспондират с установените по делото факти. Относно бетонната плоча - не е доказано праводателят на ищеца да се е съгласил ответникът да вкопае в източната стена на жилищната му сграда бетонната плоча, представляваща продължение на плочата на гаража. Относно стената пред вратата на източната стена на сградата на ищеца – същата е изградена от ответника след придобиване на имота от ищеца и след отваряне от последния на врата на източния зид на приземния етаж с цел осигуряване достъп до източната стена на собствената си сграда. След като не съответстват на установената по делото фактическа обстановка, обсъждането на въпросите не би могло да повлияе на изхода на делото и същите не отговарят на изискванията за общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, съгласно разясненията, дадени с ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, точка 1. Поради изложеното, безпредметно е да се обсъжда дали приобретател на сграда е длъжен да приеме и да търпи фактическо положение, което недопустимо нарушава нормативно установените минимални отстояния между сградите и го лишава от достъп до една от външните стени на собствената му сграда, ако това фактическо положение е създадено преди прехвърлянето на сградата и, по твърдения на собственика на другата сграда - с дадено от предишния собственик устно съгласие.

При този изход на делото касаторите П. В. П. и Ж. Й. П. следва да бъдат осъдени да заплатят на Л. Н. П. сумата 500 лв. и на Ж. М. П. сумата 500 лв. разноски за настоящата инстанция, направени за заплащане на адвокатски възнаграждения за процесуално представителство пред същата, съгласно договори за правна защита и съдействие от 15. 08. 2022 г.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,