Определение № 3551 от 12.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 1156/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Медикъл имейджинг сървиз“ ООД срещу решение №654 от 11.11.2024 г. по в.т.д.№247/2024 г. на САС. С обжалваното решение, след отмяна на решение №260005 от 08.01.2024 г. по т.д.№1823/2019 г. на СГС, е отхвърлен предявеният от „Медикъл имейджинг сървиз“ ООД срещу „Алекс бизнес 2016“ ЕООД и „Самостоятелна медико - диагностична лаборатория за предоставяне на специализирана извънболнична помощ по образна диагностика - ангиографски изследвания и интервенционална рентгенология „Кардиолаб“ ЕООД иск по чл.135 ЗЗД за обявяване за недействителен по отношение на „Медикъл имейджинг сървиз“ ООД на сключения между „Алекс бизнес 2016“ ЕООД и „Самостоятелна медико - диагностична лаборатория за предоставяне на специализирана извънболнична помощ по образна диагностика - ангиографски изследвания и интервенционална рентгенология „Кардиолаб“ ЕООД договор за покупко-продажба на ангиографска апаратура от 24.11.2016 г., с който „Алекс бизнес 2016“ ЕООД е прехвърлило на „СМДЛИК - Кардиолаб“ ЕООД собствеността върху Ангиографска апаратура “S. Axion A. DFC, сериен №35146, c peг.№6741, състояща се от следните компоненти: маса с пациентен плот, С-рамо, конзола (дигитална система), таванско окачване с два монитора, генератор Polydoros, 3 броя пултове за управление на движенията, 1 брой пулт за управление на дигиталната система, оловно стъкло - 85/105 см., при уговорена цена в размер на 60 000 лв., която да бъде платена в срок до един месец от сключването на договора. В касационната жалба се навеждат доводи, че решението е неправилно, тъй като въззивният съд в нарушение на закона е приел, че ищецът е придобил качеството кредитор след сключване на увреждащата сделка и е променил квалификацията на иска, без да даде възможност на страните да изразят становище по приложимата правна норма и да извърши ново разпределение на доказателствената тежест. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа наличие на селективните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК: 1. От кой момент продавачът по договор за покупко-продажба на движима вещ и ищец по иск по чл.135 ЗЗД е придобил качеството кредитор – от момента на първата забава на ответника да плати на падежа уговорена вноска по разсрочено плащане или най-рано с предявяване на иск за разваляне на договора и реституиране на вещта. 2. Придобиването на качеството кредитор на продавач по договор за покупко-продажба, обусловено ли е от неизпълнение на купувача за плащане на някоя от уговорените вноски или продавачът е придобил качеството кредитор още със сключването на договора за покупко-продажба. 3. Неизпълнението на купувача да заплати някоя от уговорените вноски от цената по договора ли определя момента на придобиване на качеството кредитор на продавача по отношение на продажната цена или неизпълнението го определя като неудовлетворен кредитор с възникнало право да развали договора по съдебен или извънсъдебен път. 4. Кой е най-ранният момент продавачът по договор за покупко-продажба да придобие качеството кредитор – сключването на договора за покупко-продажба, неизпълнение на другата страна или качеството кредитор е поставено в зависимост от упражняване на друго субективно право на продавача, което същият би могъл да предяви в различен момент, в зависимост от това, кога е започнало неизпълнението на длъжника. 5. Законосъобразно ли е въззивният съд да промени квалификацията на иска и в случай, че го стори, длъжен ли е преди това да даде възможност на страните да изразят становища по приложимата правна норма и да извърши ново разпределение на доказателствената тежест. Поддържа се, че решението е и очевидно неправилно. Ответникът по касация „Алекс бизнес 2016“ ЕООД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Ответникът „Самостоятелна медико - диагностична лаборатория за предоставяне на специализирана извънболнична помощ по образна диагностика - ангиографски изследвания и интервенционална рентгенология „Кардиолаб“ ЕООД подържа, че касационната жалба е недопустима, тъй като е просрочена, като при условията на евентуалност сочи, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, както и че жалбата се явява неоснователна. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Жалбата е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок (предвид приложените от касатора товарителница и платежен документ за заплащане на поръчка по тази товарителница), срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че в обстоятелствената част на исковата молба, както и в направените уточнения на същата (допуснати като уточнение на исковата молба с определението по чл. 146 от ГПК от открито съдебно заседание), ищецът, с оглед диспозитивното начало, основава качеството си на кредитор по силата на влязлото в сила решение от 15.06.2018 г., постановено по т.д.№282/2018 г. на СГС и същото го легитимира като кредитор с непарично вземане - т.е. той има право да получи обратно движимата вещ, предмет на разваления договор за доставка на медицинско оборудване №42/16.12.2014 г. Счел е, че релевантно за спора е обстоятелството, че ищецът се легитимира като кредитор с правото да получи обратно вещи по развален договор, а дали тези вещи се намират в държане на длъжника или не и чия е собствеността им, в случая е без значение - предпоставка за уважаването на иска по чл.135 ЗЗД е съществуването на непогасено вземане, което в настоящия случай се установява от влязлото в сила решение по иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. По отношение на момента на придобиването на качеството кредитор на продавача е изложил съображения, че развалянето на един двустранен договор се извършва чрез изявление на изправната страна, отправено и достигнало до неизправната по правилата на чл.87 ЗЗД, а в конкретния случай нито се твърди, нито са ангажирани доказателства от ищеца, че същият е отправял такова изявление, което да е достигнало до неизправната страна преди подаването на исковата молба, по която е образувано производството по т.д.№282/2018 г. на СГС. Посочил е, че едва след надлежното упражняване на правото на разваляне на двустранния договор за страните по него възниква задължението за реституция по чл.88 ЗЗД, т.е. за изправната страна, развалила договор, възниква правото да получи даденото по този договор, като надлежното упражняване на потестативното право да развали облигационната връзка е предпоставка за възникването на правото на реституция, с чието съществуване ищецът твърди да притежава качеството на кредитор. С оглед изложеното е счел, че качеството кредитор, с вземане за връщане на предмета на договора за доставка, е придобито от ищеца най-рано с подаването на исковата молба, т.е. през 2018 г., след извършване на атакуваната с иска по чл.135 ЗЗД сделка. Изразил е становище, че в хипотезата на чл.135, ал.3 ЗЗД следва да е налице субективна предпоставка - действието да е предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора, като в тази хипотеза презумпцията за знание не намира приложение, а за доказването на намерението за увреждане са допустими всички доказателствени средства - официални документи, частни документи с достоверна дата, свидетелски показания. Намерил е, че по делото не са ангажирани такива доказателства, въпреки дадените на ищеца указания в тази насока (стр. 152 от делото) и направеното от него уточнение (стр. 170 от делото), поради което е достигнал до извод за неоснователност на иска. Настоящият състав намира, че обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. В процесната хипотеза ищецът изрично е посочил (молба уточнение от 11.09.2020 г. - л.170 от първоинстанционното производство), че е развалил договора от 16.12.2014 г. и за него е възникнало непарично вземане по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за връщане на вещта, предмет на разваления договор, като с оглед сключения от ответниците на 24.11.2016 г. договор за продажба на същата вещ и упражняване на правото си да получи вещта, за него е възникнал правен интерес от предявяване на иск по чл.135 ЗЗД. Т.е. предвид изрично и последователно поддържаната в хода на процеса и приета от въззивния съд, легитимация на ищеца като кредитор на непарично вземане по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД (предвид развалянето на договора от 16.12.2014 г.), възникването на което вземане се явява бъдещо, спрямо момента на сключване на атакуваната сделка, установеният фактически състав кореспондира единствено с нормата на чл.135, ал.3 ЗЗД, както е приел и въззивният съд в обжалваното решение (релевантно, с оглед правния интерес от иска по чл.135 ЗЗД е вземането, с което ищецът се легитимира като кредитор към момента на предявяване на този иск). В тази насока са били и дадените от първоинстанционния съд указания в доклада по делото (л.152 от първоинстанционното производство), с които на ищеца изрично е указано, че следва да докаже кога е възникнало вземането му, вкл. и ако атакуваната сделка е била предназначена от длъжника и лицето, с което е договарял, да го увреди – ал.3 на чл.135 ЗЗД. С оглед изложеното по поставените от касатора въпроси касационно обжалване не може да бъде допуснато, предвид липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, като следва да се посочи, че при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, поради което не се установява и твърдяната очевидна неправилност на въззивното решение. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. Предвид изхода на правния спор касаторът дължи на „Самостоятелна медико - диагностична лаборатория за предоставяне на специализирана извънболнична помощ по образна диагностика - ангиографски изследвания и интервенционална рентгенология „Кардиолаб“ ЕООД направени пред ВКС разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2880 лв. с ДДС. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,