Определение № 3752 от 27.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1359/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 13791/21.06.2022 г. (с дата на пощенското клеймо – 20.06.2022 г.), подадена от С. А. П., чрез адвокат А. А., срещу решение № 598 от 27.04.2022 г. по гр. д. № 3529/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 264104 от 21.06.2021 г. по гр. д. № 10883/2019 г. (погрешно посочена година 2020 г. в решението на САС) на Софийски градски съд за осъждане, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, С. А. П. да заплати на П. Н. Й. сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от противоправно поведение на ответника, представляващо престъпление по чл. 128, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК, ведно със законната лихва от 18.09.2014 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 4800 лв. - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, ведно със законната лихва от 01.10.2014 г. до окончателното изплащане. Въззивният съд, сезиран с жалба от С. П., е съобразил, че според твърденията на жалбоподателя, от събраните по делото доказателства не се установява периодът от време, в който ищецът е търпял болки и страдания в резултат от причинената му черепно-мозъчна травма; нарушен е чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди; не е установен размерът на имуществените вреди. Съдът е възприел изцяло мотивите на първоинстанционния съд относно установената фактическа обстановка по делото и е препратил към тях на основание чл. 272 ГПК. Приел е за установено от представения препис от споразумение, постигнато по НОХД № 17083/2015 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, че С. П. се е признал за виновен за това, че на 18.09.2014 г. в [населено място] умишлено е причинил на П. Й. тежка телесна повреда - чрез нанасяне на удари в областта на главата, вследствие на което Й. паднал назад и ударил главата си. Към датата на увреждането ищецът е бил на 61 години. Изложил е, че за установяване вида и тежестта на уврежданията и на последиците от тях СГС е допуснал и приел две съдебномедицински експертизи. В заключението на д-р П. П. - неврохирург, са описани травмите, получени в резултат от ударите, нанесени на ищеца от ответника: черепно-мозъчна травма, изразяваща се в контузия на мозъка със средна степен на тежест, травматичен кръвоизлив в дясната малко-мозъчна хемисфера, травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в дясната тилна област на главата, контузионно-кръвоизливно огнище в левия челен мозъчен дял в базалните отдели, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки - двустранно челно и слепоочно, вътрешна оклузивна хидроцефалия, линейно счупване на дясна тилна кост на черепа; разкъсно-контузна рана на горната устна вдясно; счупване на короната на първи горен преден зъб. П. Й. е постъпил веднага на лечение в УМБАЛСМ „Пирогов“, където са му извършени редица изследвания, а на 02.10.2014 г. е бил опериран. Било направено трепанационно отвърстие и поставен вентрикулен катетър, през който изтекъл бистър ликвор под повишено налягане. Подкожно е поставена клапа за нормализиране и регулиране на повишеното интракраниално налягане. Изписан е от болницата на 17.10.2014 г. В заключението е отразено, че през 2012 г. на Й. от ТЕЛК е била призната 60 % трайна загуба на работоспособност поради общи заболявания, а през 2015 г. загубата на работоспособност е определена на 94 %, с водеща диагноза „последици от травма на главата“. При извършения личен преглед на П. Й., д-р П. е установил, че пострадалият е в задоволително към добро общо състояние - в ясно съзнание, контактен и адекватен; оплаква се от световъртеж и залитане; има епизоди на главоболие със стягащ характер, локализирано в теменната област на главата; не усеща миризми - аносмия. Според експерта, възстановителният период за претърпяната черепно-мозъчна травма е в границите до година и половина. Кръвоизливите са резорбирани, но на тяхно място остават зони на мозъчно размекчение - липса на нормална мозъчна тъкан, заменена с глиална (поддържаща невроните) тъкан. Тези зони водят до локална мозъчна атрофия. При възрастни пациенти линията на фрактурата се вижда в продължение на три години, но не рядко се установява и след 8-11 години или в течение на целия живот. След приключване на лечебния и възстановителен период, при пациентите с черепно-мозъчна травма са възможни периоди на главоболие при емоционално и физическо напрежение, както и при промяна в атмосферното налягане. Вещото лице д-р Т. К. - психиатър, е посочил в заключението си, че към датата на прегледа ищецът е психично здрав. Преживяното е имало за него психотравмиращ характер и е било към средна степен на изразеност, но без тежки клинични проявления. Изпитал е психичен дискомфорт - напрегнатост, главоболие, нарушение на съня, тревожност. И към датата на прегледа при него е налице емоционален дискомфорт, породен от психотравмиращия инцидент и последиците от него. За установяване на неимуществените вреди, които ищецът е претърпял в резултат от травмата, пред първоинстанционния съд е разпитана свидетелката Н. Й. - съпруга на П. Й.. Тя е разказала, че от спокоен и тих човек съпругът й станал нервен и страхлив за живота си - страх го е да не падне и да не си удари главата. Не е пълноценен, няма обоняние, слухът му е намален от побоя. Клапата, която е в главата му, много му пречи. Бил лекуван в „Пирогов“ в продължение на 1 месец. След като го изписали, не можел да ходи. Изпратили го на рехабилитация, но там му станало лошо и продължили вкъщи. И досега не смее сам да излезе от дома си, излиза само с придружител. Няма възможност да полага труд, няма никакви социални контакти. Лекарите му забраняват да ползва компютър, мобилен телефон. Преди инцидента ходел на работа, нямал никакви заболявания. Вече е пенсионер, бил освидетелстван от ТЕЛК. С оглед на горните доказателства, въззивният съд е намерил, че определеното в размер на 40 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди в никакъв случай не е завишено. Ответникът умишлено е нанесъл на ищеца тежка телесна повреда, която представлява постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. С оглед тежестта на травмите, извършената животоспасяваща оперативна интервенция, продължителността на възстановителния период, трайните последици от уврежданията на мозъка, както и съобразената от СГС социално-икономическа обстановка към м. септември 2014 г., е направил извод, че присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди е в съответствие с изискванията за справедливост, съдържащи се в чл. 52 ЗЗД. Относно обезщетението за имуществени вреди, Софийски апелативен съд е приел, че първата съдебна инстанция прецизно е проверила писмените доказателства, представени за доказване на тези вреди, и е уважила претенцията само за тази част от разходите, които са в причинна връзка с процесното непозволено увреждане. Жалбоподателят счита решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита, че неправилно са приложени разпоредбите на чл. 45 и чл. 51 ЗЗД. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК твърди, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса към кой момент следва да бъде определен размерът на дължимото обезщетение, произтичащо от непозволено увреждане – към момента на деликта или на постановяване на решението, и за кои вреди носи отговорност и дължи обезвреда деликвентът по непозволено увреждане, налице ли е съпричиняване при употреба на алкохол от пострадалия, който въпрос е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Позовава се и на противоречие с ТР № 1/01.08.2022 г. по тълк. д. № 1/2021 г. на ОСГТК на ВКС, ППВС № 4/23.12.1968 г., решение № 55/30.05.2009 г. по т. д. № 728/2008 г. на ВКС, І т. о. От насрещната страна не е постъпил отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. В т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че точното прилагане на закона и развитието на правото по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните: Атакуваното пред ВКС решение е валидно и допустимо. Същото не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено при грубо нарушение на материалния и процесуалния закон и не е явно необосновано. Въззивното решение е изцяло съобразено със закона, със задължителната практика на ВС и ВКС и с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК по визирания в изложението към касационната жалба въпрос (въпроси). В случая размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е определен при отчитане момента на деликта; съобразено е, че обезщетението се дължи за всички доказани вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането; присъденото обезщетение съответства на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Що се отнася до наличието на съпричиняване, своевременно възражение за такова не е направено по делото, поради което този въпрос е ирелевантен за спора, както неотносимо е и визираното ТР № 1/01.08.2022 г. по тълк. д. № 1/2021 г. на ОСГТК на ВКС. Допълнително следва да се посочи, че въпреки че се е позовал на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, жалбоподателят не е изложил никакви доводи относно наличието на това основание за допускане на касационно обжалване. То не е и налице, предвид обстоятелството, че приложимата в случая правна уредба не е неясна и непълна, а по формулираните въпроси е налице утвърдена съдебна практика, която не се налага да бъде променяна. Изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,