Определение № 50001 от 27.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 570/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на ищцата Е. Николаева А. от [населено място] чрез процесуален представител адв. И. Й. срещу определение № 148 от 16.01.2019г. по ч. гр. дело № 195/2019г. на Софийски апелативен съд, 8 граждански състав, с което е потвърдено определение № 23083 от 24.10.2018г. по гр. дело № 3709/2018г. на Софийски градски съд, ГО, I-20 състав, с което е спряно производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК във връзка с чл. 630 КЗ, чл. 315, ал. 4 от кипърския Закон за застрахователната и презастрахователната дейност и чл. 220 от кипърския Закон за дружествата.

Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа становище, че неправилно съдът е приел, че е открито производство по несъстоятелност на ответното чуждестранно застрахователно дружество. Излага доводи, че се касае до процес на ликвидация с назначен временен ликвидатор, а не временен синдик, както и че не е установено кипърското материално право, на което се позовава въззивната инстанция. Релевира доводи за нарушение на чл. 29 КМЧП, доколкото българските съдилища разглеждат делата по българското право, процесуалните норми на българското право /ГПК/ не могат да бъдат дерогирани от разпоредбите на кипърското материално право, респективно висящо дело в България не може да бъде спряно на основание правна норма на друга държава.

В приложено към частната касационна жалба изложение частният жалбоподател релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК - въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

1. За установяването на наличието на висящ в друга държава съдебен процес и производство по несъстоятелност необходимо ли е събирането на официални доказателства от съответната държава?

2. Правилото на чл. 29 КМЧП задължава ли съда да прилага българските процесуални норми при разглеждане на дело срещу застрахователна компания, за която се води производство по несъстоятелност и е от държава-членка, различна от България?

Ответникът „Застрахователна компания Олимпик“ АД, [населено място], [населено място], действащ чрез „Застрахователна компания Олимпик - клон България“ КЧТ и третите лица помагачи ЗК „Лев Инс“ АД, [населено място] и Агенция „Пътна инфраструктура“, [населено място] не изразяват становище по частната касационна жалба.

Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК.I

С определение № 507 от 25.07.2019 г. по ч. т. дело № 570/2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение е спряно производството по делото до приключване на производството по дело С-427/19г. на Съда на Европейския съюз.

Посоченото дело С-427/19г. на Съда на Европейския съюз е приключило с постановяване на Решение от 12.11.2020 г., с което са отпаднали процесуалните пречки за разглеждане на спряното т. дело № 570/2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение и същото следва да бъде възобновено.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните от страните доводи, приема следното:

Въз основа на изнесената на официалния сайт на КФН информация въззивният съд е приел, че компетентният надзорен орган в Република Кипър е отнел лиценза на Застрахователна компания „Олимпик“ АД и е назначен временен синдик/ликвидатор П. Н. /Мазарс Кипър/ съобразно правото на Република Кипър. Изложил е съображения, че приложение намират разпоредбите на чл. 624, ал. 1 – ал. 3 КЗ и чл. 630 КЗ, тълкувана в съответствие с чл. 274 от Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25.11.2009 г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност /Платежоспособност II/. Съгласно чл. 624, ал. 1 КЗ решението за откриване на производство по ликвидация или по несъстоятелност на застраховател, получил лиценз в друга държава членка, поражда действие в Република България от момента, в който има действие в съответната държава членка. Съгласно чл. 274, § 2, б. „д” от Директива 2009/138/ЕО решението за откриване на производство за ликвидация на дадено застрахователно предприятие, производството за ликвидация и неговите последици са регламентирани от правото, приложимо в държавата-членка по произход, в това число и действието и последиците от производството за ликвидация върху исковете заведени от индивидуални кредитори. Тълкувайки разпоредбата на чл. 630 КЗ в светлината на чл. 274 и съображения 117-121 и 125 от Директива 2009/138/ЕО, съдебният състав е направил извод, че последиците от производството по несъстоятелност се регламентират от правото на Република Кипър, съответно трябва да се съобрази ефектът на откритото производство по ликвидация, респ. по несъстоятелност, съобразно обективното право на Република Кипър.

Въззивният съд е приел, че приложение в конкретния случай намира чл. 220 от Закона за дружествата на Република Кипър, съгласно който, когато е постановено решение за откриване на производство по несъстоятелност или е назначен временен ликвидатор, какъвто е настоящият случай, не може да бъде предявен иск или да бъде започнато производство или последното да бъде продължено, освен с разрешение на съда по несъстоятелността и при условия, при които той определи. Позовал се е на разпоредбата на чл. 315, ал. 4 от Закона за застрахователните и презастрахователните дружества на Република Кипър, съгласно която с изключение на правилата на чл. 335 до чл. 342, разпоредбите на чл. 301 до чл. 303 от Закона за дружествата, относно действието на процедурата по несъстоятелност върху вече сключените застрахователни договори на застрахователя, и чл. 215, чл. 220, чл. 305 и чл. 306 от Закона за дружествата във връзка с действието на несъстоятелността в процеса за удовлетворяване на отделните кредитори, се прилагат съответно.

Въз основа на изложените съображения съдебният състав е заключил, че разрешението на съда по несъстоятелност е предпоставка за развитието на други производства, поради което настоящото исково производство трябва да бъде спряно, като ищецът следва да предяви вземанията си по съответния ред в Република Кипър, като евентуалното им приемане ще има за последица прекратяване на настоящото производство. Последното може да продължи единствено при положение, че съдът по несъстоятелността даде подобно разрешение, което е предпоставка за развитие на производството, съответно ако бъдат представени доказателства, че вземанията не са приети по съответния ред в Република Кипър.

Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Предвид препращащата правна норма на чл. 274, ал. 3 ГПК, посоченото Тълкувателно решение намира приложение и по отношение на частните касационни жалби.

Посочените от частния жалбоподател процесуалноправни въпроси са релевантни, тъй като са от значение за спора и са обусловили правните изводи на въззивната инстанция.

Доводът на частния жалбоподател за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен поради това, че не е осъществена допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В конкретния случай по релевантните процесуалноправни въпроси е формирана константна и непротиворечива практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна.

За да бъде установено дали е налице производство в несъстоятелност на регистрирано в друга държава търговско дружество, е необходимо представянето на официални доказателства. В конкретния случай Комисията за финансов надзор е била уведомена, че компетентният орган, осъществяващ надзор над застрахователните дружества в Република Кипър с решение от 10.08.2018 г. е отнел лиценза на „Застрахователна компания Олимпик“ АД и е назначил временен синдик/ликвидатор П. Н. /Мазарс Кипър/ съобразно правото на Република Кипър. Видно от извършено на 26.09.2019 г. вписване в търговския регистър по партидата на регистрирания в България клон на ответното дружество, с решение на Областния съд в Никозия, Кипър, по иск № 656/2018 г. по отношение на дружеството е открито производство по ликвидация /принудителна съдебна ликвидация поради неплатежоспособност/несъстоятелност/ и са назначени постоянни ликвидатори.

С решение от 12.11.2020 г. по дело С-427/2019 Съдът на ЕС се е произнесъл, че решението за откриване на производство по ликвидация на застрахователно предприятие се регламентира от приложимото право в държавата членка по произход на това застрахователно дружество на основание чл. 274 от Директива 2009/138/ЕО. Разяснил е, че „производство по ликвидация“ съгласно чл. 268, параграф 1, б. „г“ от Директива 2009/138/ЕО означава колективно производство за реализиране на активите на застрахователното предприятие и разпределение на получените средства между кредиторите, акционерите или съдружниците според случая, което предполага задължителна намеса на компетентните органи, а именно в съответствие с чл. 268, параграф 1, б. „а“ от Директивата - на административните или съдебните органи на държавите членки с компетентност по отношение на мерките по оздравяване или процедурите по ликвидация. Посочил е, че когато едно решение, взето в държавата по произход, трябва да се квалифицира като „решение за откриване на производство за ликвидация на застрахователно предприятие“ по смисъла на дял ІV от Директивата и законодателството на тази държава членка предвижда, че това решение предполага спиране на всички съдебни производства, образувани по отношение на застрахователното предприятие, по тази причина трябва да бъдат спрени и висящите в други държави членки съдебни производства /с изключение на изрично посочените в чл. 292 от Директивата, според който действието на мерките по оздравяване или на производството на прекратяване и ликвидацията върху висящо съдебно производство относно активи или право, което е отнето на застрахователното предприятие, се регулира изключително от правото на държавата членка, където делото е висящо/. Решението за откриване на производство по ликвидация/несъстоятелност в държавата членка по произход се признава без никакви формалности в целия Европейски Съюз и има същото действие в него от момента, в който поражда действието си в държавата членка, където е открито производството. Взаимното признаване на решението се разпростира и по отношение последиците върху исковете, заведени от индивидуалните кредитори срещу застрахователното предприятие /с изключение на посочените в чл. 292 от Директивата/, които също следва да бъдат спрени. В т. 13 от мотивите на решението на СЕС от 12.11.2020 г. по дело С-427/2019 е констатирано, че съгласно член 220 от O peri Etairion Nomos /кипърския Закон за дружествата на Република Кипър/, когато е постановено решение за откриване на производство по ликвидация или несъстоятелност, не може да бъде предявен иск или да бъде започнато производство или последното да бъде продължено, освен с разрешение на компетентния съд, като в такъв случай се прилагат определените от този съд условия.

Съгласно константната практика на ВКС, която се споделя от настоящия съдебен състав, обективирана в определение № 2171/31.07.2024 г. по ч. т. д. № 845/2024 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 7/29.03.2021 г. по ч. т. д. № 488/2020 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 214/23.08.2022 г. по т. д. № 1745/2019 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 81/06.04.2021 г. по ч. т. д. № 147/2019 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 225/20.07.2020 г. по ч. т. д. № 498/2020 г. на ВКС, ТК, I т. о. и др., при позоваване на даденото тълкуване с решение по дело С–427/19г. на СЕС се приема, че с оглед разпоредбата на чл. 624, ал. 1 КЗ, връзка с чл. 273, т. 1 и т. 2 от Директива 2009/138/ЕО решението за откриване на производство за принудителна ликвидация на застрахователното дружество в държавата членка по произход - Република Кипър, постановено по дело 656/2018 г. по описа на Областен съд – [населено място], поражда действие и на територията на Република България, където дружеството е осъществявало дейността си чрез регистриран клон. На основание разпоредбата на чл. 220 от Закона за дружествата на Република Кипър, приложим по силата на чл. 624 КЗ, с факта на издаване на разпореждане за ликвидация, никое производство, което не попада в посочените в разпоредбата на чл. 292 от Директивата изключения, не може да продължи или да бъде започнато срещу дружеството, освен ако няма разрешение на съда. При приложение на чл. 315, ал. 4 от Закона за застраховането и презастраховането и чл. 220 от Закона за дружествата на Република Кипър производството срещу застрахователното дружество в друга държава членка не може да продължи без разрешение от кипърския съд, разглеждащ производството по несъстоятелност, т. е. започналото в друга държава членка исково производство по предявен срещу застрахователното дружество имуществен иск следва да бъде спряно или да остане спряно до получаване на разрешение от съда по произход за неговото продължаване. Сходна е и разпоредбата на чл. 637, ал. 1 ТЗ, изискваща спиране на производството по предявения осъдителен иск при открито производство по несъстоятелност.

Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че като е потвърдил определението на Софийски градски съд за спиране на исковото производство, въззивният съд не се е отклонил от константната практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение