Определение № 3272 от 24.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2251/2025 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е въз основа на подадената частна касационна жалба от Х. С., чрез процесуалния представител адвокат Д. против въззивно определение № 203 от 2.05.2025г. по в.ч.гр.д. № 161/2025г. на Окръжен съд Смолян, с което е потвърдено определение № 125 от 4.02.2025г. по гр.д. № 220/2025г. на РС Смолян за оставяне без разглеждане на молбата му с правно основание чл.542 ГПК като процесуално недопустима и е прекратил производството по делото. Жалбоподателят счита обжалвания акт за неправилен, поради което иска да бъде отменен. Срещу подадената частна касационна жалба не е подаден отговор. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи от страните и данните по делото, намира при проверката си, следното: Настоящият частен жалбоподател е предявил искане за признаване за установено, на основание чл.542 ГПК, по отношение на [община], че неговият дядо Д. С. К. /Д. Ч./ е роден на ... ... ..г., в [населено място], [община], от майка А. Ю. Б. и баща С. А. К., както и да се разпореди длъжностното лице по гражданско състояние при [община] да състави акт за раждане на Д. С. К.. Интересът си молителят е обосновал със значението от установяване на посочения факт за придобиване на българско гражданство по произход. С определение № 125 от 4.02.2025г. по гр.д. № 220/2025г., РС Смолян е оставил без разглеждане така подадената молба с единствен довод за липса на активна процесуална легитимация. Позовал се е на нормата на чл.44, ал.2 от Закона за гражданската регистрация, съгласно която: „Когато календарната година и срокът за съставяне на акт за раждане “ /който е 7дни от раждането/ „са изтекли, акт за раждане се съставя само въз основа на решение на съда, постановено по искане на родителите, лицето или на прокурора“. Посочено е и че страната разполага с други правни възможности за защита. Така постановения акт е потвърден със сега обжалваното определение № 203 от 2.05.2025г. по в.ч.гр.д. № 161/2025г. на Окръжен съд Смолян, който е възприел мотивите на първоинстанционния съд. Допълнително се е позовал на решение по гр.д.№ 948/2022г.на ІV г.о., съгласно което е процесуално недопустима молба по чл.542, ал.1 ГПК, подадена от наследник, който иска съдът с охранителното решение да установи факта (респ. – датата и/или мястото) на раждане на неговия наследодател и/или произхода на последния, както и да разпореди издаването на акт за раждане или смърт на наследодателя, в случаите, когато молителят-наследник обосновава правния си интерес за това единствено с евентуално възникване на негови субективни граждански права, произтичащи от този факт (в същия смисъл е и решение от 15.11.2011г. по гр. дело № 912/2011г. на IV-то гр. отд. на ВКС – по отношение на акта за граждански брак). Охранителното производство е недопустимо да се развива, и когато такъв правен спор се установи и след подаването на молбата по чл.542, ал.1 ГПК – в течение на производството (например – спор между молителя-наследник и заинтересована страна по чл.544, ал.2,т.1 ГПК ). Частният жалбоподател обжалва така постановеният въззивен акт, като се позовава на две основания за допустимост, изискуеми съгласно препращащата норма на чл.274, ал.3 ГПК,: по чл.280, ал.1, т. ГПК по въпрос, касаещ задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите си доводите, твърденията и възраженията на всяка от страните и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпрос: Въз основа на какви факти и обстоятелства, следва да се изведе преценката на съда за допустимост на подадена молба по чл.542 ГПК, подадена от наследник, който иска от съда да постанови решение, с което да установи факта на раждане на наследодателя му и да се разпореди издаване на акт за раждане на наследодателя и следва ли тази преценка да се извърши съобразно конкретните обстоятелства по спора? Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по никой от поставените въпроси, тъй като те не са от значение за изхода на спора, доколкото не са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд, които са за недопустимост на производството поради липса на правен интерес, защото е процесуално недопустима молба по чл.542, ал.1 ГПК, подадена от наследник, който иска съдът с охранителното решение да установи факта (респ. – датата и/или мястото) на раждане на неговия наследодател и/или произхода на последния, както и да разпореди издаването на акт за раждане или смърт на наследодателя, в случаите, когато молителят-наследник обосновава правния си интерес за това единствено с евентуално възникване на негови субективни граждански права, произтичащи от този факт /вж.в този смисъл решения по гр.д.№ 948/22г.на ІV г.о., решение по гр.д.№ 2252/2019г. на ІV г.о/ Предявеното искане е недопустимо и на още едно основание. Съгласно формираната практика на ВКС след изменението на ЗБГ, обн. в ДВ, бр. 21 от 12.03.2021 г. и отпадането на действащата до този момент административна процедура за издаване на удостоверение за български произход от ДАБЧ /вж.решение № 269 от 19.05.2025г. по гр.д.№ 126/2024г.на ІІІ г.о./, безпротиворечиво се приема, че изрично уредената в чл.3 от Закона за българите, живеещи извън Република България /ЗБЖИРБ / възможност българският произход да се доказва или с документи, издадени от български или чужд държавен орган, или от Българската православна църква ( ал. 1 ), или по общия исков ред ( ал. 2 ), изключва приложението за тези случаи на чл.542 и сл.ГПК, регламентиращо охранителните производства за установяване на правно значими факти. В чл. 3, ал. 2 ЗБЖИРБ е налице - изрично препращане от законодателя - към общия исков ред за установяване на съществуване или несъществуване на факт с правно значение, а именно на българския произход, в хипотеза на чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК /т.е.този установителен иск е допустим след изменението на ЗБГ, обн. в ДВ, бр. 21 от 12.03.2021 г., при наличието на общите предпоставки за допустимост на установителните искове/. Доколкото в случая молителят обосновава интереса си от предявяване на искането по чл.542 ГПК за съставяне на акт за раждане на неговия дядо именно с възможността за установяване на български произход, неговият сигурен път на защита е по реда на чл.124, ал.4 ГПК, където той директно може да установи - при условията на пълно и главно доказване, че неговият дядо е имал български произход. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение