Определение № 248 от 09.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 1673/2021 г.

Производството е по реда чл.288 ГПК. Образувано е по съвместна касационна жалба на ответниците Петя С. С. и Ц. С. В. чрез адв. А. П. от АК-Велико Т. и съвместна касационна жалба на ищците С. С. С. и С. С. В. чрез адв. Х. К. от АК-Велико Т. срещу решение № 54 от 11.03.2021г. по в.т.д.№ 254/2020г. на Апелативен съд Велико Т., с което е потвърдено решението по т.д.№ 172/2017г. на Великотърновския ОС. Първоинстанционният съд е приел за установено по реда на чл.422 ГПК съществуването при условията на солидарност на вземане в полза на „Първа инвестиционна банка“АД срещу „В. Табак“ООД, [населено място] като кредитополучател, представлявано от управителя Ц. В., срещу Петя С., Ц. В., С. С. и С. С. като поръчители, въз основа на договор за банков кредит от 02.12.2010г., Анекс № 1 от 27.12.2011г. и договор за поръчителство от 02.12.2010г. за сума в общ размер 273 643.27 евро /включваща главница, договорна лихва за периода 02.04.2014г.-02.05.2017г., наказателна лихва от 02.04.2014г. до 18.05.2017г., разсрочена лихва за периода 27.02.2014г. до 18.05.2017г., комисионни и такси/, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Решението в частта за уважаване на исковете по отношение на кредитополучателя „В. Табак“ООД е влязло в сила. В двете касационни жалби се поддържат доводи за неправилност на основанията по чл.281,т.3 ГПК и се иска отмяната на въззивното решение. В касационната жалба, подадена чрез адв. П. е въведено оплакване, че въззивната инстанция е ценила доказателства, които не са представени по делото, а е основала изводите си на изследван от вещото лице погасителен план към договора за кредит. Поддържа се, че отсъствието на погасителен план води до неоснователност на предявените искове, тъй като ищецът не доказва кога настъпва падежът на претендираните вноски и какъв е техният размер. При неустановеност на размера на възнаградителните и наказателните лихви касаторите считат, че платената по договора за кредит сума /169 295.29 евро/ следва да бъде отнесена за погасяване на главницата, в който случай реалното задължение е с остатък 49 794.71 евро. Поддържат, че при отсъствие на представен погасителен план, крайният срок за погасяване на кредита е този, посочен в договора - 02.12.2020г. и към завеждане на делото длъжниците не са в забава. Твърдят, че е недоказан и искът за заплащане на договорна, наказателна лихва и разсрочена лихва като неправилно е кредитирано заключението на съдебно-счетоводната експертиза като основано на данни, несъбрани по съответния процесуален ред. Оспорват и наличието на задължение за комисионни и такси. Считат, че договорът е нищожен поради нищожност на съществени елементи, които не се заменят от повелителни норми на закона - нищожна е клаузата за лихва, поради непостигнато съгласие. В договора за кредит е посочен базов лихвен процент, увеличен с надбавка 7.01 пункта, но договорът не съдържа методика за изчисление на БЛП и в него не е посочен цифров израз на БЛП; считат, че освен липса на съгласие за размера на лихвата, няма постигнати уговорки за срокове, в които е дължима. Възразяват, че нищожността на уговорката за възнаградителна лихва влече след себе си нищожност на целия договор за кредит по аргумент от разпоредбата на чл.26,ал.4 ЗЗД. Твърдят, че поръчителството е погасено на основание чл.147 ЗЗД по отношение на задълженията по кредита с падеж по-голям от 6 месеца. Навеждат довод, че физическите лица-поръчители могат да се ползват от потребителска защита, поради което уговорките за лихва и наказателни лихви са нищожни по отношение на поръчителите като съдържащи неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 ЗЗП. В касационната жалба, подадена чрез адв. К. се поддържа, че в нарушение на процесуалните правила съдът не се е произнесъл по валидно и своевременно възражение за нищожност на договора за кредит като съдът изложил неправилен аргумент за настъпила преклузия. Възразяват, че съдът следи служебно за нищожността. Навеждат довод, че липсата на погасителен план и писмени доказателства в подкрепа на иска /първични счетоводни записвания/ води до нищожност на договора за кредит и неоснователност на исковете. Поддържат, че в договора не е посочена методиката за изчисляване на БЛП и той не може да бъде изведен от текста му. Излагат съображения за недължимост на лихви, комисионни и такси по кредита, както и доводи за погасяване на поръчителството на основание чл.147 ЗЗД и за правото им да се ползват от потребителска защита. Изложенията към двете касационни жалби по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са с идентично съдържание: Иска се допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивния акт, обоснована с довода, че по делото не е приложен погасителния план, съдържащ уговорка както за размера и падежа на погасителната вноска, така и за размера и падежа на лихвите, който е неразделна част от договора за кредит по волята на страните. Според касаторите изводът на съда, че „всичко което е записано в погасителния план е известно на страните” е неправилен и противоречащ на житейската и правна логика, както и е неправилен мотивът, че погасителния план има само информативен характер. Поставени са и въпросите: 1/Когато договорът за банков кредит препраща към погасителен план относно броя, размера и падежа на вноските, размера на лихвата и неустойката, който е договорен да е неразделна част от него, този погасителен план става ли елемент и част от съдържанието на договора и от предмета на доказване или има само информативна и препоръчителна функция; 2/Допустимо ли е да бъдат приети за доказани факти по делото, за които страната не сочи доказателства само по констатациите на вещото лице; 3/Вещото лице може ли да свидетелства или да удостовери за наличие или липса на документи, което не са представени по делото; 4/С оглед качеството на банките като страна в процеса, освободени ли са от задължението да представят първични счетоводни документи или писмени доказателства относно счетоводството си; 5/ Нарушено ли е правото на защита на страна в процеса, а именно да се запознае и оспори доказателства по делото, ако същите не са представени като доказателства, а данни за тях има само в изводите на назначената по делото експертиза; 6/ Налице ли е процесуална преклузия относно възражение за нищожност на договора, което според съда не е конкретизирано в пледоариите по същество, и ако приема, че същото е бланкетно, следва ли да укаже на страната да го уточни до първото заседание по делото. Липсата на такова указание следва ли да се приеме за процесуално нарушение и следва ли да се отстрани от въззивния съд. В изложението на касационната жалба на ищците Петя С. и Ц. В. е поставен и въпрос: „Длъжен ли е съдът да кредитира заключението на вещото лице, в случай, че изводите му не се подкрепени от доказателствата”. В изложението на ищците Петя С. и Ц. В. допълнителната предпоставка за допускане на обжалването е формулирана „поради противоречие с практиката на ВКС и е от значение за развитието на правото“, а в изложението към касационната жалба на ищците С. С. и С. В. се посочва, че въпросите „са от значение за развитието на правото“. В писмен отговор ищецът „ПИБ“АД оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбите. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: По делото е безспорно, че с договор от 02.12.2010г. банката е отпуснала банков кредит на кредитополучателя „В. Табак“ ООД в размер на 215 000 евро с краен срок за погасяване 02.12.2020г. На същата дата е сключен договор за поръчителство между банката и останалите ответници, които отговорят солидарно с кредитополучателя за всички негови задължения по договора за кредит и за последиците от неизпълнението му, а задълженията на поръчителите стават изискуеми съгласно условията на договора, при които кредитополучателят се е съгласил. В договора за кредит е уговорено погасяването на кредита съгласно погасителен план, неразделна част от договора; уговорено е заплащането на годишна лихва в размер на базовия лихвен процент на банката в евро, увеличен с надбавка от 7.01 пункта, заплащана периодично в размери на падежи съгласно погасителния план; уговорено е заплащане на наказателна лихва при неизвършени плащания в срок, уговорени са задължения за заплащане на такси и комисионни. С анекс № 1 от 27.12.2011г., подписан между банката и кредитополучателя, е променен погасителният план към договора за кредит, като новият погасителен план по приложение № 2, заменя изцяло този по приложение № 1. Няма спор, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем на предвидено в договора основание поради преустановяване на плащанията по отношение на главницата на 31.10.2014г., а на лихвите - на 04.05.2015г. с връчени нотариални покани до всеки един от длъжниците на 23.01.2017г., а на 19.05.2017г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение. Вещото лице е установило, че: 1/ посоченият в договора базов лихвен процент -7.99% е определен от УС на банката на 01.05.2010г. и не е променян в хода на изпълнение на договора; 2/ че не е променян и размерът на договорната лихва, която при сключване на договора е 15% /7.99 БЛП плюс 7.01пункта надбавка/; 3/ вещото лице е установило и, че след преструктуриране на задължението по договора за кредит с анекса от 27.12.2011г., задължението е в по-малък размер спрямо това отпреди анекса /с 4 514.58 евро по-малко/. По делото е установено, че на 01.12.2011г. съдружниците във „В. Табак“ ООД - Ц. В., Петя С. и С. С. са взели единодушно решение да подадат искане до банката за преструктуриране на кредита от 02.1010г. с цел включване на тримесечен гратисен период за плащане на главница и лихва, прибавяне на просрочена лихва към редовната, разсрочване на просрочени лихви, текущо начислени лихви и лихви за гратисен период и за приемане на нов погасителен план в рамките на първоначално разрешения срок на издължаване на кредита. Няма спор, че в този смисъл е сключеният между банката и кредитополучателя Анекс № 1 от 27.12.2011г., поради което въззивната инстанция е споделила извода на първоинстанционния съд, че именно въз основа на решението на ОСС на кредитополучателя, банката е приела изменението на условията по кредита с анекса от 27.12.2011г., довело до приемане на нов погасителен план. За установено по делото е прието, че ответникът С. С. В. /заедно с Ц. В. и Петя С. и тримата в качеството си на ипотекарни длъжници по същия договор за банков кредит/ е декларирал пред банката знанието си за съдържанието на сключения анекс № 1 към договора, съгласно който погасителният план се променя и заменя първоначалния. Основавайки се както на знанието на поръчителите за съдържанието на новия погасителен план, на разпоредбата на чл.139,изр.второ ЗЗД, и на извода, че поетото с новия погасителен план задължение е при по-леки условия, инстанциите са приели, че следва да бъде ангажирана солидарната им отговорност по отношение на неизпълнението на измененото задължение. Въззивната инстанция е изложила съображения, че липсата на представен по делото погасителен план не се отразява на валидността на процесния договор, който съдържа всички елементи на договора за банков кредит. Искането за допускане на касационното обжалване не следва да бъде уважено: Според формираната практика на ВКС в хипотезата на очевидна неправилност са приложена отменена или несъществуваща правна норма, на приложен в неговия противоположен/обратен/ смисъл закон или когато съдебният акт е постановен при явна необоснованост, породена от особено грубо нарушаване правилата на формалната логика, като всички визирани пороци следва да са пряко изводими от съдържанието на мотивите на въззивния съдебен акт. В случая от съобразителната част на обжалваното въззивно решение не са пряко установими пороци в сочения смисъл -решението на Великотърновския апелативен съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е видимо необосновано, предвид правилата на формалната логика. Въведените в тази връзка доводи на касаторите са идентични с оплакванията им в касационната жалба за допуснато от въззивния съд нарушение на закона, което дори и евентуално основателно не сочи на „очевидна неправилност“ - квалифицирана форма на неправилност и самостоятелно основание за достъп до касационен контрол По тези съображения искането за допускане на касационното обжалване на директното основание, обосновано с неприлагане по делото на погасителния план, по въпроси първи-пети и този относно кредитирането на заключението на вещото лице, които също са основани на неприложен като доказателство по делото погасителен план, не следва да бъде уважено. При доводите си за очевидна неправилност и при формулирането на въпросите касаторите игнорират съществения факт, че ответникът-кредитополучател „В. Табак“ООД не е навел с отговора на исковата молба и в хода на производството възражения относно наличието на съставен при сключването на договора погасителен план, нито възражения по отношение на новия погасителен план, заменил първоначалния, т.е. кредитополучателят не се е позовавал на непостигане на съгласие по отношение на съществени елементи от договора за кредит. В отговора на исковата молба поръчителите са заявили становище, че договорът за кредит и договорът за поръчителство са нищожни по отношение на тях, тъй като „няма доказателства да са валидирали анексите към него, а от друга - накърняват добрите нрави”. Касаторите пренебрегват изводите на въззивната инстанция, основани на протокола на ОСС като обективиращ инициирането от страна на поръчителите сключването на анекса за преструктуриране на кредита с приемане на нов погасителен план и на декларацията, подписана от ответника С. В. като установяващи знанието на поръчителите за съдържанието както на първоначалния, така и на новия погасителен план и опровергаващи доводите им за нищожност на договора поради „отсъствие” на уговорка за възнаградителна лихва. В този смисъл становището на въззивната инстанция за характера на погасителния план /информативен, допълващ характер/ не са обуславящи изхода на спора. От съществено значение за неоснователността на искането за допускане на обжалването е приетото от съдилищата за безспорно установено, че с подписването на анекса и приемането на новия погасителен план, са договорени облекчаващи отговорността на длъжника промени, поради което поръчителите остават отговорни при облекчените условия. Пред инстанциите по същество касаторите не са се позовали на отсъствие на представен по делото погасителен план, нито са искали прилагането му като доказателство при приемане заключението на счетоводната експертиза, която е работила въз основа на този документ, предоставен при проверка на счетоводните записвания на банката. Самите поръчители са представили към отговорите на исковата молба намиращи се в тяхно държане отчети по сметката на кредитополучателя, изготвен от „ПИБ”, от които са видни отчитаните във времето постъпления за погасителни вноски по кредита за главница, договорна лихва, разсрочена лихва, наказателна лихва и комисионни, което обстоятелство също дискредитира основателността на доводите им, че не са уведомени за условията, при които е отпуснат кредита. Не следва касационното обжалване да бъде допуснато и по шестия въпрос. Въззивната инстанция се е произнесла по направеното възражение за нищожност на договора, наведено в отговорите на исковата молба на основанието накърняване на добрите нрави. Съображението за преклузия не е довело до необсъждане на доводите за нищожност. Освен че въпросът е некоректно поставен, той няма правна характеристика, а е твърдение за допуснати процесуални нарушения. Самостоятелно основание за недопускане на касационния контрол е отсъствието на надлежно въведена допълнителна предпоставка към поставените въпроси. Основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК не се състои и не се изчерпва с довода, че поставеният въпрос е от значение за „развитието на правото“, а касаторите, позоваващи се на противоречие с практиката на ВКС, не посочват такава. В изложенията по чл.284,ал 3, т.1 ГПК не е поставен въпрос по приложението на разпоредбата на чл.147 ЗЗД. Разноски за производството не се присъждат, тъй като ответникът в касационното производство не е претендирал възнаграждение за изготвянето на отговора на касационната жалба. По изложените съображения, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.